Марс (планета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марс Mars symbol.svg
Mars Valles Marineris.jpeg
Съставна снимка на Марс
Орбитални параметри
(Епоха J2000)
Голяма полуос (a) 227 936 637 km
1,52366231 АЕ
Орбитална обиколка 1,429 Tm
9,553 АЕ
Ексцентрицитет (e) 0,09341233
Перихелий 206 644 545 km
1,38133346 АЕ
Афелий 249 228 730 km
1,66599116 АЕ
Звездна година 1,881 години
Орбитален период (P) 686,9601 дни
(1,8808 години)
Синодичен период 779,96 дни
(2,135 години)
Средна орбитална скорост 24,077 km/s
Макс. орбитална скорост 26,499 km/s
Мин. орбитална скорост 21,972 km/s
Инклинация (i) 1,85061°
(5,65° към слънчевия екватор)
Дължина на възходящия възел 49,57854°
Параметър на
перихелия
(ω)
286,46230°
Брой естествени спътници 2 — Фобос и Деймос
Физически характеристики
Екваториален диаметър 6804,9 km
(0,533 земни екваториални диаметъра)
Полярен диаметър 6754,8 km
(0,531 земни полярни диаметъра)
Сплеснатост 0.007 36
Площ 1,448×108 km²
(0,284 земни площи)
Обем 1,638×1011 km³
(0,151 земни обема)
Маса (m) 6,4185×1023 kg
(0,107 земни маси)
Средна плътност 3,934 g/cm³
Екваториална гравитация 3,69 m/s²
(0.376G)
Втора космическа скорост 5,027 km/s
Период на въртене 1,025957 дни
(24,622962 часа)
Скорост на въртене 868,22 km/h
(на екватора)
Наклон на оста 25,19°
Ректасцензия на северния полюс (α) 317,68143°
(21 часа 10 мин 44 сек)
Деклинация на северния полюс (δ) 52,88650°
Албедо 0,15
Видима величина −2,8
Повърхностна температура (T) – мин.: 133 K
– средна: 210 K
– макс.: 293 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане 0,7–0,9 kPa
Въглероден диоксид 95,32%
Азот 2,7%
Аргон 1,6%
Кислород 0,13%
Въглероден оксид 0,07%
водна пара 0,03%
Азотен оксид 0,01%
Неон 2,5 мил−1
Криптон 300 млрд−1
Ксенон 80 млрд−1
Озон 30 млрд−1
Метан 10,5 млрд−1
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марс.

Марс е четвъртата планета от Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂).

Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност, едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високият връх в Слънчевата система – Олимп. В допълнение към географските му особености е и периодът на завъртане и сезонните цикли, които са много подобни на Земните.

След първото прелитане край планетата, направено от Маринър 4 през 1965 г., се предполага, че на повърхността на Марс има вода. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.

В момента около планетата обикалят три космически апарата: Марс Одисей, Марс експрес и Марс Риконисънс Орбитър. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система, с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата Марс експлорейшън ровър (Спирит и Опъртюнити), както и по-новия апарат Кюриозити. Откритията направени от тези апарати и от изпратените преди говорят, че на планетата някога е имало водна покривка. Наблюденията сочат, че има малки гейзероподобни потоци, който нарязват повърхността.[1] Наблюдения направени от апаратът на НАСА Марс глобъл сървейър дават доказателства, че части от южната полярна шапка са намалели.[2]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Диаметърът на Марс е почти двойно по-малък от този на Земята. Той е по-малко плътен от нея, притежава едва 15% от обема на Земята и само около 11% от нейната маса. Общата му повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната.[3] Докато Марс е по-голям и масивен от Меркурий, Меркурий е по-плътен. В резултат на това двете планети имат почти еднакво гравитационно притегляне на повърхността си — това на Марс е по-силно с малко под 1%. Червеникаво-кафявият цвят на планетата се дължи на наличието на железен оксид (III) или по-познат като хематит или ръжда.[4] Също така може да изглежда карамелен,[5] както и други подобни цветове като златист, оранжев, светлокафяв, заленикав, според зависимост от състава на минералите по повърхността на планетата.[5] Денят на Марс е с продължителност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.

