Скаут (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
БЛУ СКАУТ ІІ
Mercury-Scout-1.jpg
Описание
Програма Мъркюри
Продължителност 1958 - 1963
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Flag of the United States.svg НАСА
Производител Воут
История на стартовете
Общ брой 3
Успешни 2
Неуспешни 1
Първи старт 3 март 1959
Последен старт 11 ноември 1961

Скаут (на английски: Scout, на български: разузнавач) - семейство американски многостепенни ракети - носители, което включва ракетите Блу Скаут І, Блу Скаут ІІ и Блу Скаут Джуниър. Най - мощната от тях е Блу Скаут ІІ (на снимката в шаблона). Използвани са основно за извеждане на научно оборудване за метеорологични наблюдения и изследвания на ниска околоземна орбита.

Блу Скаут ІІ[редактиране | edit source]

Блу Скаут 2 (на английски: Blue Scout II) е твърдогоривна, четиристепенна ракета - носител, произведена от Воут за първата американска пилотирана космическа програма Мъркюри.

Предназначение[редактиране | edit source]

Използвана е за носител в Програмата Мъркюри, за осъществяване на суборбитални космически полети с научна цел. Представлява четиристепенна ракета - носител с вертикален старт. Общо са извършени от НАСА три старта. Всички са осъществени от Стартовия комплекс 18 В (на английски: Launch Complex 18B) на космодрума Кейп Канаверал, Флорида. Първите два полета са изпитателни и са успешни. Третият старт е най - важен за програмата Мъркюри и е даден на 1 ноември 1961 год. На 28 сек. от полета излиза от щатен режим двигателят на първата степен. 44 сек. след старта ракетата е унищожена по команда от Земята.

Спецификация[редактиране | edit source]

Размери[редактиране | edit source]

  • Височина - 24 м.
  • Диаметър - 1,02 м.
  • Размах на стабилизаторите - 6,5 м.
  • Маса - 16 874 кг.
  • Брой степени - 4.
  • Гориво - твърдо.

Двигатели[редактиране | edit source]

За първа степен[редактиране | edit source]

  • Един твърдогоривен Algol 1B с тяга 471 kN, специфичен импулс 236 сек. и време за работа 40 сек.

За втора степен[редактиране | edit source]

  • Един твърдогоривен Castor 1A с тяга 286 kN, специфичен импулс 247 сек. и време за работа 27 сек.

За трета степен[редактиране | edit source]

  • Един твърдогоривен Antares 1A с тяга 60 kN, специфичен импулс 256 сек. и време за работа 39 сек.

За четвърта степен[редактиране | edit source]

  • Един твърдогоривен Altair 1A с тяга 14 kN, специфичен импулс 255 сек. и време за работа 40 сек.

Източници[редактиране | edit source]

  • Wade, Mark. "Scout". Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-06-20.
  • Krebs, Gunter. "Scout". Gunter's Space Page. Retrieved 2009-06-20.
  • McDowell, Jonathan. "Scout". Orbital & Suborbital Launch Database. Jonathan's Space Page. Retrieved 2009-06-20.
  • Heyman, Jos; Parsch, Andreas (2007-07-09). "LTV SLV-1 Scout". Appendix 3: Space Vehicles. Directory of U.S. Military Rockets and Missiles. Retrieved 2009-06-20.