Ерида (планета джудже)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерида
2003 UB313 photos single.jpg
Откриване A
Открит от Майкъл Браун,
Чадуик Трухильо,
Дейвид Рабиновиц
Дата 21 октомври 2003 г.
Предварително означение ( ) B
Категория Транс-нептунов обект
Орбитални параметри C
Епоха 18 август 2005 г. (юлиански ден 2 453 600,5)
Ексцентрицитет (e) 0,4416129
Голяма полуос (a) 10,1291 Tm (67,7091 AU)
Перихелий (q)   5,65598 Tm (37,808 AU)
Афелий (Q) 14,6023 Tm (97,610 AU)
Орбитален период (P) 203 500 дни (557 години)
Средна орбитална скорост 3,436 km/s
Инклинация (i) 44,177°
Дължина на възходящия възел (Ω) 35,8750°
Параметър на
перихелия
(ω)
151,3115°
Средна аномалия (M) 197,5379°
Физически характеристики
Размери > 2 210 km
Маса  ?×10? kg
Плътност  ? g/cm³
Повърхностна гравитация  ? m/s²
Втора космическа скорост  ? km/s
Период на въртене  ? d
Спектрален клас  ?
Абсолютна величина -1,1
Албедо 0,5–1,0
Средна повърхностна температура ~? K
редактиране

136199 Еридавременно наименование преди номерирането 2003 UB313) е най-голямата планета-джудже и деветото по големина тяло в Слънчевата система. Малко след откриването на Ерида се оказа, че обектът е по-голям от Плутон, което поставя въпроса дали това тяло не може да се нарича планета. Последвалата дискусия в астрономическата общност завършва чак през август 2006, когато на XXVI конгрес на Международния астрономически съюз (МАС) се приема нова дефиниция за планета, според която Плутон, заедно с Ерида, Макамеке, Хаумея и 1 Церера, е включен в нов клас: планети-джуджета.

Първоначално, тялото е наречено 2003 UB313. По-късно се тиражират различни съобщения, че тялото е наречено „Зина“ или „Лила“; но и двете наименования са използвани неофициално от откривателите, но нито едно от тях не е предложено пред МАС. Поради раздора, който откриването на тялото внася в астрономическата общност по отношение на дефиницията за планета, то е наречено на древногръцката богиня на раздора Ерида.

Диаметърът на 2003 UB313 е между 2 400 и 3 000 км. [1]

Първоначалните наблюдения показват наличието на лед от метан на повърхността на обекта. Това прави 2003 UB313 повече подобен на Плутон, отколкото откритите преди това големи планетоиди по периферията на Слънчевата система.

Откриване[редактиране | edit source]

Периодични снимки показващи движението на 2003 UB313 на фона на звездите.

2003 UB313 е открит от екипа Майкъл Браун, Чадуик Трухильо, и Дейвид Рабиновиц на 5 януари 2005 г., от снимки направени на 21 октомври 2003 г., като откритието им беше оповестено на 29 юли 2005 г., същия ден както на още два големи обекта от пояса на Кайпер, 2003 EL61 и 2005 FY9.

Изследователският екип от няколко години систематично търси големи обекти в покрайнините на Слънчевата система и е допринесъл за откриването на няколко много големи транс-нептунови обекта, включително 50000 Кваоар и 90377 Седна. Обектът е заснет от екипа при рутинни наблюдения, проведени на 21 октомври 2003 г. с огледалния телескоп Самюел Осчин в обсерваторията Паломар, Калифорния. Но заснетият тогава обект не е бил окрит до януари 2005 г., когато повторно анализиране на снимките от същата област разкрива бавното движение на обекта на фона на звездите около него. Последвалите наблюдения позволяват първоначално изчисляване на орбитата му, определяне на разстоянието и грубо определяне на размера.

Екипът е възнамерявал да обяви откритието едва след като бъдат направени допълнителни наблюдения, които да позволят по-точно определяне на размера и масата, но е бил принуден да избърза след като са разбрали, че във вече публикувано от тях в интернет резюме има ключова дума, водеща до достъпните записи на един от ползваните телескопи, генерирани при тяхното наблюдение. Чрез използване на тези записи всеки е можел да установи координатите на обекта.

Класификация[редактиране | edit source]

Анимация показваща движението на 2003 UB313 от снимките, използвани за откриването му. 2003 UB313 е разположен от ляво, малко над средата на изображението, движейки се надолу. Трите кадъра са направени през период от три часа.