Атмосфера[редактиране | edit source]

Марс с видими полярни шапки

Атмосферата на Марс е изключително рядка: повърхностното ѝ налягане е едва 750 паскала (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното морско равнище). Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и метан — потвърдено през март 2004 г. от апарата Марс Експрес.

Метанът е нестабилен газ. Разгражда се под действието на слънчевото лъчение и някои химически вещества. Поради това наличието му сочи, че съществува или в недалечното минало е имало механизъм за неговото отделяне, вероятно намиращ се на повърхността на планетата. Засега се счита, че газът е с вулканичен произход или е попаднал на повърхността вследствие от сблъсъци с комети. Учените не изключват възможността той да е продукт на жизнената дейност на метаногенни организми, но за това няма достатъчно доказателства. Метанът е разпределен неравномерно в атмосферата под формата на облаци, което показва, че бива сравнително бързо разграждан и отделян. Планират се допълнителни изследвания с цел доказване произхода на метана чрез „съпътстващи газове“: етан в случай на биологични дейности и серен диоксид, сочещ вулканизъм.

За атмосферата на Марс е характерна циркулация на водните пари от единия полюс до другия в зависимост от сезоните на планетата. Тя поражда типично земни атмосферни явления като скреж и переста облачност (вижте тук за снимки на скреж направени от марсохода Опъртюнити през 2004 г.)[6]

Геология[редактиране | edit source]

Микроскопични скални форми, показващи предишно наличие на вода, снимани от марсохода Опъртюнити

Наблюдения на магнитното поле на Марс, извършени от апарата Марс глобъл сървейър сочат, че част от кората на планетата е магнетизирана на ивици с променлива полярност, широки около 150 km и дълги около 1000 km по начин, подобен на земните океански дъна. Според теория, публикувана през 1999 г., тези ивици показват наличието на активна геология в миналото на Марс. Ако тя е правилна, това би направило възможно съществуването на атмосфера от земен тип чрез осъществяване на въглеродния кръговрат и би потвърдило наличието на силно магнитно поле, защитаващо атмосферата от космическите и слънчевите лъчения.[7] Дебелината на кората на Марс е около 50 km, а на места достига до 125 km.[8] За сравнение дебелината на кората на Земята е 40 km.

Сред най-интересните находки на марсохода Опъртюнити са хематитите на повърхността на планетата: сферични тела с размери от няколко милиметра, намиращи се в областта Меридианната равнина. За тях се счита, че са се формирали на дъното на древните океани преди милиарди години. Открити са и минерали, съдържащи съединения на сяра, желязо и бром. Все по-широко прието в научните среди е схващането, че в миналото в областта Меридианната равнина е имало вода,която се е просмуквала в повърхностните слоеве на кората.Следователно на Марс е имало благоприятни условия поне за известно време за появата и развитието на живот. Марсоходът Спирит от друга страна също открива наличие на минерали, чието формиране може да се обясни само с наличието на течна вода.

Район на северния полюс със снежна шапка. (НАСА/JPL-Калифорнийски технологичен институт)

През 1996 г. група изследователи на метеорита ALH84001, за който се счита че произхожда от повърхността на Марс, изнесоха доклад в който се описват структури приличащи на микровкаменелости образувани вследствие на жизнена дейност. Оценките на доклада обаче са противоречиви и сред научните среди липсва консенсус относно интерпретацията на резултатите.

