Плутон (планета джудже)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плутон.

Плутон Pluto symbol.svg
Pluto-map-hs-2010-06-c180.jpg
Електронно генерирано изображение на Плутон по снимки от телескопа Хъбъл
Откриване
Открит от Клайд Томбо
Дата 18 февруари 1930 г.
Орбитални параметри
(Епоха J2000)
Голяма полуос (a) 5 906 376 272 km
39,48168677 АЕ
Орбитална обиколка 36,530 Tm
244,186 АЕ
Ексцентрицитет (e) 0,24880766
Перихелий 4 436 824 613 km
29,65834067 АЕ
Афелий 7 375 927 931 km
49,30503287 АЕ
Звездна година 248,1 години
Орбитален период (P) 90 613,3058 дни (248,09 години)
Синодичен период 366,74 дни
Средна орбитална скорост 4,666 km/s
Макс. орбитална скорост 6,112 km/s
Мин. орбитална скорост 3,676 km/s
Инклинация (i) 17,141 75°
(11,88° към слънчевия екватор)
Дължина на възходящия възел 110,30347°
Параметър на
перихелия
(ω)
113,76329°
Брой естествени спътници 5
Физически характеристики
Екваториален диаметър 2 390 km
(0,180 земни диаметъра)
Площ 1,795×107 km²
(0,033 земни площи)
Обем 7,15×109 km³
(0,0066 земни обема)
Маса (m) 1,25×1022 kg
(0,0021 земни маси)
Средна плътност 1,750 g/cm³
Екваториална гравитация 0,58 m/s²
(0,059 G)
Втора космическа скорост 1,2 km/s
Период на въртене 6,387 дни (6 дни 9 часа 17,6 минути)
Скорост на въртене 47,18 km/h (на екватора)
Наклон на оста 119,61°
Ректасцензия на северния полюс (α) 313,02° (20 часа 52 минути 5 секунди)
Деклинация на северния полюс (δ) 9,09°
Албедо 0,30
Повърхностна температура (T) - мин.: 33 K
- средна: 44 K
- макс.: 55 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане 0,15-0,30 Pa
Азот да
Въглероден оксид да
Метан да

Плутон е втората по големина планета-джудже, обикаля около нашата звезда за почти 250 години, така че от откриването ѝ досега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си. Плутон е един замръзнал безжизнен свят в покрайнините на Слънчевата система. До 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Промяната на статута му от планета в планета-джудже се дължи на това, че наскоро бяха открити 3 небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети. Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство Плутон. Символът на планетата е комбинация от първите букви (на латиница) от името на американския астроном Пърсивал Ловел. В средата на века бе установено, че блясъкът на Плутон се променя с период 6,4 дни. Смяташе се, че това е период на околоосно въртене на планетата. През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите). Той се намира на разстояние около 20 000 км от планетата и има размери около 1000 км. Планетата вероятно не е много голяма. Следователно Плутон, последната от планетите на Слънчевата система, може да се смята за двойна планета.

Откриване[редактиране | edit source]

Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Планетата впоследствие е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон“ е предложено от Виниша Бърни — единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Изградена е от азот и метан.

Маса и размери[редактиране | edit source]

Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система; той е по-малък и по-лек от седем спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям от малките планети в астероидния пояс и от всички известни обекти в пояса на Кайпер. Виж списък на обектите в Слънчевата система по радиус и списък на обектите в Слънчевата система по маса.

Масата и диаметърът на Плутон бяха неизвестни дълго време след неговото откриване, чак до откриването на спътника му Харон през 1978 г. Така масата на системата Плутон-Харон беше определена чрез прилагане на законите на Кеплер. Диаметърът на планетата беше установен след изобретяването на телескопите с адаптивна оптика, които позволиха за първи път да се наблюдава нейният диск.

