Титан II
| ТИТАН ІІ | ||
|---|---|---|
 |
||
| Описание | ||
| Програма | Джемини | |
| Продължителност | 1962 - 1966 | |
| Националност |  САЩ |
|
| Оператор | НАСА |
|
| Производител | Мартин | |
| Технически данни | ||
| Височина | 31,4 м. | |
| Диаметър | 3,05 м. | |
| Маса | 154 000 кг. | |
| Степени | 2 | |
| Товароносимост | 4 000 кг. | |
| Гориво | аерозин | |
| Окислител | диазотен тетраоксид | |
| Тактически данни | ||
| Базиране | шахта | |
| Обсег | 15 000 км. | |
| Точност | 0,5 км. | |
| Бойна глава | термоядрена | |
| Мощност | 9 МТ | |
Титан ІІ (на английски: LGM-25C Titan II) - американска течногоривна двустепенна ракета - носител, част от семейството Титан. Използвани са като стратегически междуконтинентални балистични ракети и като носител в програмата на НАСА Джемини, под името Титан GLV (на английски: Gemini Launch Vehicle, съкр. GLV).
Съдържание |
Титан ІІ [редактиране]
Титан ІІ е междуконтинентална балистична ракета с радиус на действие 15 000 км., произведена от Мартин за USAF.
Предназначение [редактиране]
Разработката на тази балистична ракета стартира в края на 50 - те години на 20 - ти век. Тя е дълбока модификация на ракетата Титан I. Новата ракета е представена от компанията - производител през м. юни 1960 год. Първия изпитателен старт на ракетата е през м. декември 1961 год. Първия старт с бойна глава е на 12 март 1962 год. Титан ІІ е рекордьор сред американските междуконтинентални балистични ракети по мощ на бойната глава - 9 МТ. Ракетата е базирана в шахти. Това е най-надеждната от всички течногоривни ракети с такова базиране. Постъпва на въоръжение 1963 год. и е активна до 1987 год. За този период са изстреляни 106 ракети (по учебни цели). Успешните стартове са 101. Тази версия претърпява няколко модификации, от които последната лети на 18 октомври 2003 год.
Оператор [редактиране]
Оператор на ракетата е Стратегическото въздушно командване на САЩ (на английски: Strategic Air Command). Обикновено денонощното бойно дежурство се носи от 18 ракети Титан ІІ базирани в Аризона, Арканзас и Канзас. В авиобазата Ванденберг, Калифорния се намират 9 учебно - бойни ракети. През годините количеството на ракетите с термоядрена бойна глава варира, като пика е достигнат през 1967 год. - 63 ракети. След появата на по - модерни междуконтинентални балистични ракети на твърдо гориво в края на 60 - те години на 20 - ти век, Титан ІІ започва да остарява. Благодарение на изключително надеждната си конструкция и огромната мощ на термоядрения боеприпас W-53, както и на забележителната си точност, ракетата остава на въоръжение до 1987 год. Години след това, до 2003 год. различни модификации са използвани за полети с небоен товар.
Титан GLV [редактиране]
Титан GLV е двустепенна американска ракета - носител с помощта, на която са изведени на орбита дванадесет космически кораба на САЩ от второ поколение - Джемини.
Предназначение [редактиране]
Mасата на космическият кораб "Джемини" (3 760 кг.) превишава възможностите на тогавашните ракети-носители на САЩ и поради тази причина за носител е модифицирана по-мощната междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие Титан ІІ. Ракетата е двустепенна с течно гориво и два двигателя за първата и един за втората степен, работещи с аерозин като гориво и диазотен тетраоксид като окислител. Ракетата има известни различия с базовата конструкция, основно свързани с безопасността. В носителя е монтирана система за диагностика и подобрена система срещу отказ на двигателите. Системата за управление на полета е дублирана, което повишава надеждността на целия ракетно - космически комплекс. Радиоуправлението е заменено с автоматична система за управление. Доработките на Титан ІІ са контролирани от USAF.
Оператори [редактиране]
НАСА [редактиране]
НАСА е основен оператор на Титан GLV. Между 1964 и 1966 год. агенцията изстрелва 12 космически кораба от второ поколение - 2 автоматични и 10 пилотирани. Всички стартове са успешни.
USAF [редактиране]
USAF разработват своя пилотирана космическа програма - Пилотирана орбитална лаборатория, предназначена основно за събиране на разузнавателна информация. По тази програма е извършен един безпилотен полет през 1966 год. В края на 60 - те години на 20 - ти век тази програма е закрита като безперспективна.
Спецификация [редактиране]
Първа степен [редактиране]
- Двигатели: 2 x LR-87
- Тяга: 1 900 kN
- Специфичен импулс: 258 секунди
- Време за работа: 156 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Втора степен [редактиране]
- Двигател: LR-91
- Тяга: 445 kN
- Специфичен импулс: 316 секунди
- Време за работа: 180 секунди
- Гориво: аерозин 50
- Окислител: диазотен тетраоксид
Източници [редактиране]
- Krebs, Gunter. "Titan-2-GLV". Gunter's Space Page. Retrieved 2009-04-29.
- Wade, Mark. "Titan". Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-04-29.
- Gunston, Bill (1979). Illustrated Encyclopedia of the World's Rockets & Missiles. London: Salamander Books. ISBN 0-517-26870-1.
- Stumpf, David K. (2000). Titan II: A History of a Cold War Missile Program. Fayetteville: University of Arkansas Press. ISBN 1-55728-601-9.
Външни препратки [редактиране]
- Google Map of 62 Titan II Missile Sites throughout the United States
- Titan Missile Museum
- Titan Missile at Evergreen Space Museum (site of Spruce Goose)
- Titan missiles & variations
- Titan II Missile Information
- Original Titan II ICBM Web Site
|
|||||||||||
