Титан (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Титан.


ТИТАН
Titan Missile Family.png
Описание
Предназначение ракета-носител
Продължителност 1958 - 2005
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператори Seal of the US Air Force.svg USAF
NASA logo.svg НАСА
Производител Мартин
Оперативна история
Статус Изведена от употреба
Първи полет 20 декември 1958
Представяне 1959
Последен полет 19 октомври 2005
Произвеждани от 1957 до 2000
Произведени 368
Модификации 4 (основни)

Титан (на английски: Titan) е името на американско семейство ракети-носители, конструирани от Мартин в края на 50-те години на 20 век. Използвани са като междуконтинентални балистични ракети от USAF до 1987 г. и като носители от НАСА до 2005 г. Произвеждани са в четири основни модификации.

Титан[редактиране | edit source]

В средата на 50 - те години на 20 - ти век ракетната техника се развива достатъчно, за да позволява полети на големи и много големи разстояния. Военните виждат в ракетите основно средство за носител на ядрен заряд, достатъчно точно и надеждно, за да се впише отлично в доктрината за ядрена война. В съответствие с това започват разработки на все по - мощни ракети, способни да поразяват цели на други континенти. Новия клас оръжие е наречено междуконтинентална балистична ракета. През м. януари 1955 г. САЩ започват разработката на ново поколение такива ракети, способни да прелетят повече от 10 000 км. USAF се спират на две разработки, които в най - голяма степен удовлетворяват нуждите на американското стратегическо командване (на английски: Strategic Air Command): Атлас, проектирана от Конвеър и Титан, проектирана от Мартин. Първоначално Титан е конструирана като тактическа бойна ракета, но по - късно е взето решение проектът да бъде развит и тя да се превърне в междуконтинентален носител на ядрено оръжие. Дизайнът на ракетата и възможностите за развитие на концепцията се оказват толкова добри, че през годините Титан претърпява четири основни модификации, като третата от тях е произвеждана в шест варианта. Като междуконтинентална балистична ракета се използва от USAF от 1958 до 1987 г. и остава в историята като най - мощната стратегическа ракета на САЩ (виж Титан II). НАСА е другия оператор, който използва Титан като носител в различни космически програми от 1962 до 2005 г. Ракетата се оказва изключително лесна за поддръжка и толкова надеждна, че несполучливите стартове са минимален процент от общия брой изстрелвания. Всичко това обяснява твърде дългия експлоатационен живот на цялото ракетно семейство.

Титан I[редактиране | edit source]

Титан I (на английски: HGM-25A Titan I) — американска течногоривна двустепенна междуконтинентална балистична ракета с моноблокова бойна глава. Първа ракета-носител от семейството Титан. Разработена е като допълнителна мярка за сигурност, в случай на провал при проекта Атлас. Двете ракети се произвеждат паралелно до 1965 г., когато Атлас е свалена от въоръжение.

Титан II[редактиране | edit source]

Титан IІ (на английски: LGM-25C Titan II) — американска течногоривна двустепенна междуконтинентална балистична ракета с моноблокова бойна глава. Втора ракета-носител от семейството Титан. Проектирана е през 1960 г. като развитие на ракетата Титан І. Остава на въоръжение в USAF до 1987 г. Това е най-мощната балистична ракета от ядрения арсенал на САЩ. Нейната версия Титан GLV (на английски: Gemini Launch Vehicle) е използвана като носител в програмата Джемини. Последния старт на ракета от тази модификация е на 18 октомври 2003 г.

Титан III[редактиране | edit source]

Титан IІІ (на английски: Titan IIІ) — американска течногоривна тристепенна ракета-носител. Трета ракета-носител от семейството Титан. Модификация на Титан II с добавени твърдогоривни бустери. Това е модификацията на Титан с най-много варианти: Титан IIIA, Титан IIIB, Титан IIIC, Титан IIID, Титан IIIE и Титан 34D. Първия старт е на 1 септември 1964 г. (вариант Титан IIIA), а последния - на 4 септември 1989 г. (вариант Титан 34D). Тези ракети са използвани като носители в космически програми на НАСА и USAF.

Титан IV[редактиране | edit source]

Титан IV (на английски: Titan IV) — най-мощната модификация на Титан и един от най-тежките американски носители. Четвърта ракета-носител от ракетното семейство. Произвеждана е в два варианта Титан ІVА и Титан ІVВ, които се различават единствено по използваните твърдогоривни бустери. Като връхна степен е добавен ускорителния блок Центавър (на английски: Centaur). Първия старт е на 14 юни 1989 г., а последния - на 19 октомври 2005 г. Тези ракети са използвани единствено като носители в космически програми на НАСА и USAF.

Титан V[редактиране | edit source]

Титан V (на английски: Titan V) — последна версия на Титан и последна разработка на Мартин по отношение на семейството ракети Титан, с която компанията се надява да влезе в 21 - ви век. Титан V е конструирана на базата на Титан IV, но с използването на двигатели с криогенни компоненти - течен водород (LH2) и течен кислород (LOX) за първата степен на ракетата. Разработката на Мартин има за цел да удължи живота на Титан и през новото хилядолетие. Титан V трябва да се превърне в един от най - мощните съществуващи носители, но губи конкурса от тежкия носител Атлас V на фирмата Конвеър.

Източници[редактиране | edit source]

  • David K. Stumpf. Titan II: A History of a Cold War Missile Program. The University of Arkansas Press, 2000. Pages 63–65
  • USAF Sheppard Technical Training Center. “Student Study Guide, Missile Launch/Missile Officer (LGM-25).” May 1967. Pages 61–65.
  • Larson, Paul O. “Titan III Inertial Guidance System,” in AIAA Second Annual Meeting, San Francisco, 26–29 July 1965, pages 1–11.
  • Liang, A.C. and Kleinbub, D.L. “Navigation of the Titan IIIC space launch vehicle using the Carousel VB IMU”. AIAA Guidance and Control Conference, Key Biscayne, FL, 20–22 August 1973. AIAA Paper No. 73-905.

Външни препратки[редактиране | edit source]