Топография[редактиране | edit source]

Топографията на северното и южно полукълбо на Марс се различава значително. В северното полукълбо преобладават равнини, оформени под въздействието на потоци от лава, а в южното – високи плата, покрити с астероидни кратери. Гледани от Земята, северните равнини на планетата са покрити с марсиански прах и изглеждат бледи. За разлика от тях червените планини и плата на юг са наситени с железен оксид, придаващ характерния им цвят. В миналото за тях се е смятало, че са континенти и са им дадени подходящи за целта имена, като Арабия Тера („Арабска Земя“) и Амазонис Планиция („Амазонска равнина“). За тъмните райони от повърхността като Маре Еритреум, Маре Сиренум и Ауроре Синус се е смятало, че са морета. Най-тъмната част от повърхността на планетата, гледана от Земята, е Сиртис Майор.[9]

Топографска карта на повърхността на Марс (НАСА/JPL-Калифорнийски технологичен институт). Виждат се вулканите на платото Тарсис на запад от планината Олимп, „Долината на Маринър“ на изток от „платото Тарсис“ и „Гръцкия басейн“ в южното покукълбо.

Полярните шапки на Марс съдържат замръзнала вода и въглероден диоксид. Диоксидът е под формата на сух лед и се топи през марсианското лято, разкривайки повърхността на планетата.Замръзва отново през марсианската зима. На Марс е разположен най-високият вулкан в Слънчевата система – щитовидният Олимп , висок 27  km. Вулканът е неактивен, намира се в обширната равнина Тарсис, която съдържа няколко други вулкана (виж списък на вулкани на Марс). На Марс се намира и най-големият каньон в Слънчевата система – Валес Маринерис („Долината на Маринър“). Той е дълъг около 4 000 km и дълбок 7 km. Повърхността на планетата е осеяна с множество метеоритни кратери, най-големият от които е Хелас Планиция с покривка от светлочервен пясък (виж списък на кратери на Марс).

Работната група по планетарна номенклатура към Международния астрономически съюз определя именуването на обектите по повърхността на Марс.

Тъй като Марс няма морета и океани, дефиниращи морското равнище, както на Земята, за височина 0 m се приема равнището, отговарящо на налягане от 610,5 Pa (6,105 mbar) (0,6% от налягането на земното морско равнище) при температура от 273,01 K (температура на тройната точка на водата).[10] За нулев меридиан на Марс е избран меридианът, преминаващ през малкия кратер Аири-0, намиращ се в Меридианния залив.


Панорамна гледка в почти реални цветове към повърхността на Марс. Заснета е  от марсохода Спирит.
Панорамна гледка в почти реални цветове към повърхността на Марс. Заснета е от марсохода Спирит.

Канали[редактиране | edit source]

В миналото, поради убедеността си, че на Марс има живот, някои астрономи създават карти на повърхността му на които отбелязват множество „канали“ — линейни структури, за които се е смятало че са плод на марсианска цивилизация. За картографирането на каналите допринася американския астроном Пърсивал Ловел, който също предполага, че промяната в облика на дадени части от повърхността на планетата е следствие от наличието на растения — източник на вдъхновение за поколения писатели-фантасти. За линейните структури е установено, че са плод на въображението на наблюдателите, или в най-добрия случай — пресъхнали корита на древни марсиански реки. Променящите се цветове на повърхността са следствие на бушуващи обширни пясъчни бури.

Спътниците на Марс[редактиране | edit source]

Допълнително оцветено изображание на Фобос, което показва почти изцяло паралелни канали и кратерни вериги, заедно с кратера Стикни в дясно
Допълнително оцветено изображание на Деймос (мащабът е нереален), което показва неговата гладка покривка от реголит.
Орбитите на Фобос и Деймос (със запазен мащаб)

Марс има два естествени спътника Фобос и Деймос, чиято орбита е много близко до планетата, затова се смята, че са прихванати астероиди.[11] И двата спътника се въртят синхронно с планетата вследствие на нейните приливни сили. Тъй като Фобос извършва едно пълно завъртане около Марс по-бързо от собственото въртене на планетата (намира се на под-стационарна орбита), приливните сили на Марс водят до бавно намаляване на орбиталния радиус на спътника. След около 50 милиона години Фобос ще премине границата на Рош и ще бъде разрушен от гравитацията на Марс.[12] Деймос от друга страна се намира на над-стационарна орбита и под въздействието на приливните сили на планетата бавно се отдалечава.