Орбита[редактиране | edit source]

Спътници[редактиране | edit source]

Харон[редактиране | edit source]

Плутон и Харон

Плутон има пет известни естествени спътника – Харон, естествен спътник, открит през 1978 г., Никта и Хидра, открити през 2005 г. Четвъртата и петата луни на планетата Плутон, открити през 2011 и 2012 г. от телескопа Хъбъл, бяха кръстени Kerberos (Цербер) и Styx (Стикс). Преди луните носеха техническите наименования P4 и P5. Имената бяха избрани след проведено допитване от астрономите, които откриха сателитите на планетата. Kerberos е спелувано на гръцки името на Цербер - страховитото многоглаво куче, пазещо според древногръцката митология входа към подземното царство. Styx се е казвала богинята, господарка на едноименната река, която отвежда душите на мъртвите в царството на Хадес. Диаметърът на Цербер е между 13 и 34 км, а на Стикс - между 10 и 25 км. Барицентърът на Плутон с Харон лежи над повърхността на Плутон в посока към неговия спътник. Плутон и Харон се въртят синхронно един спрямо друг; винаги са обърнати един към друг с една и съща страна.

Откриването на Харон позволи да се определи общата маса на Плутон и Харон, като се използва орбиталният им период и кеплеровите закони. Преди да бъде наблюдаван отделно от Харон, за Плутон се смяташе, че има големина между тази на Меркурий и Марс. След появата на телескопи с адаптивна оптика големината му беше наблюдавана директно. Поради по-малък от очаквания диаметър, албедото на Плутон се оказа по-голямо от предишните изчисления, като отстъпва само на албедото на Венера.

Възможно е Плутон и Харон първоначално да са били спътници на Нептун, но по-късно да са били „изхвърлени“ на собствена орбита. Сегашните данни обаче показват, че Плутон никога не е бил нептунов спътник. Ретроградната орбита на Тритон показва, че този нептунов спътник вероятно е бил заловен от гравитационното поле на Нептун, а преди това е имал собствена орбита около Слънцето, подобна на тази на Плутон. Тритон и Плутон имат много общи атмосферни и геоложки черти, сочещи за близък произход.

Външни спътници[редактиране | edit source]

Плутон и трите му спътника. Плутон и Харон са най-ярките обекти, Никта и Хидра са двете по-малки небесни тела.

Два нови спътника бяха открити от астрономи на снимки, заснети от телескопа Хъбъл на 15 май 2005 г. — Хидра и Никта. Наблюденията показват, че те се намират на около два пъти по-голямо разстояние от Плутон спрямо Харон (Никта на около 50 000, Хидра на около 65 000 km). Най-вероятно и двата спътника се намират в орбиталната равнина на Харон и се намират в 4:1 и 6:1 съответно орбитален резонанс. Смята се, че по размер тези обекти са около 50-150 km в диаметър, много по-малки от диаметъра на Харон (1200 km) и много по-леки (0,3% от масата на Харон). На спътниците ще бъдат дадени имена когато техните орбити бъдат потвърдени с по-точни наблюдения. [1] [2] На 20 юли 2011 г. е обявено откриването на четвърти спътник на Плутон, след нови серии снимки, направени от Космическият Телескоп Хъбъл. Диаметърът му е между 13 и 34 км. Носи временното название Р4 и се движи по орбита около Плутон между орбитите на Хидра и Никта. На 11 юли 2012 г, поради наближаващият момент на преминаване на "Нови Хоризонти" покрай системата Плутон - Харон, бе направена нова серия снимки от "Хъбъл". Изненадата е, че бе открит още един спътник, най-малкият от всички пет, с диаметър около 10-25 км. По настоящем носи названието Р5. [3]

Изследване[редактиране | edit source]

Плутон заснет от Нови Хоризонти

Поради голямата отдалеченост от Земята много малко е известно за Плутон. Той ще бъде посетен от космически апарат най-рано през 2015 г., според плановете на НАСА за мисията Нови Хоризонти. Тази мисия ще включва камери, инструменти за радионаблюдение и спектрография с цел характеризиране на цялостната геология, повърхностен състав и атмосфера на Плутон, Харон и двата новооткрити спътника. В допълнение се планира посещението на обекти в пояса на Кайпер през 2022 г.

