Термоядрен синтез
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Термоядреният синтез е процесът, при който две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Реакцията се получава при освобождаване или поглъщане на енергия, в зависимост от масите на участващите ядра. Най-често под термоядрен синтез се разбира синтез с участието на леки ядра, при което се отделя енергия.
Ядрата на желязото и никела имат най-голяма свързваща енергия и са най-стабилни. Синтезът на две ядра, които са по-леки от тези на желязото или никела, води до отделяне на енергия, докато синтезът на по-тежки ядра поглъща енергия.
Термоядрения синтез протича в ядрата на звездите, предизвикан от огромната гравитация на техните маси. На практика всичките видове енергия на земята са производни от енергията на термоядрения синтез на Слънцето.Синтезът протича при съединяването на водородни ядра в хелиеви при висока температури.
Овладяването на енергията от термоядрения синтез е една от главните цели на научната общност и би означавало край на енергийната криза на човечеството.
[редактиране] Вижте също
- Деление на атома
- Водородна бомба
- Сайт на термоядрения синтез - училищен проект на МГ „Д-р Петър Берон”, школа по физика към ОДК -Варна