2003 UB313 е класифициран като обект от разредения диск (SDO), категория от обекти, за които се смята, че са били разпръснати от главната част на пояса на Кайпер и отдалечени в необичайни орбити след гравитационни взаимодействия с Нептун. В момента 2003 UB313 е най-отдалеченият познат обект в Слънчевата система. Той е на разстояние 97 астрономически единици от Слънцето, малко след като е преминавал през афелия си. Приблизително четиридесет познати ТНО (най-открояващи се (87269) 2000 OO67 и 90377 Седна), имат по-големи средни орбитални растояния, но в момента са по-близо до Слънцето, отколкото 2003 UB313. Вижте точка „Орбита” по-долу за повече детайли.

Ерида е по-голяма от Плутон. Някои астрономи смятат, че има голям брой неоткрити обекти от пояса на Кайпер, големи колкото или дори по-големи от Плутон. Затова са били изказани опасения, че класифицирането на всички тези обекти като планети ще бъде нежелано и ненужно обременяване.

МАС преразглежда дефиницията на термина планета на своя XXVI-ти конгрес в Прага. Преди да бъде изяснена дефиницията, МАС е считала обекти, открити на разстояния по-големи от 40 AU, просто като част от групата на транс-нептуновите обекти. [1].

Име[редактиране | edit source]

Първоначално, обектът е носил временното наименование 2003 UB313. Следващата стъпка в индентификацията на обекта е било допълнително потвърждение на орбитата и получаването на постоянен обозначителен номер. На конгреса на МАС в Прага се приема постоянното наименование Ерида за 2003 UB313. Според правилата, всички обекти от пояса на Кайпер трябва да бъдат кръстени на божества от сътворението или подземният свят.

МАС се е въздържала относно именуването на 2003 UB313, заявявайки, че обектът няма да бъде именуван до определянето на статута му ((en)) [2].

Откривателите са били внесли предложение за именуване на 2003 UB313, но според правилата на МАС името не е можело да бъде обявено публично. Екипът на Браун вече е бил нарушил това правило през 2003 г. когато е обявил името „Седна“ за един планетоид, преди официално да бъде одобрено, довеждайки до недоволство в астрономическата общност. МАС по-късно е разхлабил правилата си и позволи експедитивен процес за големи открития, предизвикващи повишен интерес. ((en)) [3] URL на интернет страницата на откривателският екип използва името „Планета Лила“ (кръстена на новородената дъщеря на Майкъл Браун Лила), а екипът неофициално нарича планетата с кодовото име „Зина“ от телевизионните серии Зина: Принцесата войн, но нито едно от двете имена не е предложено в МАС.

Два дни след оповестяване на откритието, Браун направи на сайта си някои намеци какво би могло да бъде името:

"Ако новооткритият обект попада под правилата за именуване на другите обекти от пояса на Кайпер, той трябва да носи името на фигура в митологията на сътворението. Ние решихме да опитаме и да следваме тази схема. […] Едно такова особено подходящо име би било Персефона. В гръцката митология Персефона е (насилствено отвлечената) жена на Хадес (римския Плутон), която прекарва под земята шест месеца всяка година. Новата планета обикаля по орбита която може да се опише по подобен начин; половината време в близост до Плутон, а през другата половина доста по-далече. За съжаление, името Персефона беше използвано през 1985 г. за именуване на 399-тия познат астероид. Същото е положението с всеки друг гръцки или римски бог, покровител на каквото и да е. […] За щастие, по света има много митологични и духовни традиции. Досега ние именувахме обекти от пояса на Кайпер с имена на индиански и малки римски божества. Но предложеното от нас ново име се основава на различни традиции." ((en)) [4]

По-късно на сайта си той добави, че изглежда има разногласия вътре в МАС за статута на новооткрития обект и за това, кой комитет трябва да поеме одобряването на име. Комитетът отговарящ за големите планети е предложил именуването да продължи по гръко-римската традиция, ако обектът бъде определен като голяма планета. Браун e посочил в статия [5], че той би бил предложил името Персефона ако тази традиция се запази, въпреки факта, че името е дадено на 339-я открит астероид.

Орбита[редактиране | edit source]

Позицията на 2003 UB313 на 29 юли 2005 г. От ляво е изгледа "от горе" спрямо равнината на слънчевата система, а от дясно е представен изгледа "отпред". С тъмно синьо е отбелязана частта на орбитата под равнината на еклиптиката. Показани са Сатурн, Уран, Нептун и Плутон

2003 UB313 има орбитален период от около 557 години, и в момента се намира почти в най-отдалечената си точка от Слънцето (афелий), около 97 астрономически единици (AU) от Земята. Също като Плутон, орбитата му е много ексцентрична, и го довежда в рамките на 35 AU до Слънцето в перихелия (Разстоянието на Плутон до Слънцето варира от 29 до 49,5 AU, докато Нептун обикаля точно около 30 AU). За разлика от планетите от земен тип и газовите гиганти, чиито орбити са приблизително в същата равнина като земната, орбитата на 2003 UB313 е силно наклонена под ъгъл от около 44 градуса спрямо еклиптиката.

