Венера Експрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Венера Експрес
Венера Експрес в орбитата на Венера
Венера Експрес в орбитата на Венера
Общи данни
По програма на ЕКА
Основни изпълнители EADS Astrium
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Венера
Дата на изстрелване 9 ноември 2005
Байконур
Стартова установка Союз-ФГ
Маса 1270 kg
Орбита/траектория орбита около венера
Продължителност От Земята до Венера 150 дни, в орбита около Венера 1000 дни
Състояние функциониращ
Уебстраница Венера Експрес (ЕКА)

Венера Експрес е първата мисия до Венера предприета от Европейската космическа агенция (ЕКА). В момента космическия апарат се намира в орбита около планетата и събира информация.

История[редактиране | edit source]

Мисията е планирана от 2001 г. за да използва конструкцията на Марс експрес. Някои специфични аспекти на мисията налагат направата на някои промени, най-вече в областите на термалния контрол, комуникацията и електрическото захранване на апарата. За пример Марс е на двойно по-голямо разстояние от Слънцето, отколкото Венера, което означава, че Венера Експрес ще бъде изложена на двойно по-голямо термално лъчение отколкото Марс експрес. Освен това йонизиращата радиация ще бъде много по-силна. По-силното осветяване ще доведе до генериране на повече енергия. Венера Експрес използва и някои части останали от космическия апарат Розета. Мисията е предложена от Кевин Бейнс от JPL, който е работил по апаратите Касини-Хюйгенс и Нови Хоризонти.

Венера Експрес трябва да бъде изстреляна на 26 октомври 2005, но проблеми със изолацията на Фрегат (последната степен ракетата) налагат закъснение от две седмици.[1] Запускът е на 9 ноември 2005 г. от космодрумът Байконур с ракета-носител Союз-ФГ. Първата маневра за корекция в треакторията на 11 ноември 2005 е успешна.

Апаратът достига Венера на 11 април 2006 година след около 150 дневно пътешествие и стартира основните си двигатели между 07:10 и 08:00 Универсално време (UT) за да намали скоростта си и да бъде прихванат от гравитацията на Венера. Процесът е направляван от Европейския космически операционен център в Дармщат, Германия.

Нужни са още 7 маневри, 2 на глваните двигатели и 5 на второстепенните за да успее апаратът да се нагоди към 24-часова орбита към Венера.

Венера Експрес влиза в желаната орбита на 7 май 2006 г. в 13:31 UT, когато е на 151 млн. км от Земята. В момента апаратът обикаля около Венера в елиптична орбита. В момента тя варира от 66 000 и 250 километра над Венера и е полярна орбита. Перицентарът е почти над Северния полюс (80º северна ширина) и са нужни 24 часа на апаратът да се завърти около планетата.

Венера Експрес ще изучава Венерианската атмосфера и облаци в детайли, както и плазмата и геоложките черти на планетата от орбита. Също така ще направи глобални топографски карти на температурите. Предвижда се мисията да продължи до май 2009 г., което е повече от първоначално очавканите 500 земни дни. Ресурсите наборда предвиждат допълнителни 500 дни изследвания.

Инструменти[редактиране | edit source]

Венера е първата мисия до Венера от сондата на НАСА Магелан в периода 1989-1994 г. За разлика от Магелан Венера Експрес не е способна да картографира повърхността на планетата с помощта на радар с висока резулюция проникващ през слоя облаци на Венера. Апаратът обаче е оборудван със няколко инструмента, които ще му помогнат да изучава планетата по нов начин. Много от неговите инструменти са останали от Розета и Марс експрес, но той е добре предпазен от високото ниво на радиация и високата температура.

