Ариана 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ариана 1
Макет на Ариана 1 (Снимката е направена във „Френския музей по авиация и космонавтика“, Ле Бурж, Франция)
Макет на Ариана 1 (Снимката е направена във „Френския музей по авиация и космонавтика“, Ле Бурж, Франция)
Факти
Функция Среднотоварна ракета-носител
Производител ЕКА
Страна Flag of Europe.svg Европа
Размери
Височина 50 m (164 ft)
Диаметър 3,8 m (12,4 ft)
Маса 207 200 kg (456 700 lb)
Степени 4
Капацитет
Полезен товар до НЗО 1 400 kg
Товар до
ГТО
1 850 kg
История на изстрелванията
Статус Изведена от експлоатация
Космодруми ELA-1, Куру
Общо изстрелвания 11
Успешни 9
Неуспешни 2
Първи полет 24 декември 1979
Последен полет 22 февруари 1986
Забележителни товари Джото
Първа степен
Двигатели 4 Викинг-2
Тяга 2 771,940 kN (623 157 lbf)
Специфичен импулс 281 s
Време на работа 145 секунди
Гориво АДМХ/N2O4
Втора степен
Двигатели 1 Викинг-4
Тяга 720,965 kN (162 079 lbf)
Специфичен импулс 296 s
Време на работа 132 секунди
Гориво АДМХ/N2O4
Трета степен
Двигатели 1 HM7-A
Тяга 61.674 kN (13,865 lbf)
Специфичен импулс 443 секунди
Време на работа 563 секунди
Гориво LH2/LOX
Четвърта степен
Двигатели 1 Mage 1
Тяга 19.397 kN (4 361 lbf)
Специфичен импулс 295 секунди
Време на работа 50 секунди
Гориво HTPB (твърдо гориво)

Ариана 1 е първата от ракетното семейство Ариана. Ракетата е конструирана с целта да извежда два телекомуникационни спътника едновременно, като по този начин се спестят пари. С нарастването на големината на спътниците, Ариана 1 отстъпва място на по-мощните ракети Ариана 2 и Ариана 3.[1]

Характеристика[редактиране | edit source]

Ариана 1 е първата ракета-носител разработена от ЕКА. Конструирана е за да замени ракета-носител Европа. Разработването на ракетата започва през юли 1973 година.

С маса от 210 000 кг Ариана 1 може да издигне в геостационарна орбита един изкуствен спътник или два по-малки с общо тегло от 1 850 кг.

Ариана 1 е три степенна ракета:

  1. Първата степен е оборудвана с четири ракетни двигателя Викинг.
  2. Втората има само един двигател Викинг.
  3. Третата степен използва двигател с LH2 и LOX с тяга 7 000 kgf (69 kN).

Тази конструкция се спазва до Ариана 4.

История на изстрелвнията[редактиране | edit source]

Първото изстрелване е на 24 декември 1979 г. и е успешно. Второто изстрелване обаче, е неуспешно и ракетата се взривявава след отъкъсване от Земята. Следващите две изстрелвания са успешни. При следващия полет ракетата спира да функционира на седмата минута от изстрелването. След общ преглед на Ариана 1 следват 6 успешни полета.

На 2 юли 1985 г. успешно е изведена в орбита сондата Джото, която има за цел да изследва Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната част на Слънчевата система.

С последният си единадести полет на 22 февруари 1986 Ариана 1 извежда в орбита спътникът SPOT.[2]

Дата Сериен номер Товар Тип товар Забележки
1 24 декември 1979 L-01 CAT 1
2 23 май 1980 L-02 Firewheel / Firewheel Subsat 1, 2, 3, 4 / Amsat P3A / CAT 2 Научни и аматьорски радио сателити Неуспех
3 19 юни 1981 L-03 Meteosat 2 / Apple / CAT 3 Метеорологичен / експериментален комуникационен сателит
4 20 декември 1981 L-04 MARECS 1 / CAT 4 Комуникационен сателити
5 10 септември 1982 L-5 MARECS B / Sirio 2 Комуникационни сателити Неуспех
6 16 май 1983 L-6 ECS 1 / Amsat P3B (Oscar 10) Комуникационен / аматьорски радио сателит
7 19 октомври 1983 L-7 Intelsat-5 7 Комуникационен сателит
8 5 март 1984 L-8 Intelsat-5 8 Комуникационен сателит
9 23 май 1984 V-9 Spacenet 1 Комуникационен сателит
10 2 юли 1985 V-14 Джото Сонда за изследване на комети
11 22 февруари 1986 V-16 SPOT 1 / Викинг Наблюдаване на Земята / магнитосферни изследвания

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ariane 1,2,3. // Ariane 1. ESA, 2004-05-04. Посетен на 26 фервуари 2012.
  2. Launch History. // Ariane 1. Gunter's Space Page, 2009-04-16. Посетен на 26 февруари 2012.