Изкуствен спътник
Изкуствен спътник е обект, произлязъл от човешка дейност и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло.
Този вид спътници на български се наричат още и сателити, което произлиза от английската дума за спътник.
Съдържание |
История [редактиране]
Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР на 4 октомври 1957 г., с което започва т. нар. "космическа надпревара" между Съветския съюз и САЩ. Първият спътник на САЩ е "Експлорър 1", изстрелян на 31 януари 1958 г.
Най-големият изкуствен спътник, обикалящ в момента около Земята, е Международната космическа станция.
Видове спътници [редактиране]
- Астрономически спътници - използват се за наблюдение на отдалечени планети, галактики и други космически обекти.
- Биоспътниците са изкуствени спътници пригодени да носят живи организми, основно за научно експериментиране.
- Комуникационни спътници - използват се за комуникации и за предаване на данни. Повечето комуникационни спътници се намират на геостационарни орбити и са обикновени ретранслатори на радиосигнали в микровълновия диапазон. Съществуват и по-сложни системи за двустранна връзка, както и нискоорбитални спътници за изграждане на телекомуникационни мрежи.
- Наблюдателни спътници - проектирани да наблюдават Земята, подобно на разузнавателните спътници, но за невоенни цели. Тези спътници се използват за метеорологични наблюдения, наблюдения на околната среда, картография и др.
- Навигационни спътници - използват се за навигация, като излъчват радиосигнали и позволяват на потребителите, снабдени с необходимата апаратура за приемането им, да определят точното си местоположение.
- Разузнавателен спътник - тайни спътници, обикновено разработени от правителството и военните, използвани за военни и разузнавателни цели.
- Енергийни спътници - проектирани да събират слънчева енергия, като я преобразуват в микровълни и да я изпращат към Земята, за да генерират електричество.
- Космически станции - обитаеми станции в орбита около Земята.
- Метеорологични спътници - използвани за метеорологични нужди и наблюдение на климата на Земята.
- Миниатюрни спътници - спътници с малки размери и маса. Биват няколко вида: мини-спътници (500–200 kg), микро-спътници (под 200 kg), нано-спътници (под 10 kg), пико-спътници (с маса между 0.1 кг и 1кг).
Видове орбити [редактиране]
Съществуват няколко вида орбити около Земята, на които са разположени изкуствените спътници и които се категоризират според височината:
- Ниска околоземна орбита (англ. LEO: 200 – 1200 km над Земната повърхност)
- Средна околоземна орбита (англ. ICO or MEO: 1200 – 35286 km)
- Геосинхронна орбита (англ. GEO: 35786 km над Земната повърхност)
- Геостационарна орбита (англ. GSO: Геосинхронна орбита с инклинация 0)
- Високо елиптична орбита (англ. HEO: над 35786 km)
Съществуват и други видове орбити
- Орбита Мълния - силно елиптична орбита
- Слънчево-синхронизирана околоземна орбита
- Полярна орбита - орбита с инклинация 90, минаваща над полюсите
- Надсинхронна орбита - Орбита малко над геосинхронната. Използва се за сателити, които трабва да се преместват бавно на запад
- Подсинхронна орбита - Орбита малко под геосинхронната. Използв се за сателити, които трабва да се преместват бавно на изток
Космически боклук [редактиране]
Около Земята има огромно количество от така наречения „Космически боклук”- това са сателити, които не са изгорели в нейната орбита. Американските ВВС следят тези сателити с цел избягването на сблъсъци с опериращите сателити или други космически кораби. Понякога ракетните двигатели се използват, за да поставят не опериращите сателити на места на който няма да пречат и съответно да направят място за новите сателити.
Изкуствени спътници по страни [редактиране]
