Инфрачервена космическа обсерватория

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инфрачервената космическа обсерватория (на английски: Infrared Space Observatory или (ISO)) е космическа обсерватория за улавяне на инфрачервени лъчения. Обсерваторията е разработена от Европейската космическа агенция, ДЖАКСА и НАСА.

ISO е проектирана да изследва лъчите с дължина на вълната от 2,5 до 240 микрометра. Идеята за обсерваторията се ражда още през 1979 г. Конструирана е от френската компания Aérospatiale.

Изстреляна е в космоса през ноември 1995 г. и извършва изследвания докато не ѝ свършва течният хелий през май 1998, което е с 8 месеца повече отколкото се е очаваквало.

Научни инструменти[редактиране | редактиране на кода]

  • инфрачервена камера – камера с висока резолюция покриваща дължина на вълната от 2,5 до 17.
  • фотополариметър – засича количествата излъчена инфрачервена радиация от даден обект.
  • късовълнов спектрометър – спектрометър за лъчи с дължина на вълната от 2,4 до 45
  • дълговълнов спектрометър – спектрометър с дължина на вълната от 45 до 196,8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]