  • ASPERA-4: акроним от „Analyzer of Space Plasmas and Energetic Atoms“ (на бълграски: Анализатор на космическа плазма и енергетични атоми) ще изследва взаимодействието на слънчевия вятър и Венерианската атмосфера, определяне на плазмените процеси в атмосферата, определяне на глобалното разпространение на плазма и неутрални газове, изучаване на енергетични неутрални атоми, йони и електрони и анализиране на други аспекти от Венерианската атмосфера. ASPERA-4 се преизползва от ASPERA-3 от Марс експрес, като е пригоден за по-суровата Венерианска среда.
  • MAG: Магнитометърът е конструиран да измери магнитното поле на Венера и ефектите на Слънчевия вятър върху него. Ще може да картографира магнитосферата, йоносферата и магнитната бариера във висока резулюция в триизмерен план. MAG е производен инструмент от ROMAP на Розета.
  • PFS: The „Planetary Fourier Spectrometer“ (на български: Планетен спектрометър) засича инфрачервени лъче с дължина на вълната 0,9 µm and 45 µm. Инструментът ще осъществи глобално дългосручно, триизмерно наблюдение на температурното поле в ниската част на атмосферата (на около 100 км). Ще търси за минимални количества на следи от съставки, които не са засичани досега, ще анализира аерозоли и ще изследва за обменни процеси на повърхността. Конструкцията е наследена от Марс експрес, но оптимизирана за условията на Венера.
  • SPICAV: „Spectroscopy for Investigation of Characteristics of the Atmosphere of Venus“ (на български: Спектроскопия за изследване на характеристиките на атмосферата на Венера) ще бъде използван за анализ на радиацията на инфрачервена и ултравиолетова дължина на вълната. Производен е на SPICAM от Марс експрес.
  • VeRa: Venus Radio е радио звуков експеримент, с който ще се излъчат радиовълни към Венера през атмосферата докато се отразят от повърхността. Тези радиовълни ще бъдат приети на Земята, където ще се изследват. Апаратът е пройзводен от подобен на космически апарат Розета.
  • VIRTIS: Visible and Infrared Thermal Imaging Spectrometer (на български: Спектрометър за видимо и термално картографиране) е спектрометър, който наблюдава близки до ултравиолетовите и инфрачервени части от електромагнитния спектър. Ще анализизра всички слоеве на атмосферата.
  • VMC': Venus Monitoring Camera (на български: камера за наблюдение на Венра) е широкоъгълна, многоканална CCD.

Важни събития и открития[редактиране | edit source]

  • 3 август 2005: Венера Експрес приключва последната фаза от тестовете в EADS Astrium. Лети на товарния самолет Антонов Ан-124 през Москва преди да пристигне на Байконур на 7 август.
  • 7 август 2005: Космическият апарат пристига на космодрумът Байконур.
  • 16 август 2005: Първият тестови полет е направен.
  • 30 август 2005: Започва тестването на последните главани системи.
  • 5 септември 2005: Успешен тест на електричеството на апарата.
  • 12 октомври 2005: Завършена е поправката на степен Фрегат на ракетата-носител.
  • 21 октомври 2005: Проблем с ракетата забавя изстрелването.
  • 5 ноември 2005: Пристигане до ракетната площадка.
  • 9 ноември 2005: Изстрелване в 3:33 UT.
  • 11 ноември 2005: Изпълнена е успешно първата корекция в треакторията на апарата.
  • 17 февруари 2006: Успешно са запалени главните двигатели..[2]
  • 24 февруари 2006: Втора успешна маневра за корекция на треакторията.
  • 29 март 2006: Трета успешна маневра.
  • 11 април 2006: Венера Експрес успеюно се вмъква в орбита около Венера.
  • 13 април 2006: Получена е първата снимка на Венера от апаратът.
  • На 20, 23 и 26 април се правят три маневри за промяна на орбиталния период.
  • 14 декември 2006: Първо картографиране на температурата в Южното полукълбо на планетата.
  • 27 февруари 2007: ЕКА решава да удължи мисията до май 2009 г.
  • 19 септември 2007: Край на първоначалната мисия; започва удължената мисия
  • 27 ноември 2007: Научния журнал Nature публикува поредица от статии с първоначалните открития. Открива следи от някогашно съществуване на океани Потвърждава наличието на светкавици на Венера и то по-чести от тези на Земята. Открива вихрушка на Южния полюс на планетата.[3] [4]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Venus Express preliminary investigations bring encouraging news. // ESA, 25 October 2005. Посетен на 2006-05-09.
  2. Successful Venus Express main engine test. // ESA, 17 February 2006. Посетен на 2006-05-09.
  3. Nature (450). November 2007. с. 633 - 660.
  4. Venus offers Earth climate clues. // BBC News. Посетен на 2007-11-29.

Външни препратки[редактиране | edit source]