Спътниците са открити през август 1877 г. от Асаф Хол и носят имената на героите от древногръцката митология Фобос и Деймос, синове на бога на войната Арес.[13]Арес е бил наричан Марс от римляните.[14][15]

Двата спътника на Марс са с малки размери и светимост. Виждат се само с по-мощни телескопи. Въпреки това странно е, че са споменавани преди откритието на Хол. Може би съвпадение, но е факт, че 270 години преди откриването на телескопите великият Йохан Кеплер изказал предположението, че Марс би могъл да има два спътника. Също така удивително е, че 150 години преди откриването им известният писател Джонатан Суифт е посочил достатъчно точно разстоянията на двата спътника до планетата им в своя фантастичен роман, излязъл през 1727 г.

Те не са много големи и по тази причина на Марс не могат да се наблюдават пълни слънчеви затъмнения.

Естествени спътници на Марс
Име Диаметър (km) Маса (kg) Среден орбитален
радиус (km)
Орбитален
период
Фобос 22,2 (27 × 21,6 × 18,8) 1,08×1016 9378 7,66 часа
Деймос 12,6 (10 × 12 × 16) 2×1015 23 400 30,35 часа

Гледан от Марс, Фобос има ъглов диаметър приблизително равен на 12', Деймос — 2' а Слънцето — 21'.

Пасаж на Фобос пред Слънцето сниман от марсохода Опъртюнити на 10 март 2004 г . (виж пасаж на Фобос гледан от Марс)
 
Пасаж на Деймос пред Слънцето сниман от марсохода Опъртюнити на 4 март 2004 г . (виж пасаж на Деймос гледан от Марс)

Изследване[редактиране | edit source]

Снимка на повърхността на Марс, направена от спускаемия модул на Викинг 1.
Изглед към роботизираната ръка на Финикс.

Марс е изследван от автоматични апарати, между които орбитални модули, спускателни модули и марсоходи, изпратени от космическите програми на СССР, САЩ, Европа и Япония с цел изучаване повърхността, климата и географията на планетата.

Приблизително 2/3 от всички мисии обаче завършват с повреда преди да приключат (а някои дори преди да започнат) планираните задачи. За някои от мисиите са известни точните технически проблеми довели до неизправностите, но за останалата част те остават загадка. В научно-техническите среди шеговито се говори за Бермудски триъгълник намиращ се между орбитите на Земята и Марс.

Предишни мисии[редактиране | edit source]

Първата успешна мисия до Марс е тази на Маринър 4, изстрелян през 1964 г. На 14 ноември 1971 г. Маринър 9 става първата космическа сонда, която успешно навлиза в орбита около друга планета, когато влиза в орбита на Марс.[16] Първите обекти, успешно приземили се на повърхността на планетата са съветските сонди Марс 2 и Марс 3 от програма Марс. Изстреляни са през 1971 г., като връзката с двата апарата се губи секунди след приземяването на Марс. През 1975 г. НАСА изстрелва две сонди по програма Викинг. Програмата включва два летателни апарата и две спускаеми сонди, които се приземяват на планетата през 1976 г. Сондите правят първите цветни снимки на Марс[17] и картографират повърхността на планетата толкова добре, че и сега тези снимки се използват.

Съветските сонди Фобос 1 и 2 са изстреляни през 1988 г. за да изучават Марс и неговите естествени спътници. Фобос 1 изгубва връзка със Земята още по пътя към червената планета, а Фобос 2 успешно фотографира Марс и Фобос, но се поврежда малко преди да изпрати двата спускаеми апарата към повърхността на Фобос.[18]

След провала на Марс Обзървър през 1992 г., НАСА изпраща Марс глобъл сървейър, който влиза в орбита около Марс през 1997 г. Мисията му е пълен успех, като мисията по картографирането на планетата е завършена през 2001 г. Сондата предоставя снимки от повърхността на планетата, показващи наличието на пресъхнали речни корита, които сочат наличието в миналото на водни източници близко до повърхността През 2006 г. е загубен контакта с апарата по време на третата му удължителна мисия, с което сондата е функционирала 10 години. Друг апарат на НАСА — Марс Патфайндър, носи на борда си марсоход, който успешно се приземява в „Долината на Марс“ през лятото на 1997 г. и успява да изпрати множество снимки на планетата.[19]

