Термоядрен синтез

Тази статия е част от серията статии на тема Ядрена физика

Радиоактивност Ядрено делене Термоядрен синтез Радиоактивност Алфа разпад Бета разпад Гама излъчване Емисии Неутронна Протонна Позитронна Взаимодействия Слабо ядрено взаимодействие Силно ядрено взаимодействие Ядрена реакция Верижна реакция Учени Анри Бекерел Мари Кюри Енрико Ферми Ърнест Ръдърфорд

Пример за ядрен синтез между деутерий и тритий

Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Реакцията се съпровожда с освобождаване или поглъщане на енергия, взависимост от масите на участващите ядра. Най-често под термоядрен синтез се разбира синтез с участието на леки ядра, при което се отделя енергия.

Ядрата на желязото и никела имат най-голяма свързваща енергия и са най-стабилни. Синтезът на две ядра, които са по-леки от тези на желязото или никела, води до отделяне на енергия, докато синтезът на по-тежки ядра поглъща енергия.

Термоядреният синтез протича естествено в звездите. Повечето видове енергия на Земята са производни от енергията на термоядрения синтез на Слънцето. Синтезът протича със съединяване на водородни ядра в хелиеви при високи температури.

Искуствено термоядрения синтез е достигнат 1950-та година в Русия от учените Игор Там и Андрей Сахаров. Уредът с който е бил постигнат термоядрения синтез е бил наречен тороидална магнитана камера или Токамак (от руското "тороидальная камера в магнитных катушках").

Овладяването на енергията от термоядрения синтез по управляем и икономичен начин е една от главните цели на научната общност и би означавало край на енергийната криза на човечеството.

Вижте също

• Ядрено делене
• Водородна бомба

Външни препратки

• Сайт на термоядрения синтез - училищен проект на МГ „Д-р Петър Берон”, школа по физика към ОДК -Варна
• Should Google Go Nuclear - (англ.) Видео в YouTube със сравнение на различните подходи за управляем ядрен синтез
• Dense Plasma Focus video