Харон (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Харон.

Харон
Pluto and charon.jpg
Плутон и Харон снимани от телескопа Хъбъл.
Откриване
Открит от Джеймс Кристи
Дата 22 юни 1978 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 19 405 km
Ексцентрицитет 0,0
Орбитален период 6 дни 9 часа 18 мин.
Инклинация 99,089°
Естествен спътник на Плутон
Физически характеристики
Среден диаметър 1186 km
Маса 1,90×1021 kg
Средна плътност 2,24 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,368 m/s2
Период на въртене 6 дни 9 часа 18 мин
(синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,37
Атмосфера няма

Харон естествен спътник на планетата-джудже Плутон. Вследствие на скорошни открития стана ясно, че Плутон има още четири спътника. Харон е открит от американския астроном Джеймс Кристи на 22 юни 1978 г. при старателно изучаване на увеличени образи на Плутон върху фотографски плаки, направени няколко месеца преди това. Астрономът забелязва една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина е установено, че тя за пръв път е снимана на 29 април 1965 г. Обектът получава предварителното означение 1978 P 1. Джеймс Кристи кръщава спътника по името на митичния лодкар от древногръцката митология Харон, който прекарва мъртвите през адската река Стикс в царството на Хадес (гръцкия еквивалент на Плутон). Името „Харон“ е официално прието от Международния астрономически съюз през 1985 г. Спътникът не трябва да бъде смесван с астероида 2060 Хирон, чиято орбита лежи между орбитите на Сатурн и Уран.

Откриването на Харон позволява на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6,387 дни — същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени“ — винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им. Пак поради тази причина центърът на тежестта (или барицентърът), около който се въртят, се намира над повърхността на Плутон, което прави движението на планетата по орбитата ѝ ексцентрично.

Диаметърът на Харон е 1172 km, малко по-малко от половината от този на Плутон. Спътникът има маса 1/7 от тази на планетата и площ от 4 400 000 km2. За разлика от Плутон, който е покрит със замръзнал азот, неговият спътник е обвит в лед с температура близка до абсолютната нула.

Поради необичайно малката разлика в големината на Плутон и Харон, те понякога се смятат за двойна планета. Понякога също така ги разглеждат не като планета и спътник, а като първите два транснептунови обекта.

В симулационни резултати, публикувани през 2005 г. от Робин Канъп, се предполага, че е възможно Харон да се е образувал чрез голям сблъсък преди около 4,5 милиарда години при удар на обект от пояса на Кайпер с диаметър между 1600 и 2000 километра в Плутон със скорост 1 километър в секунда, след което Харон се е образувал от пръстена от отломки, излетяли при удара. Свидетелствата в полза на тази теория обаче са по-малко от свидетелствата в полза на една друга подобна теория, отнасяща се до Луната и Земята — преди всичко липсва информация относно състава на двете тела.

Външни препратки[редактиране | edit source]