Токамак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Думата "токамак" (съкр. от руския израз "ТОроидальная КАмера в МАгнитных Катушках") е експериментално устройство с тороидална форма, т.е. подобна на кравай, в което се създава и удържа термоядрена плазма. Главната цел на провежданите експерименти е да се постигне управляем термоядрен синтез, който е един от най-перспективните бъдещи енергийни източници.

Токамакът е разработен съветските физици Игор Там и Андрей Сахаров през 50-е години на XX век и вдъхновен от идеята на Олег Лаврентиев.

Синтезът се състои в сливане на ядрата на деутерий и тритий, които са изотопи на водорода и могат да се извличат от водата, като в резултат се получава хелий и се освобождава термоядрена енергия подобно на процесите в Слънцето.

За да протече описаната реакция в токамака, йоните на деутерия трябва да се нагреят до стотици милиони градуси. За удържането им при тази температура е необходимо да бъде приложено магнитно поле и да се индуцира електрически ток в плазмата в тороидална посока. Магнитното поле се създава чрез вертикално ориентирани бобини, обхващащи токамака, а плазменият ток се генерира индуктивно, като плазмата играе ролята на вторична намотка на соленоиден трансформатор.

Алтернативно високотемпературната плазма може да се удържи и като се приложи магнитно поле със специална геомерия в т. нар. стеларатори.

Най-големите в света токамаци са следните:

Международният токамак ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) е планиран да бъде изграден в научноизследователския център Кадараш (Cadarache) в Югоизточна Франция, и ще бъде един от най-големите международни научни проекти. Целта на ITER е да демонстрира потециала на термоядрения синтез в посока на намиране на нови начини за задоволяване на все по-нарастващите нужди от електрическа енергия.

Външни препратки[редактиране | edit source]