VLS-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
VLS-1
VLS на ракетната площадка
Данни за ракетата
ФункцияОрбитална ракета носител
Производител IAE
Страна Бразилия
Размери
Височина19,5 m
Диаметър1,01 m
Маса50 700 kg
Степени3
Капацитет
Товар до НЗО380 kg
История на изстрелванията
СтатусАктивна
Космодруми Алкантара
Общо изстрелвания2
Неуспешни2
Първи полет2 ноември 1997
Бустери (Степен 0) - S-43
№ бустери4
Двигатели1 твърдогоривен
Тяга303 kN
Импулс225 с (2,21 kN·s/kg)
Време на работа59 секунди
Горивотвърдо
Тяга68 100 lbf
Първа степен - S-43TM
Двигатели1 твърдогоривен
Тяга320,6 kN
Импулс277 сек (2,72 kN·s/kg)
Време на работа58 секунди
Горивотвърдо
Втора степен - S-40TM
Двигатели1 твърдогоривен
Тяга208,39 kN
Импулс275 сек (2.70 kN·s/kg)
Време на работа56 секунди
Горивотвърдо гориво
Трета степен - S-44
Двигатели1 твърдогоривен
Тяга33,24 kN
Импулс282 сек (2,77 kN·s/kg)
Време на работа68 секунди
Горивотвърдо
VLS-1 в Общомедия

VLS-1 (на португалски: Veículo Lançador de Satélites) е основната ракета носител на Бразилската космическа агенция.[1] Целта на проекта е разработването на ракета за извеждане на малки по размери изкуствени спътници. Изстрелванията ще се извършват от център за изстрелвания Алкантара,[2] който е благоприятно разположен до екватора.

Подобни бразилски ракети са: Сонда (Синда 1, 2, 3, 4), VS-30, VS-40 и VSB-30.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към днешна дата са произведени три прототипа и са осъществени две изстрелвания от Алкантра. При полетите на ракети с обозначения V01 и V02 технически проблеми довеждат до неуспех, но са тествани няколко компонента на ракетата.

Прототипът V03, насрочен за изстрелване през 2003 г. е унищожен малко преди изстрелването на 22 август. При експлозията е унищожена и част от инфраструктурата, което довежда до значително забавяне в развитието на програмата. Към края на 2007 година планът е както следва:

  • 2009 – завършване на подвижната кула за интеграция
  • 2009 – първи технологичен полет на VLS-1
  • 2010 – край на фазата за стартиране на „лабораторията за задвижване“
  • 2010 – втори технологичен полет на VLS-1
  • 2011 – изстрелване на VLS-1 V04 (изстрелването може да бъде очаквано, ако технологичните полети завършат с успех)
  • 2011 – изстрелване на VLS-1B с течно гориво – 600-килограмови сателити в 800-километрова орбита

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pt)) Veículo Lançador de Satélites (VLS) // Brazilian Space Agency. Архивиран от оригинала на 2010-12-24. Посетен на 8 ноември 2012.
  2. ((pt)) CLA – Centro de Lançamento de Alcântara Архив на оригинала от 2013-07-18 в Wayback Machine. Alcântara Launch Center. Посетен на 8 ноиември 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

VLS-1 в Енциклопедия Астронавтика.