Конрад Цузе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Конрад Цузе
Конрад Цузе (1992)
Konrad Zuse (1992).jpg
Роден 22 юни 1910
Берлин, Германска империя
Починал 18 декември 1995
Хюнфелд, Германия
Местожителство Германия
Алма матер Технически университет Берлин
Известен с Z3, Планкалкюл
Повлиял Стефан Волфрам
Конрад Цузе в Общомедия

Конрад Цузе (на немски: Konrad Ernst Otto Zuse) е немски строителен инженер и компютърен пионер. Най-значимото му постижение е първият в света програмируем компютър - Z3 (1941). Книгата му Пресмятащото Постранство[1] е първото обстойно изложение на идеята за Вселената като клетъчен автомат или компютър.

Дейност преди Втората световна война и Z1[редактиране | edit source]

Дубликат на Z1 в Германския технологичен музей в Берлин

Роден в Берлин, Германска империя, родителите му се преместват в Браунсберг, Източна Прусия през 1912 г., където баща му работи като пощенски служител. Цузе посещава Collegium Hosianum в Браунсберг и след като семейството му се премества в Хойерсверда, завършва образованието си през 1927 г. Цузе завършва строително инженерство в Техническия университет Берлин през 1935 г. Там по време на обучението му, Цузе трябва да извършва множество изчисления на ръка, което той намира за отегчително и сковаващо мозъка. Това го подтиква да мечтае за машина, която да извършва изчисления.

Започва работа като инженер конструктор в самолетната фабрика „Хеншел“ в Берлин-Шьонефелд, но напуска година по-късно, за да създаде програмно управлявана/програмируема машина. Работейки в апартамента на родителите си през 1936, първият му опит, наречен Z1, е бинарен, електромеханичен калкулатор с ограничена програмируемост, четящ инструкции от перфолента. Цузе завършва Z1 през 1938 г. Тази машина никога не заработва добре, което се дължи на липсата на достатъчно точни механични части. Z1 и неговите планове са унищожени по време на Втората световна война.

Между 1987 и 1988, Цузе пресъздава Z1, получавайки сърдечен удар по средата на проекта. Машината се състои от 30 000 компонента, струва 800 000 германски марки и се нуждае от четирима души (включително Цузе), за да бъде сглобена. Финансирането на този проект е осигурено от компанията „Сименс“ и консорциум от още пет компании.

Разработки през Втората световна война[редактиране | edit source]

Статуя на Цузе в Бад Херсфелд

Втората световна война прави невъзможно за Цузе и други компютърни учени да работят с колегите си във Великобритания и САЩ или да поддържат контакт с тях. През 1939 г., Цузе е извикан на военна служба, но успява да убеди армията да го върне към компютрите му. През 1940 г., спечелва подкрепата на Изследователския институт по аеродинамика, който използва разработките му за производството на безмоторни бомби. Цузе построява Z2, преработена версия на Z1, от телефонни релета. Същата година, основава компанията Zuse Apparatebau, която се занимава с производството на машините му.

През 1941 г. Цузе построява машината Z3. Тя представлява бинарен 22-битов калкулатор, характеризиращ се с програмируемост, с памет и изчислително тяло, базиран е на телефонни релета. Телефонните релета използвани в машините му са събрани от изхвърлена стока.

Цузе никога не получава подкрепата, която имат компютърните пионери в държавите от Съюзническите сили, такива като Алан Тюринг и други. Z3 е финансиран само частично от Германския институт за експериментална авиация, който иска автоматизация на обширните си изчисления. Молба на неговия сътрудник Хелмут Шрейер до правителството за финансиране на електрически наследник на Z3 е отказана като „стратегически неважна“. През 1937 г. Шрейер съветва Цузе да използва електронни лампи, като превключващи елементи, който по това време го смята за луда идея („Schnapsidee“ по собствените му думи).

Компанията на Цузе (заедно с Z3) е унищожена през 1945 г. от атака на Съюзниците. За щастие, отчасти завършения, базиран на електрически релета Z4 е преместен на сигурно място по-рано. Цузе проектира първият език за програмиране от високо ниво - Планкалкюл, от 1941 до 1945, въпреки че го публикува изцяло през 1972 г. Никакъв компилатор или интерпретатор не е наличен за Планкалкюл докато екип от Свободния Берлински университет не превръща това в реалност през 2000 г.

Конрад Цузе се жени за Жизела Брандес през януари 1945. Техният син Хорст Цузе е роден през ноември 1945 г.

Пресмятащото Постранство (Rechnender Raum)[редактиране | edit source]

През 1967 г. Цузе изказва предположение, че вселената е своеобразен клетъчен автомат; през 1969 г. публикува книгата Rechnender Raum. Тази негова идея привлича много внимание, тъй като няма физично доказателство срещу тезата на Цузе. Едуард Фредкин (1980-те), Юрген Шмидхубер (1990-те), Стивън Волфрам и други личности пишат по-натаък за тази теза, която става популярна като идеята за цифрова или дигитална физика.


Предприемачът Цузе[редактиране | edit source]

Вътрешността на Z31 (за първи път представен през 1963)

През 1946 г. Цузе основава една от най-ранните компютърни компании - Zuse-Ingenieurbüro Hopferau. Началният капитал е събран чрез ETH Zürich и сделка с IBM за патентите на Цузе.

През 1949 г. Цузе основава друга компания – Zuse KG. Машината Z4 е завършена и доставена на ETH Zürich, Швейцария през септември 1950 г. По това време, това е единственият работещ компютър в континентална Европа и вторият продаден в света компютър след BINAC. Други компютри, всички номерирани с начална буква Z до Z43, са построени от Цузе и компанията му. От тях най-забележителни са Z11, който е продаден на оптичната индустрия и университети, и Z22, първият компютър с памет базирана на магнитно запаметяване.

До 1967 г. Zuse KG построява общо 251 компютъра. Поради финансови проблеми е продадена на концерна Сименс.


Цузе получава няколко награди за работата си. След оттеглянето си, се фокусира върху хобито си – рисуването. Цузе умира на 18 декември 1995 в Хюнфелд, Германия, близо до Фулда.

Награди[редактиране | edit source]

  1. Zuse К., 1969. Rechnender Raum. Braunschweig: Friedrich Vieweg & Sohn. 70 pp. англ. превод: 1970. "Calculating Space", MIT Technical Translation AZT-70-164-GEMIT, (Project MAC), Cambridge, Mass. 02139 New 2012 re-edition


Външни препратки[редактиране | edit source]