Хъбъл (космически телескоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хъбъл.

Космическият телескоп Хъбъл
Космическият телескоп Хъбъл погледнат от заминаващата си совалка Атлантис, летяща Сервизна Мисия 4 (STS-125), петия и последен човешки полет до обсерваторията.
По програма на НАСА/ЕКА
Чувствителност към спектър Оптичен, ултравиолетов, близък-инфрачервен
Тип орбита Кръгова околоземна
Орбитална височина 559 km
Орбитален период 96-97 min
Орбитална скорост 7 500 m/s
Момент на импулса 5.28×1010 m²/s
Изстрелян 24 април, 1990 8:33:51 am
Извеждане от орбита Около 2013-2021
Маса 11 110 kg
Интернет страници http://hubble.nasa.gov http://hubblesite.org http://www.spacetelescope.org
Физически характеристики
Вид телескоп Ричи-Кретиен рефлектор
Диаметър на огледалото 2.4 m
Площ на огледалото около 4.5 
Ефективно фокусно разстояния 57.6 m
Оборудване
NICMOS инфрачервена камера/спектрометър
ACS оптична обзорна камера (частично повредена)
WFC3 широкоъгълна оптична камера
COS ултравиолетов спектрограф
STIS оптичен спектрометър/камера
FGS три фини ръководещи сензора

Космически телескоп Хъбъл (на английски: Hubble Space Telescope, HST) е автоматична обсерватория на орбита около Земята, наименован в чест на Едуин Хъбъл.

Телескопът "Хъбъл" е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите "Велики Обсерватории" на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на "Чаланджър" той е качен на орбита на 25 април 1990 година от совалката "Дискавъри".

След поправка на оптическата система през 1993 г. телескопът започна да дава висококачествени изображения. Бъдещето на телескопа зависи от успеха на следващата сервизна мисия (пета по ред от създаването на телескопа). Няколко от шестте стабилизиращи жироскопа на телескопа са вече (2007) повредени. Поради това изчерпване на изправни запасни жироскопи, повредата на още един такъв би довела до загуба за възможността за насочване на телескопа. Подмяната на повредените жироскопи изисква космическа мисия с участието на хора. На 30 януари 2007, ACS (основната камера) спира да работи, и без човешка намеса само ултравиолетовия канал на камерата ще остане използваем. Освен това без допълнително увеличаване на височината на орбита поради атмосферното триене телескопът ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и ще изгори някъде след 2010. Първоначално след катастрофата на совалката "Колумбия", НАСА реши че сервизна мисия на совалката до Хъбъл е твърде опасна поради липсата на възможност за евакуация в полет както при полетите до Международната космическа станция. Впоследствие НАСА преразгледа позицията си и на 31 октомври, 2006 сегашния администратор на НАСА Майкъл Грифин даде зелена светлина на мисия за ремонт на Хъбъл някъде след май 2008 с помощта на совалката Атлантис. Като допълнителна мярка за сигурност по време на мисията, НАСА ще подготви за старт и совалката "Дискавъри", която да послужи като спасителен кораб в случай на авария в орбита. Планираните ремонти и подобрения на телескопа ще му позволят да функционира поне до 2013 година, когато НАСА се надява да изведе в орбита наследника му космическия телескоп Джеймс Уеб (James Web Space Telescope — JWST). Телескопа Джеймс Уеб ще превъзхожда Хъбъл в много отношения, но ще работи само в инфрачервения диапазон, така че няма да замести наблюдателните възможности на Хъбъл във видимия и ултравиолетовия диапазони. За това ще е необходимо изстрелването на допълнителен космически телескоп.

Разполагането на телескопа в космоса дава възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна. Например: инфрачервено излъчване. Заради отсъствието на атмосфера разделителната способност на телескопа е 7-10 пъти по-добра от аналогичен телескоп, разположен на земната повърхност.

Технически параметри[редактиране | edit source]

  • Телескопът е изведен на орбита на височина 575 км с период 97 минути.
  • Дължина на космическия апарат — 13,3 метра, диаметър — 4,3 метра, размах на слънчевите батерии — 12,0 метра, маса 11000 кг (с установените прибори около 12500 кг).
  • Телескопът е от рефлекторен тип с диаметър на огледалото 2,4 м, позволяващ да се получи оптическо разрешение от порядъка на 0,1 ъглови секунди.

Обслужване[редактиране | edit source]

Астронавтът Джефри Хофман поправя Хъбъл по време на първата обслужваща мисия (STS-61) през декември 1993

Обслужването на "Хъбъл" се извършва по време на излизане в открития космос по време на мисии на космическите совалки.

Отначало се е планирало на всеки 5 години телескопът да се връща на Земята за техническо обслужване, а през 2,5 години да се извършва обслужване на орбита, обаче заради опасност от замърсяване и деформации по време на претоварванията при излитане и кацане по-късно е решено цялото техническо обслужване да става на орбита.

Прогнозиран живот на телескопа: 15 години.

Поредната експедиция по обслужването на телескопа с цел замяна на акумулаторите и жироскопите, както и за монтиране на нови усъвършенствани инструменти, е предвидена за февруари 2005 г., но след инцидента с разрушаването на совалката "Колумбия" на 1 март 2003 г. е отложена.

През 2008 година НАСА съобщава, че ще ремонтира телескопа през август същата година.[1] В резултат ремонта ще бъде увеличен живота му с 10 години. Ще бъдат монтирани широкоъгълен обектив и спектрограф, както и ще бъдат сменени батериите му. Мощността на телескопа ще бъде увеличена 90 пъти в сравнение с началната. Ремонта ще бъде реализиран с космическата совалка "Атлантис".

Списък на мисиите до Хъбъл[редактиране | edit source]

Постижения[редактиране | edit source]

За 15 години работа на околоземна орбита "Хъбъл" е направил: 700 хил. изображения на 22 хил. небесни обекта — звезди, мъглявини, галактики, планети.

Потокът от данни, който генерира ежедневно в процеса на наблюдения, е от порядъка на 15  гигабайта. Общият обем информация, натрупан за цялото време на работа на телескопа, надхвърля 20 терабайта.

Повече от 3900 астрономи са получили възможност да го използват за наблюдения, публикувани са около 4000 научни статии.

Дизайн и инструменти на телескопа Хъбъл

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Хъбъл" ще вижда 900 галактики едновременно след ремонт. // News.club.bg. Посетен на 2008-01-10.

Външни препратки[редактиране | edit source]