Протон (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Протон.

Протон (ракета)
Изстрелване на ракета Протон. (снимка на НАСА)
Изстрелване на ракета Протон. (снимка на НАСА)
Факти
Функция ракета-носител
Производител Flag of the Soviet Union.svg ГКНПЦ Хруничев
Страна Flag of the Soviet Union.svg/Flag of Russia.svg СССР, Русия
Размери
Височина 53 m
Диаметър 7,4 m
Маса 693 810 kg (3та степен)
Степени 3 или 4
Капацитет
Полезен товар до НЗО 22 000 kg
Товар до
GTO
6 000 kg
История на изстрелванията
Статус Активна
Космодруми Flag of Kazakhstan.svg Байконур
Общо изстрелвания 331
Успешни 291
Неуспешни 40
Първи полет 16 юли, 1965
Забележителни товари Салют-6, Салют-7, Мир, компоненти на МКС
Първа степен
Двигатели Протон К-1
Тяга 10 470 kN
Време на работа
Гориво N2O4/UDMH

Протон (официално означение УР-500) е съветска (по-късно руска) ракета-носител, използвана за извеждане на различни товари в космоса. Първото изстрелване на ракетата е направено през 1965 г. и към 2008 г. тя все още е в употреба. Това я прави една от най-успешните тежкотоварни ракети в историята на космическия полет. Всички ракети са построени от ГКНПЦ Хруничев в Москва.[1] Всички ракети се транспортират до космодрума Байконур във хоризонтална позиция и там се обръщат във вертикална малко преди запуска..[2]

Името на ракетата идва от изкуствените спътници Протон, които са сред първите товари изведени в орбита от такава ракета.

Капацитетът на Протон за товар, изведен в ниска околоземна орбита, е 22 тона, а в междупланетното пространство — около 5-6 тона. Сравними с нея са ракетите Делта IV, Атлас V, Ариана 5 и все още разработваната руска ракета Ангара.

История[редактиране | edit source]

Протон първоначално е замислена като „супер“ междуконтинентална балистична ракета. Проектирана е да носи 10 мегатонова (или по-голяма) ядрена бойна глава на разстояние 13 000 километра. Това силно превишава капацитета на повечето междуконтинентални балистични ракети и затова не е използвана като такава. Замислена е от Владимир Челомей с идеята да надвие ракетата Н-1 конструирана от Сергей Корольов. След прекратяването на програмата „Аполо“, използваща американската ракета Сатурн V, Протон става най-тежкия бустер в света до първия полет на Енергия през 1987 година.

В интервала от първият си полет през 1965 до 1970 година ракетата претърпява множество провали, но веднъж усъвършенствана става една от най-надеждните ракети предназначени да извеждат товари в орбита. Около 96% от 300-те изстрелвания са успешни.

С Протон са изстреляни непилотираните полети около Луната в рамките на съветската лунна програма, както и космическите станции Салют. Също така и базовия блок на станция Мир и другите ѝ компоненти, както и двата модула на Международната космическа станция Заря и Звезда. С Протон са изведени много сонди до Луната, Венера, Марс и дори до Халеевата комета.

На 1 март 2006 ракетата се проваля в извеждането на спътника Арабсат 4A. След успешни първа, втора и трета степен, четвъртата свършва по-рано и ракетата не успява да изведе изкуственият спътник в геостационарна орбита. След направени подобрения Протон успешно извежда спътникът Hot Bird 8 на 5 август 2006. На 19 февруари 2007 последната четвърта степен (която не успява да изведе Арабсат в орбита) експлодира над Австралия, което създава облак от космически боклук.

На 5 септември 2007 г. друга ракета Протон-М, този път носеща спътникът JCSAT-11 се проваля, защото първата степен не се отделя от втората. Последвалото изстрелване е успешно.

Протон-М[редактиране | edit source]

Последната версия на ракетата е Протон-М. Тя може да изведе от 3 до 3,2 тона в геостационарна орбита или 5,5 тона в геостационарна трансферна орбита. Капацитетът ѝ в ниска околоземна орбита с инклинация 51,6 градуса (орбитата в която се намира МКС) е 22 тона.

Подобренията на тази версия включват модификация при първите степени за да се намали теглото ѝ, което увеличава тягата на ракетата и тя използва двигателите си напълно.