Новооткритият обект е достатъчно ярък с видима величина от 19, за да бъде видим дори и с някои любителски телескопи. Той е труден за визуално наблюдение, но телескоп с 20 cm обектив или огледало, снабден с CCD ще може да заснеме 2003 UB313 в тъмно небе. Причината да не бъде забелязан досега е голямата инклинация на орбитата му, а повечето търсения за външни обекти от слънчевата система са концентрирани по равнината на еклиптиката, където се намира повечето материал на слънчевата система.

Размер[редактиране | edit source]

към слънцето в близост до новооткрития обект в покрайнините на слънчевата система.]] Яркостта на обект в слънчевата система зависи както от размера му така и от това, каква част от светлината отразява (албедото му). Ако са известни разстоянието до обекта и албедото му, диаметърът му може да бъде лесно определен от видимата му звездна величина, като по-високо албедо съответства на по-малък радиус. Понастоящем албедото на 2003 UB313 не е известно, и неговият реален размер все още не е установен. Все пак, астрономите са изчислили, че дори да отразява цялата попаднала върху повърхността му светлина (максимално албедо от 1,0), новооткритият обект трябва да бъде голям 2 210 km, тоест, почти колкото Плутон. Ако има същото албедо като Плутон - 0,6, то диаметърът му би бил 2860 km, което е 125% от Плутон.

Наблюдения с космическия телескоп Спицър трябваше да дадат горна граница за размера на 2003 UB313. Първата серия от наблюдения, през м. август 2005 г., не успя да засече новооткрития обект поради човешка грешка в насочването. Веднага след установяване на неуспеха са насрочени следващи наблюдения за 25 август и 26 август 2005 г. ((en)) [6].

За по-точно определяне радиуса на 2003 UB313, на екипа е отпуснато време за наблюдение с космическия телескоп Хабъл. На разстояние от 97 AU обект с радиус 3 000 km би имал ъглов размер от около 40 милидъгови секунди, директно измерими с Хабъл. Макар че разпознаването на толкова малки обекти е точно на границата на възможностите на Хабъл, чрез използването на методи за обработване на изображение като деконволюция може доста точно да се измери ъгловият размер. С помощта на този метод екипът вече определи размера на 50000 Кваоар, използвайки инструмента за заснемане Advanced Camera for Surveys (ACS) на борда на телескопа.

Повърхност[редактиране | edit source]

Инфрачервеният спектър на 2003 UB313, сравнен с този на Плутон, показва споменатите сходства между двете тела. Стрелките отбелязват абсорбционни линии на метана.

Екипът открил 2003 UB313 след първоначалното идентифициране провежда през 25 януари 2005 г. спектрален анализ с помощта на северния осемметров телескоп Джемини, намиращ се на Хавай. Инфрачервената светлина от обекта разкрива присъствието на лед от метан, показвайки че повърхността на 2003 UB313 е доста сходна с тази на Плутон, единственият досега познат обект от пояса на Кайпер, показващ присъствие на метан. Спътникът на Нептун Тритон е вероятно свързан с обектите от пояса на Кайпер, и също има метан на повърхността си. За разлика от червеникавия оттенък на Плутон и Тритон, 2003 UB313 изглежда почти сив. Все още не се знае защо са толкова различни цветовете.

Метанът е много летлив и наличието му показва, че 2003 UB313 винаги се е намирал в отдалечените краища на Слънчевата система, където е достатъчно студено, за да съществува лед от метан. Това контрастира с наблюденията на друг наскоро открит обект от пояса на Кайпер, 2003 EL61, които показват лед от вода, но без следи от метан.


Източници[редактиране | edit source]

  1. John Stansberry, Will Grundy, Mike Brown, John Spencer, David Trilling, Dale Cruikshank, Jean-Luc Margot. Physical Properties of Kuiper Belt and Centaur Objects: Constraints from Spitzer Space Telescope. // University of Arizona, Lowell Observatory, California Institute of Technology, NASA Ames Research Center, Southwest Research Institute, Cornell University, 2007. Посетен на 2007-05-18.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Съобщения до медиите[редактиране | edit source]

Медийно покритие[редактиране | edit source]