Космическият апарат Финикс се спуска на северния полярен регион на Марс на 25 май 2008 г.[20] Роботизираната му ръка копае в марсианската почва и потвърждава наличието на вода на 20 юни същата година.[21][22][23] Мисията приключва на 10 ноември 2008 г. след загуба на връзка с апарата.

Сегашни мисии[редактиране | edit source]

Марс експлорейшън ровър на повърхността на Марс.

През 2001 г. НАСА успешно изстрелва Марс Одисей,[24] който все още е в орбита към началото на 2008 г. Спектрометърът за гама-лъчи е засекъл значителни количества от водород и на реголит. Водородът се съдържа основно в ледовете по повърхността на планетата.[25]

През 2003 г. ЕКА изстрелва Марс експрес, състоящ се от орбитален (Марс експрес орбитър) и спускаем модул (Бийгъл 2). Орбиталният модул потвърждава наличието на запаси от замръзнала вода на южния полюс на планетата. За съжаление контактът със спускаемия модул е загубен малко преди кацането му на повърхността през декември 2003 г. счита се, че той се е разбил поради техническа неизправност.[26] В началото на 2004 г. екипът работещ по мисията съобщава, че е открит метан в атмосферата на Марс, а ЕКА оповестява, че е открила полярно сияние на Марс през юни 2006 г.[27]

През 2003 г. НАСА изстрелва марсоходите близнаци Спирит (Дух) носещ означението MER-A и Опъртюнити (Възможност) носещ означението MER-B по програмата Марс експлорейшън ровър. Двата марсохода достигнаха успешно до повърхността на планетата през януари 2004 г. и към март 2005 г. запазват почти пълната си функционалност, надхвърлили многократно очакванията на НАСА за надеждност от порядъка на 3 месеца. Досега двата марсохода са открили ценни доказателства за наличието на вода на повърхността на Марс в миналото.

На 10 март 2006 г. апаратът Марс Риконъсънс Орбитър (МРО) на НАСА влиза в орбита на Марс за да проведе две-годишно научно наблюдение. Орбиталният апарат ще картографира марсиански терени за да търси подходящи места за бъдещо кацане на сонди на повърхността. Според научния екип, МРО е заснел за първи път активни лавини по повърхността на Червената планета.[28]

През февруари 2009 г. космическият кораб Даун прелита покрай Марс за да използва гравитацията му и да се отправи към астероидите 4 Веста и 1 Церера за да ги изследва.[29]

Космическия апарат на НАСА Марс Сайънс Лаборътори включващ марсохода Кюриосити е изстрелян на 26 ноември 2011 г. и достига планетата на 6 август 2012 г. Кюриосити е по-голям и по-съвършен от предшестващите го марсоходи. Той има възможността да се предвижва с 90 m/h.[30]

Бъдещи мисии[редактиране | edit source]

Руско-китайската сонда Фобос-грунт беше насрочена за октомври 2009 г., но след забавяне се очаква да бъде изстреляна през 2011 г. Мисията планира да се вземе материал от марсианският спътник Фобос. През 2018 г. ЕКА планира да изстреля първият си марсоход ЕкзоМарс, който ще може да сондира 2 m надълбоко в почвата и да изследва за органични молекули.[31][32]

Руско-финландската мисия МетНет, планира да бъдат изстреляни десетки малки сонди до Марс, които да изградят широкоразпространена наблюдателна мрежа за да се изследва структурата на атмосферата и метеорологичните особености на Марс.[33] Пробна мисия за изпращане на 1-2 сонди е насрочена за 2009 или 2011 г.[34] Възможно е МетНет да бъде изстрелян с Фобос-грунт или сондите да бъдат изстреляни отделно на интервали до 2019 г.[34]

Пилотирани полети до Марс са планирани от САЩ като дългосрочна цел на „Вижданията за космическото изследване“ през 2004 г. според президента Джордж Буш.[35] НАСА и Локхийд Мартин разработват космически кораб Орион, с който се планира да бъдат изстреляни пилотирани мисии до Луната някъде към 2020 г. Те ще бъдат като отправна точка за следващи мисии до Марс.