Техническа характеристика
  • Товар в НЗО: 21 000 kg на 185 km, 51,6 градуса
  • Товар: 2 920 kg по траектория на геосинхронна орбита.
  • Апогей: 40 000 km
  • Сравняеми ракети: Хоризонт, Радуга, Спейсбус 3000
  • Тяга при излитане: 965 580 kgf 9,469.1 kN
  • Маса: 712,800 kg
  • Диаметър: 7.40 m
  • Дължина: 53.00 m

Степени на Протон-М[редактиране | edit source]

Степени Протон КМ-1 Протон К-2
8С811К
Протон К-3 Протон КМ-4
Бриз-М
Обща маса 450 400 kg 167 828 kg 50 747 kg 22 170 kg
Маса само на ракетата 31 000 kg 11 715 kg 4 185 kg 2 370 kg
Тяга 1 074 000 kgf 244 652 kgf 64 260 kgf 2 000 kgf
Isp 317 s 327 s 325 s 326 s
Време на изгаряне 108 s 206 s 238 s 3 000 s
Isp(sl) 285 s 230 s 230 s
Диаметър 7,40 m 4,15 m 4,15 m 2,50 m
Дължина от край до край 7,40 m 4,15 m 4,15 m 4,10 m
Дължина 21,00 m 14,00 m 6,50 m 2,61 m
Ракетно гориво N2O4/UDMH N2O4/UDMH N2O4/UDMH N2O4/UDMH
Двигатели 6 x РД-253-14D14 4 x РД-0210 1 x РД-0212 1 x S5.98M
Състояние В производство В производство В производство В производство

Изстрелвания[редактиране | edit source]

Дата Полет Версия Товар Бележки
8 април 1996 Протон Д1-е Astra 1F Първи комерсиален полет[3][4]
20 май 1999 Протон (Блок ДМ) Nimiq-1
12 февруари, 2000 Протон (Блок 1 ДМ) Garuda 1
18 април 2000 Протон-К/ДМ-2М Eutelsat SESAT 1
25 ноември 2002 Протон-К/ДМ-2М Astra 1K Провал. Поради проблеми с Блок ДМ-2М спътникът е изведен в неправилна орбита
30 декември 2002 Протон Бриз М Nimiq-2
7 юни 2003 Протон Бриз М SES Americom AMC-9 Полет номер 300 на Протон[5]
15 март 2004 Протон Бриз М Eutelsat W3A
16 юни 2004 Протон Бриз М Intelsat-10
5 август 2004 Протон Бриз М Hispasat Amazonas
28 февруари 2006 Протон Бриз М Арабсат-4A Провал [6]. Бриз-М не успява да стартира повторно.
5 август 2006 Протон Бриз М Eutelsat HotBird-8
9 ноември 2006 Протон Бриз М Arabsat-4B
7 юли 2007 Протон Бриз М DirecTV-10
5 септември 2007 Протон Бриз М JCSAT-11 Провал
17 ноември 2007 Протон Бриз М Sirius-4
28 януари 2008 Протон Бриз М Ekspress AM-33
11 февруари 2008 Протон Бриз М Thor 5
14 март 2008 Протон Бриз М AMC 14 Провал. Проблем с горната степен при повторното стартиране
Планирани
Всички изстрелвания на ракети Протон са преустановени до откриване и поправяне на проблема, довел до инжектирането в грешна орбита на сателита AMC 14 на 14 март 2008 година.
Дата Бележки Товар
юни 2008 CMBStar (Echostar 13)
третата четвърт на 2008 Ekspress-AM44, Ekspress-MD1
септември 2008 Навигационни сателити Три сателита Kosmos (Glonass-M)
декември 2008 Навигационни сателити Три сателита Kosmos (Glonass-M)
началото на 2009 Военен комуникационен сателит
Март 2009 2 х Yamal-300
август 2009 Комуникационни сателити Три сателита Kosmos (Glonass-M)
ноември 2009 Комуникационни сателити Три сателита Kosmos (Glonass-M)
Статистика
Протон (8K82) Протон-K Протон-K Блок-Д Протон-K Блок-ДМ Протон-K Блок-Д-1 Протон-K Блок-Д-2 Протон-K Блок-ДМ-2 Протон-K Блок-ДМ3 Протон-K Блок-ДМ-2M Протон-K Блок-ДМ4 Протон-K Блок-ДМ-5 Протон-M Бриз-М
Степени 2 3 4 4 4 4 4 4 4 4 4 4
Полети 4 30 40 66 10 3 106 25 15 1 2 22
Неуспешни 1 3 12 5 4 3
Частично неуспешни 4 1 1 4 1 1
Успешни 3 27 24 60 10 2 98 24 15 1 2 18
Надеждност 75% 90% 60% 90,91% 100% 33,33% 92,45% 96% 100% 100% 100% 81,82%
Първи полет 16 юли 1965 16 ноември 1968 10 март 1967 26 март 1974 9 септември 1978 7 юли 1988 12 октомври 1982 8 април 1996 20 януари 1994 24 май 1997 6 юни 1997 5 юли 1999
Последен полет 6 юли 1966 12 юли 2000 9 август 1976 20 юни 1990 28 септември 1989 16 ноември 1996 26 октомври 2007 17 юни 2006 29 март 2005 24 май 1997 25 юли 2002 14 март 2008

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Proton Fact Sheet. // ILS.
  2. Proton Verticalization, Pad 39, Baikonur. // flickr.
  3. Proton Heritage. // ILS.
  4. ASTRA 1F. // SES Astra.
  5. 300th Mission Flown by Proton Vehicle. // ILS.
  6. Proton rocket fails in Arab satellite launch. // Spaceflight Now.

Външни препратки[редактиране | edit source]