Арес I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арес.

Арес I
Виждането на художник за изстрелване на Арес I.
Виждането на художник за изстрелване на Арес I.
Факти
Функция Пилотирана орбитална ракета-носител
Производител Flag of the United States.svg Alliant Techsystems (Степен I)
Flag of the United States.svg Боинг (Степен II)
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Размери
Височина 94 m (309 ft)
Диаметър 5,5 m
Маса
Степени 2
Капацитет
Полезен товар до НЗО 25 000 kg
История на изстрелванията
Статус В процес на разработка
Космодруми Flag of the United States.svg Космически център Джон Ф. Кенеди, LC-39B
Общо изстрелвания 0
Първи полет Планиран за април 2009
Първа степен
Двигатели 1 твърдогоривен
Тяга
Време на работа ~150 секунди
Гориво Твърдо
Втора степен
Двигатели 1 J-2X
Тяга
Време на работа
Гориво Течен водород/Течен кислород
NASA-Ares-logo.svg

Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън. НАСА ще използва Арес I, за да изстрелва космическия кораб Орион, след като совалката бъде извадена от употреба след 2010 година.

Арес I и Арес V са в основата на бъдещите пилотирани мисии на НАСА до Луната, Марс, астероиди и други екзотични места в Слънчевата система. Името на ракетата произлиза от древногръцкия култ към Арес, който римляните наричали Марс.

Ролята на Арес I в Проект Констилейшън[редактиране | edit source]

Арес I ще бъде използван за изстрелване на космическия кораб Орион в ниска околоземна орбита. От там Орион ще продължава до Международната космическа станция или ще се скачва с Алтаир, за да продължи към Луната. В бъдеще ще бъдат разработвани и космически кораби за пилотирани полети до Марс и други обекти от Слънчевата система. Те отново ще бъдат изстрелвани в ниска околоземна орбита, където ще се скачват с изстреляния от Арес I Орион и ще продължават към целите си.

Дизайн[редактиране | edit source]

Първа степен[редактиране | edit source]

Еволюция на дизайна на Арес I.

Първата степен на Арес I е по-голяма и по-мощна версия на твърдогоривните ракетни ускорители (ТРУ) на космическата совалка. Подобно на предшествениците си, те ще могат да бъдат използвани неколкократно, тъй като ще се спускат с парашути в океана. ТРУ на совалката разполага с 4 сегмента, докато ТРУ на Арес I и Арес V ще имат по 5 сегмента. Това ще увеличи тягата и съответно полезния товар на ракетата. Вместо конуси, новите 5-сегментни ускорители ще бъдат оборудвани с междустепенен адаптер и малки ракетни двигатели, които ще отделят първата степен от втората степен.

Втора степен[редактиране | edit source]

Втората степен ще разполага с един двигател J-2X — подобрена версия на J-2, който се използваше на ракетите Сатурн ІБ и Сатурн V. Той ще бъде захранван с течен водород и течен кислород. Първоначално НАСА предвиждаше да използва един от главните двигатели на космическата совалка, но този вариант отпадана, тъй като тези двигатели са проектирани да бъдат стартирани на земята с помощта на огромна екипировка, монтирана в помещение като стая на стартовата площадка. Качването на тази техника на ракетата би намалила драстично полезния товар на Арес I. Освен това J-2X струва доста по-малко от двигателите на совалката — само около $20 милиона.

История на разработката[редактиране | edit source]

Изпробвания[редактиране | edit source]

  • На 11 септември 2009 г. е изпробвана успешно първата степен на ракетата.

Арес-1-Х[редактиране | edit source]

Арес-1-Х е демонстратор за Арес-1. Целта му е да изпробва на практика концепцията за дизайна на ракетата.

Първата степен на Арес-1-Х реално е четирисегментна, вместо петсегментна, както е предвидено в дизайна. Петият, най-горен сегмент, ще съдържа тестова апаратура и управляващи модули. Втората степен е симулатор на истинска, направен от стомана и съдържащ също тестова апаратура. Над нея е монтиран модел на кораба „Орион“.

Предвижда се Арес-1-Х да бъде изстрелян от космическия център „Кенеди“ на 31 октомври 2009 г.

Планове[редактиране | edit source]

  • 2006–2007 — Преглед на избрания дизайн от инженерите
  • 2008 (септември) — PA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка [1]
  • 2009 (септември) — AA-1 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (свръхзвуков)
  • 2010 (пролет) — PA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране на стартовата площадка
  • 2010 (август) — AA-2 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (максимален аеродинамичен стрес)
  • 2011 (февруари) — AA-3 непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (малка височина)
  • 2012 (септември) — Арес I-Y непилотиран тест на системата за катапултиране по време на полет (голяма височина)
  • 2012 — Първи непилотиран полет на Орион в земна орбита[2]
  • 2014 (септември) — Първи пилотиран полет на Орион в земна орбита

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Препратка към pdf файл Environmental Assessment for NASA Launch Abort System (LAS) Test Activities at the U.S. Army White Sands Missile Range, NM FINAL
  2. Rocket Tests Planned for NASA’s Next Spaceship