Европейската космическа агенция се надява да прати хора на червената планета до 2030,[36] най-късно 2035 г. Това ще бъде предшествано от пращането на големи сонди, като ЕкзоМарс през 2013 г.

На 28 септември 2007 г., директорът на НАСА Майкъл Грифин заявява, че смятат да пратят човек на Марс до 2037 г.:„през 2057 ще празнуваме 20 години от изпращането на човек на Марс.“[37]

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

"Ares Vallis" снимани от марсохода Марс Патфайндър

Земята се доближава до Марс на разстояние от 80 милиона километра всеки 26 месеца. За земния наблюдател планетата изглежда от жълта до червена в зависимост от орбиталното си положение и сезони. Яркостта на планетата варира значително в зависимост от разстоянието ѝ до Земята. При близък подход със Земята детайли от повърхността ѝ могат да се наблюдават добре с телескоп. Особено видими дори при малки увеличения са полярните шапки.

Сближаване през 2003[редактиране | edit source]

Ротацията на Марс видяна през малък телескоп през 2003 г.

На 27 август 2003 г. 9:51:13 по Гринуич разстоянието от Марс до Земята е най-малкото от 60 000 години насам: 55 758 006 km поради факта, че планетата се намира на един ден разстояние от постигане на астрономическа опозиция и на три дни от перихелий. За 2287 г. се очаква още по-близък подход. Тези максимални сближавания на Марс и Земята са незначително по-големи от сближаванията с период от 284 г., за последното от които на 22 август 1924 г. разстоянието е 0,37284 АЕ, сравнено с 0,37271 АЕ на 27 август 2003 г. и очаквани 0,37278 АЕ на 24 август 2208 г.[38]

Пасаж на Земята гледана от Марс ще се наблюдава на 10 ноември 2084 г. На този ден Слънцето, Земята и Марс ще лежат на една права (виж също: пасаж на Меркурий гледан от Марс и пасаж на Венера гледана от Марс). Ъгловият диаметър на Деймос, гледан от повърхността на Марс, е достатъчно малък, за да се наричат неговите закривания на Слънцето пасажи, а не затъмнения, както тези на Фобос.

2007-2008[редактиране | edit source]

Ретроградното движение започва на 16 ноември 2007 г. и продължава до 31 януари 2008, като планетата се движи наобратно в небето от съзвездието Близнаци към Телец.[39]

Марсиански метеорити[редактиране | edit source]

За няколко метеорита, открити на земната повърхност е известно, че произхождат от Марс. На два от тях са открити признаци на бактериална дейност в далечното минало. На 6 август 1996 г. изданието Солър Систем Рисърч в броя си от март 2004 оповестява, че Кайдунския метеорит, намерен в Йемен, вероятно произхожда от Фобос.

На 14 април 2004 г. НАСА обявява, че скалата наречена „Баунс“ има същото химическо съдържание, Намерена е в Антарктика през 1979 г. Възможно е скалата да произхожда от същия кратер, който е изхвърлил и австралийския метеорит.

Живот на Марс[редактиране | edit source]

Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични. За метана в атмосферата на планетата също се счита, че по-вероятно е в резултат на небиологични процеси.

Марс и древните цивилизации[редактиране | edit source]

В Древен Египет планетата е наричана „Червеният Хор“ заради наситения си цвят. Поради ретроградното въртене на планетата спрямо Земята (Земята се върти по-бързо около Слънцето отколкото Марс), древните египтяни са казвали, че тя „пътува в обратна посока“. В допълнение, името на град Кайро произлиза от „Ел-Кахира“, значещо „планетата Марс“ на арабски.