Спорове относно Плутон[редактиране | edit source]

Планета Х?[редактиране | edit source]

Плутон е открит през 1930 г. като резултат от търсене на тяло с маса достатъчна да обясни отклоненията (за каквито са се смятали тогава) на орбитата на Уран и Нептун. След като планетата е открита, нейната изключителна бледост и липсата на видим диск пораждат скептицизъм относно това дали тя е неизвестната планета търсена от Пърсивал Ловел. Ловел прави предположение за местоположението на Планетата X през 1915 г. което се оказва недалече от положението на Плутон, но според Ърнест Е. Браун и повечето съвременни астрономи, това е било чисто съвпадение. Като доказателство за тази гледна точка, през 1902 г. Ловел прави коренно различно предположение за Планетата X. Виж тук за повече информация (на английски).

В последвалите десетилетия подобряването на телескопите позволи определянето на масата на планетата с по-голяма точност. В продължение на много години масата на Плутон беше ревизирана главно надолу, предизвиквайки шеговити и донякъде иронични коментари, че ако това продължава то планетата съвсем ще изчезне. Тези пререкания в известна степен се сбъдват заради неотдавнашното декласиране на Плутон до планета-джудже.

За да обясни малкият видим диаметър на Плутон спрямо очаквания голям видим диаметър на Планетата X е предложена теорията на точковото отражение, според която светлината на Слънцето се отразява в посока към Земята само от малка част от общата повърхност на планетата поради голямата ѝ гладкост. Тази теория беше оборена с откриването на Харон през 1978 г. и последвалото пряко измерване на масата на планетата, което се оказа по-малко и от най-песимистичните очаквания. Анализ на траекторията на Вояждър 2 показа, че масата на Нептун е по-малка отколкото се е смятало и по този начин беше напълно обяснена орбитата му без да е необходима Планета X.

По този начин, предсказанието на Лоуел от 1915 г. за нова планета е чисто съвпадение. Плутон е открит благодарение на усилията на Томбо, който впоследствие продължава да търси други планети докато най-накрая се убеждава че няма други тела с необходимата яркост зад орбитата на Плутон.

Малка планета[редактиране | edit source]

Септември 1992 г. бележи началото на поредица от открития на сравнително малки по размери ледени тела на орбита отвъд тази на Нептун, в област, сега известна под името пояс на Кайпер. След откриването на голям брой обекти с размери, сравними с тези на Плутон, в научните среди започна дискусия дали е правилно Плутон да се нарича „планета“ или „обект от пояса на Кайпер“.

Световната преса, в качеството си на представител на общественото мнение, общо взето се обяви срещу декласирането на Плутон. Вестници и интернет страници като BBC News Online, Boston Globe, USA Today, както и ученици, изпратили писма до Международен астрономически съюз, подкрепят оставането на Плутон като планета.

На 3 февруари 1999 г. Брайън Марсдън от Центъра за малки планети отново разпали въпроса, предлагайки на Плутон да бъден дадено „двойно гражданство“: като деветата основна планета и малка планета номер 10000. Впоследствие Международният астрономически съюз разкрива, че не планира промяна в класификацията на Плутон и номер 10000 е даден на обикновен астероид.

Според някои интерпретации, терминът планета (значещ на гръцки „странник“/"пътешественик") сам по себе си не е обвързан с тяло имащо определен произход, орбита или големина. По този начин не само Плутон, но и големите спътници като Титан, Европа и Тритон, дори някои от големите астероиди трябва да бъдат наричани планети. Според някои учени всеки обект достатъчно масивен за да може под действието на собствената си гравитация да придобие сферична форма (около 360 km в диаметър) да бъде наричан "планета".

Нови открития[редактиране | edit source]

През 2002 г. е открит обекта от пояса на Кайпер 50000 Кваоар с диаметър от 1280 km (~½ от този на Плутон). Впоследствие бе открит обект 90482 Оркус с приблизително същите размери, а на 15 март 2004 г. бе открит и 90377 Седна с горна граница на диаметъра от 1800 km. Ако диаметърът бъде потвърден това би бил най-големия обект открит в Слънчевата система след Плутон през 1930 г.

Някои астрономи считат, че е само въпрос на време, преди да бъде открит обект по-голям от Плутон, дори такъв със собствени спътници. Изглежда обаче, че за в бъдеще Плутон ще бъде смятан за планета по исторически, а не фактологически причини, по същия начин както Европа се смята за отделен континент от Азия, въпреки че в геоложки смисъл двата континента образуват Евразия.

Плутон в киното и фантастиката[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]