Антарес (ракета)
| Антарес (ракета) | |
 Ракета-носител Антарес по време на приготвления за тестове. |
|
| Факти | |
|---|---|
| Функция | Ракета-носител |
| Производител |  Orbital Sciences |
| Страна | САЩ |
| Размери | |
| Височина | 40,5 метра (133 фута) |
| Диаметър | 3,9 метра (12,8 фута) |
| Маса | ~240 000 кг (530 000 паунда) |
| Степени | 2 до 3 |
| Капацитет | |
| Полезен товар до НЗО | 5 000 кг (11 000 паунда) |
| История на изстрелванията | |
| Статус | Активна |
| Космодруми | Централно-атлантически регионален космодрум |
| Забележителни товари | Сигнъс |
| Първа степен - Aerojet AJ26 | |
| Двигатели | 2 |
| Тяга | ~3 500 kN |
| Време на работа | ? |
| Гориво | RP-1/LOX |
| Втора степен - Castor 30B | |
| Двигатели | 1 твърдогоривен |
| Тяга | 293,4 kN (89 000 паунда) |
| Време на работа | ? |
| Гориво | твърдо |
| Трета степен - BTS | |
| Двигатели | 1 |
| Тяга | |
| Време на работа | |
| Гориво | Хидразин/диазотен тетраоксид |
| Трета степен - Star-48 | |
| Двигатели | 1 |
| Тяга | |
| Време на работа | |
| Гориво | твърдо |
Антарес (на английски: Antares) преди известна като Тавър 2 (на английски: Taurus II) е американска ракета-носител за еднократен старт, разработена от частната компания Orbital Sciences. Ракетата е двустепенна с възможност за добавяне на трета степен. Основното ѝ предназначение е да извежда товари до 7000 кг в ниска околоземна орбита. През 2008 година НАСА плаща на Orbital Sciences $170 милиона за разработката на ракетата и безпилотния космически кораб Сигнъс по програмата за комерсиално снабдяване на Международната космическа станция.
Съдържание |
Описание [редактиране]
Ракетата има шест конфигурации - 110, 120, 121, 130, 131 и 132 в дву- и тристепенна конфигурация и капацитет от 5100 до 6000 кг в ниска околоземна орбита и от 850 до 4200 кг в слънчево-синхронна околоземна орбита.
Първа степен [редактиране]
Първата степен работи с ракетен керосин и течен водород. Тя е снабдена с два двигателя Aerojet AJ-26, които представляват преработени руски двигатели НК-33. Тъй като Orbital Sciences нямат голям опит с течногоривни ракети, по време на разработката си сътрудничат с Конструкторско бюро Южное от Украйна.
Втора степен [редактиране]
Втората степен е Castor 30B, разработена от Alliant Techsystems Inc. Възможно е и използването на Castor 30XL, а Orbital Sciences работят и върху нова втора степен, работеща на метан и течен кислород, която ще ползва двигател Pratt & Whitney PWR35M.
Трета степен [редактиране]
Допълнителната трета степен се добавя при нужда и е или разработената от Thiokol твърдогоривна Star-48V, или разработената от Orbital Sciences BTS (Bi-Propellant Third Stage, преди известна като ORK, Orbit Raising Kit).
Полети [редактиране]
Първоначалният старт е планиран за 17 април 2013, но бива отложен на няколко пъти заради техническа неизправност и лоши атмосферни условия. Първото експериментално изстрелване се осъществи от космодрума на остров Уолъпс в Атлантическия океан (240 км от Вашингтон) на 21 април 2013 г. в 17 часа местно време. По договора си с НАСА, "Орбитал сайънсис" трябва да извърши осем полета до МКС. Първият курс е предвиден за есента на 2013.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