В китайската и японската култури планетата Марс е символизирана от знаците 火星 (в превод „Огнената звезда“) като част от петте елемента, традиционно използвани от източните култури за класификация на предметите.

Mars symbol.svg

Символът му произлиза от астрологическия символ на Марс. Представлява окръжност, от която излиза стрела. Това е стилизирано изобразяване на щита и копието на римския бог на войната Марс. Този символ се използва и в биологията за обознаване на мъжкия пол, както и в алхимията като знак на желязото, за което се смятало, че изобилства на Марс, поради червения цвят на планетата, който действително е резултат от наличието на железен оксид.[40]

Марс в киното и фантастиката[редактиране | edit source]

Илюстрация на трипод от френското издание на „Война на световте“ от 1906 г. на Х. Уелс

Поради близостта на планетата със Земята, сходната продължителност на деня и наклона на оста, както и многобройните наблюдения на „канали“ и други структури на повърхността, тя е едно от най-често споменаваните места в научнофантастичните творби.

Във „Война на световете“ на Хърбърт Уелс марсианците имат пипала и глави като на сепии. Произвеждат „червени водорасли“, които се смятат за причината за червения цвят на Марс. Последвалата радиоверсия на книгата на 30 октомври 1938 г. е представена като реална ситуация и много слушатели, които не чули началото на радиопредаването, си помислили, че това е истина. Това довело до масова психоза, траяла няколко часа.

В трилогията за Марс („Червеният Марс“, „Зеленият Марс“, „Синият Марс“) на Ким Стенли Робинсън се описва човешкото колонизиране на Марс, основано на съвременните научни данни за Червената планета.[41]

В научно-фантастичния филм от 2000 г. „Червената планета“ се разказва за група космонавти, които се опитват да направят Марс подходящ за живеене на хора поради пренаселеността на Земята.

Мисия до Марс“ (2000 г.) е научно-фантастичен филм, в който първата човешка експедиция към Марс се сблъсква с мистериозно катастрофално събитие и е изпратена спасителна група, която да разследва трагедията и да върне оцелелите.

