Термоядрен синтез
| Тази статия е част от серията статии на тема Ядрена физика |
| Радиоактивност Ядрено делене Термоядрен синтез Радиоактивност
Емисии
Взаимодействия
|
Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро. Реакцията се съпровожда с освобождаване или поглъщане на енергия, взависимост от масите на участващите ядра. Най-често под термоядрен синтез се разбира синтез с участието на леки ядра, при което се отделя енергия.
Ядрата на желязото и никела имат най-голяма свързваща енергия и са най-стабилни. Синтезът на две ядра, които са по-леки от тези на желязото или никела, води до отделяне на енергия, докато синтезът на по-тежки ядра поглъща енергия.
Термоядреният синтез протича естествено в звездите. Повечето видове енергия на Земята са производни от енергията на термоядрения синтез на Слънцето. Синтезът протича със съединяване на водородни ядра в хелиеви при високи температури.
Искуствено термоядрения синтез е достигнат 1950-та година в Русия от учените Игор Там и Андрей Сахаров. Уредът с който е бил постигнат термоядрения синтез е бил наречен тороидална магнитана камера или Токамак (от руското "тороидальная камера в магнитных катушках").
Овладяването на енергията от термоядрения синтез по управляем и икономичен начин е една от главните цели на научната общност и би означавало край на енергийната криза на човечеството.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Сайт на термоядрения синтез - училищен проект на МГ „Д-р Петър Берон”, школа по физика към ОДК -Варна
- Should Google Go Nuclear - (англ.) Видео в YouTube със сравнение на различните подходи за управляем ядрен синтез
- Dense Plasma Focus video