Георги Гамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Гамов
GamovGA 1930.jpg
Роден 4 март 1904
Одеса, Руска империя
Починал 19 август 1968
Боулдър, САЩ
Националност САЩ, Русия
Професия физик

Георги (Джордж) Гамов на руски: Георгий Антонович Гамов, на английски: George Gamow е американски физик и космолог, роден в днешна Украйна. Открил е тунелния преход, изследвал е термоядрения синтез, космологичния нуклеосинтез, работил е върху усъвършенстване на модела на Големия взрив, като успешно е предсказал реликтовото излъчване, има и заслуги в областта на генетиката.

Съдържание

[редактиране] Живот и научна кариера

Гамов е роден в Одеса, в Имперска Русия, днес на територията на Украйна. Започва следването си в Новоросийския университет в Одеса (1922-23), след което продължава в Ленинградския университет, където му преподава Александър Фридман.

След завършването си специализира в Гьотинген и Копенхаген, а после работи с Ърнест Ръдърфорд в Кембридж.

През 1932 избягва от Съветския съюз и се установява в САЩ. Избягва през Франция, където е поканен да открие конгрес по астрономия. Гамов настоява да отиде с жена си на конгреса и трудно получава разрешение за това от Съветските власти. На високопоставени длъжности в конгреса са французи, симпатизиращи на комунистическия режим в СССР и Гамов е принуден да потърси благословията на Мария Кюри за бягството си. Тя се застъпва за него и Гамов успява да замине безпрепятствено от Франция за Америка.

[редактиране] Работа по теорията на Големия взрив

Най-съществената част от работата на Гамов е в областта на космологията. През 1948, заедно с неговия студент Ралф Алфер публикуват станалия влиятелен труд „За произхода на химичните елементи“. Теорията, представена в него, става известна като теория на Алфер-Бете-Гамов (Гамов добавя името на Ханс Бете, на шега, с цел да се направи асоциация с първите три букви на гръцката азбука). В статията, която се превръща в докторска дисертация на Ралф Алфер, се изследва космологичния нуклеосинтез, като се обяснава голямото изобилие на леки елементи (водород и хелий) в младата Вселена.

Гамов предсказва съществуването на остатъчно космическо лъчение, като предсказва, че то трябва да има спектър, отговарящ на температура от около 5 градуса. Това лъчение е открито от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, за което те си поделят Нобеловата награда по физика за 1978.

[редактиране] ДНК

След откриването на структурата на ДНК, Гамов разбира, че редицата от нуклеотиди представлява определен код. Гамов сериозно допринася за разрешаването на задачата за това, как четирите различни бази: аденин, цитозин, тимин и гуанин, управляват синтеза на протеини от аминокиселини. Неговата теория казва, че кратки комбинации от различни бази могат да носят необходимата информация за синтеза на протеини.

Гамов умира на 19 август 1968, на 64-годишна възраст.

[редактиране] Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „George Gamow“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици