Фобос (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фобос.

Фобос
Фобос
Откриване
Открит от Асаф Хал
Дата 18 август 1877 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 9377,2 km[1]
Орбитална обиколка 58 915 km
Ексцентрицитет 0,0151
Периарей 9235,6 km
Апоарей 9518,8 km
Орбитален период 0,31891023 дни
(7 часа 39,2 мин)
Средна орбитална скорост 2,138 km/s
Инклинация 1,075°
(0,046° към равнината на Лаплас)
Естествен спътник на Марс
Физически характеристики
Среден диаметър 22,2 km (26,8 × 21 × 18,4)
(0,0021 земни диаметъра)
Сплеснатост 0,31-0,12
Площ 6,084 km²
(0,0119 земни площи)
Обем 5,422 km3
(5×10−9 земни обеми)
Маса 1,07 × 1016 kg
(1,8×10−9 земни маси)
Средна плътност 1,9 g/cm³
Повърхностна гравитация 0,0084–0,0019 m/s² (8,4–1,9 mm/s²)
(860–190 µG)
Втора космическа скорост 0,011 km/s (11 m/s)
Период на въртене синхронен
(7 часа 39,2 мин)
Скорост на въртене 11,0 km/h
(спрямо върховете на дългата си ос)
Наклон на оста
Албедо 0,7
Повърхностна температура ~233 K
Атмосферно налягане няма

Фобос е по-големият и на по-близка орбита спътник на Марс. Той носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, син на бог Арес и брат на бог Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система — на 6000 km над повърхността на Марс. Спътникът е и един от най-малките известни.

Откриване[редактиране | edit source]

Фобос е открит от американския астроном Асаф Хал на 18 август 1877 г. във Военоморската обсерватория в гр. Вашингтон, САЩ в 21:14 часа по Гринуич.[2][3][4] Асаф Хал открива също Деймос, другия спътник на Марс.

Имената на спътниците са предложени от Хенри Мадан (1838–1901), директор на науките в Етонския колеж. Той ги избира от Илиада, песен XV, където Арес призовава Ужас (Деймос) и Страх (Фобос).[5][6]

Фобос е сниман за първи път от близо от американските апарати Маринър 9 през 1971 г. и Викинг 1 през 1977 г., съветския Фобос 2 през 1988 г. и американския Марс глобъл сървейър през 1998 и 2003 г.

Монтаж на три снимки направени от апаратите Викинг 1 и Викинг 2 на 19 октомври 1978 г. В неосветената част се вижда големият кратер Стикни

Орбитални характеристики[редактиране | edit source]

За Фобос е характерно синхронното въртене — той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс. Намира се на подстационарна орбита, извършвайки една орбита по-бързо от времетраенето на деня на планетата. Поради тази причина наблюдаван от повърхността на Марс, Фобос изгрява от Запад, за около 4 часа и 15 минути се придвижва на изток през небосвода и залязва на източния хоризонт. За един марсиански ден Фобос изгрява и залязва средно два пъти (през 11 часа и 6 минути). Поради близостта му до планетата Фобос не може да се наблюдава на ширини по-големи от 70,4°.

Ниската орбита на Фобос предопределя неговото разрушение в даден момент в бъдещето. Приливните сили на Марс снижават неговата орбита с около 1,8 сантиметра на година. След около 50 милиона години Фобос или ще падне на повърхността на Марс или ще се разпръсне в планетарен пръстен, когато премине границата на Рош, намираща се на 8400 km от центъра на Марс. За подробен анализ виж тази статия. Поради неправилната си форма гравитацията на Фобос се изменя в рамките на 210%, а при добавяне и на приливните сили на Марс — в рамките на 450%.

Гледан от Фобос, Марс изглежда 80 пъти по-голям на диаметър от Луната при пълнолуние, заемайки 1/4 от небосвода, и 2500 пъти по-ярък от нея при пълнолуние.

Преход на Фобос гледан от повърхността на Марс, заснет от марсохода Opportunity

Наблюдаван от марсианския екватор, Фобос има видим диаметър приблизително равен на 1/3 от лунния. Наблюдатели на по-големи ширини (но по-малки от 70,4°) ще наблюдават по-малък видим диаметър поради увеличеното разстояние до Фобос. Големината на Фобос по времето на прехода му през небосвода от запад на изток се изменя в рамките на 45% поради приближаването и отдалечаването му от наблюдателя на повърхността. Ъгловият диаметър на Фобос е около 0,14° непосредствено след изгрев и непосредствено преди залез и 0,20° в зенит. За сравнение ъгловият диаметър на Слънцето е 0,35°.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Фобос на близка орбита около Марс

Фобос има ниско албедо и най-вероятно е C-клас астероид прихванат от гравитацията на Марс. Съставът му е подобен на богатите на въглерод C-клас астероиди в астероидния пояс. Марсианските луни са продълговати, тъй като не им достига гравитация, която да ги направи кръгли. Плътността на спътника обаче е твърде малка, за да бъда съставен изцяло от скали. Съветският апарат Фобос 2 разкри източник на газ на повърхността на спътника (най-вероятно водна пара) но за съжаление апаратът претърпя повреда и не довърши наблюденията си. Скорошни снимки от Марс Глобъл Сървейър показват че Фобос е покрит със слой от фин прах дебел около 1 метър, подобен на реголита на Луната.

Повърхността на Фобос е осеяна с множество кратери. Най-големият от тях е кратерът Стикни — моминското име на съпругата на Асаф Хал. Подобно на сатурновия спътник Мимас, сблъсъкът, породил кратера, почти е разрушил Фобос. На повърхността му се наблюдават пукнатини вероятно причинени от сблъсъка. Размерите на Фобос са 27 × 21,6 × 18,8 km.

Фобос и България[редактиране | edit source]

Принос в изследването на Фобос има астрономическата обсерватория в гр. Кърджали, България. Създаденият от инж. Пейчо Беляков космически прибор „РЕФЛЕКТРОН“ е включен като основен прибор в съветската програма Фобос, изстреляна на 7 юли 1988 г. от космодрума Байконур.

Източници[редактиране | edit source]

  1. NASA Celestia
  2. Notes: The Satellites of Mars. // The Observatory, Vol. 1, No. 6, September 20, 1877. с. 181–185. Посетен на September 12 2006.
  3. Hall, A.. Observations of the Satellites of Mars. // Astronomische Nachrichten, Vol. 91, No. 2161, October 17, 1877, signed September 21, 1877. с. pp. 11/12–13/14. Посетен на September 12 2006.
  4. Morley, T. A.; A Catalogue of Ground-Based Astrometric Observations of the Martian Satellites, 1877-1982, Astronomy and Astrophysics Supplement Series (ISSN 0365-0138), Vol. 77, No. 2 (February 1989), pp. 209–226 (Table II, p. 220: first observation of Phobos on 1877-08-18.38498)
  5. Madan, H. G.. Letters to the Editor: The Satellites of Mars. // Nature, Vol. 16, No. 414, October 4, 1877, signed September 29, 1877. с. 475. Посетен на July 26 2007.
  6. Hall, A.. Names of the Satellites of Mars. // Astronomische Nachrichten, Vol. 92, No. 2187, March 14, 1878, signed February 7, 1878. с. 47-48. Посетен на September 12 2006.

Исторически източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]