В научно-фантастичния сериал „Вавилон 5“ на Марс съществува голяма човешка колония, която се бори за независимостта си от Земния съюз.Колонията има добре изградена инфраструктура, но често страда от недостиг на хранителни запаси и други важни суровини, от които зависи нейното съществуване.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. NASA Images Suggest Water Still Flows in Brief Spurts on Mars. // NASA/JPL, December 6, 2006. Посетен на 9 март 2008.
  2. Webster, G.; Beasley, D.. Orbiter's Long Life Helps Scientists Track Changes on Mars. // NASA, September 20, 2005. Посетен на 9 март 2008.
  3. David R. Williams. Mars Fact Sheet. // National Space Science Data Center. NASA, September 1, 2004. Посетен на 24 юни 2006.
  4. Peplow, Mark. How Mars got its rust. // BioEd Online. MacMillan Publishers Ltd.. Посетен на 25 октомври 2012.
  5. а б NASA - Mars in a Minute: Is Mars Really Red? (Transcript)
  6. Mars Rovers Spot Water-Clue Mineral, Frost, Clouds. // NASA, Dec. 13, 2004. Посетен на 2006.
  7. Goddard Space Flight Center. New Map Provides More Evidence Mars Once Like Earth. // Посетен на 2006.
  8. APS X-rays reveal secrets of Mars' core. // Argonne National Laboratory, 2003-09-26. Посетен на 2006-07-01.
  9. Frommert, H.; Kronberg, C.. Christiaan Huygens. // Посетен на 11 март 2008.
  10. Топография. // Think Quest. Посетен на 9 март 2008.
  11. Close Inspection for Phobos. // ESA website. Посетен на 2006-06-13.
  12. Arnett, Bill. Phobos. // nineplanets. November 20, 2004. Посетен на 24 октомври 2012.
  13. ARES ATTENDANTS: DEIMOS & PHOBOS. // Greek Mythology. Посетен на 2006-06-13.
  14. Ares Attendants: Deimos & Phobos. // Greek Mythology. Посетен на 18 февруари 2010.
  15. Hunt, G. E.; Michael, W. H.; Pascu, D.; Veverka, J.; Wilkins, G. A.; Woolfson, M.. The Martian satellites - 100 years on. // Quarterly Journal of the Royal Astronomical Society, Quarterly Journal 19. March 1978. с. 90–109.
  16. Mariner 9: Overview. // NASA.
  17. Other Mars Missions. // Journey through the galaxy. Посетен на 2006-06-13.
  18. Sagdeev, R. Z.; Zakharov, A. V.. Brief history of the Phobos mission. // Nature 341 (6243). October 19, 1989. DOI:10.1038/341581a0. с. 581–585.
  19. Mars Global Surveyor. // CNN- Destination Mars. Посетен на 2006-06-13.
  20. Mars Pulls Phoenix In. // University of Arizona Phoenix mission Website. Посетен на 2008-05-25.
  21. Phoenix: The Search for Water. // NASA website. Посетен на 28 март 2011.
  22. Frozen Water Confirmed on Mars. // UANews.org. Посетен на 28 март 2011.
  23. NASA Mars Mission declared dead. // BBC, November 10, 2008. Посетен на 28 март 2011.
  24. NASA's Mars Odyssey Shifting Orbit for Extended Mission. // NASA, October 9, 2008. Посетен на 28 март 2011.
  25. Britt, Robert. Odyssey Spacecraft Generates New Mars Mysteries. // Space.com. 14 март, 2003. Архив на оригинала от 2003-12-05. Посетен на 13 юни 2006.
  26. Wardell, Jane. Europe's Beagle 2 Mars Probe Stays Ominously Silent. // Space.com. 26 януари, 2004. Архив на оригинала от 2004-04-03. Посетен на 13 юни 2006.
  27. Bertaux et al., Jean-Loup. Discovery of an aurora on Mars. // Nature Magazine. 9 юни, 2005. Посетен на 13 юни 2006.
  28. Photo shows avalanche on Mars. // CNN. Архив на оригинала от April 19, 2008. Посетен на 28 март 2011.
  29. Agle, D. C.. NASA Spacecraft Falling For Mars. // NASA/JPL, February 12, 2009. Посетен на 18 февруари 2010.
  30. Mars Science Laboratory — Homepage. // NASA.
  31. ExoMars. // ESA website. Посетен на 11 март 2008.
  32. Rincon, Paul. European Mars launch pushed back. // 10 ноември, 2006. Посетен на 11 март 2008.
  33. MetNet Mars Mission
  34. а б The MetNet Mars Precursor Mission. // Finnish Meteorological Institute. Посетен на 18 февруари 2010.
  35. Britt, Robert. When do we get to Mars?. // Space.com FAQ: Bush's New Space Vision. Архив на оригинала от 2004-02-02. Посетен на 2006-06-13.
  36. Liftoff for Aurora: Europe’s first steps to Mars, the Moon and beyond. // October 11, 2002. Посетен на 11 март 2008.
  37. Yahoo.com, NASA aims to put man on Mars by 2037
  38. Rao, Joe. NightSky Friday – Mars and Earth: The Top 10 Close Passes Since 3000 B.C.. // Space.com. August 22, 2003. Архив на оригинала от August 24, 2003. Посетен на 13 юни 2006.
  39. Beish, Jeffrey. The 2007 Aphelic Apparition of Mars. // Архив на оригинала от 2007-12-31. Посетен на 28 февруари 2007.
  40. Planet Symbols. // NASA solar system exploration. Посетен на 13 юни 2006.
  41. Kathy Miles and Charles F Peters II. Unmasking the Face. // Посетен на 1 март 2007.

Литература[редактиране | edit source]

  • „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, София, 1978 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Наличие на вода на Марс[редактиране | edit source]

Изследвания на Марс[редактиране | edit source]

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 4 май 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.