Дължина на възходящия възел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Дължината на възходящия връх (☊, или още Ω) е един от шестте орбитални параметри определящи орбитата на даден обект. За околослънчева орбита това е ъгъла с център Слънцето от точката на Овена (противостояща на точката на пролетното равноденствие) до възходящия възел на тялото лежащ в еклиптиката.

Орбитални параметри

Изчисления от векторите на положението[редактиране | edit source]

В астродинамиката за елиптична орбита дължината на възходящия връх  \Omega \, се изчислява по следната формула:

 \Omega = arccos { {n_x} \over { \mathbf{\left |n \right |}}}
(if n_y < 0 \, then \Omega = 2 \pi - \Omega \,)

където:

  •  n_x \, е x-компонента на  \mathbf{n} ,
  •  \mathbf{n} е вектор, сочещ към възходящия възел (z-компонента на  \mathbf{n} е нула).

За екваториални орбити (с инклинация равна на 0)  \Omega\, е недефиниран. За простота на изчисленията обаче е удобно да се приеме за 0, или еквивалентно на приравняването  \mathbf{n} / \mathbf{\left |n \right |} = (1,0,0) за дясно-ориентирана координатна система с абсциса сочеща към точката на пролетното равноденствие и z-ос сочеща "нагоре".

Вижте още[редактиране | edit source]