Тор (ракета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


ТОР
Thor first launch.jpg
Описание
Предназначение балистична ракета
На въоръжение 1958 - 1963
Националност Flag of the United States.svg САЩ
Оператор Seal of the US Air Force.svg USAF
Производител Дъглас Еъркрафт
Технически данни
Височина 19,82 м.
Диаметър 2,44 м.
Маса 49 800 кг.
Степени 1
Товароносимост 1 000 кг.
Гориво керосин
Окислител течен кислород
Тактически данни
Базиране шахта
Обсег 2 820 км.
Точност 3,2 км.
Бойна глава термоядрена
Мощност 1,44 МТ
Оперативна история
Статус Изведена от употреба
Първи полет 1957
Последен полет 1963
Стартове 145
Произвеждани от 1959 до 1960
Произведени 225

Тор (на английски: PGM-17 Thor) е името на първата американска балистична ракета със среден радиус на действие, приета на въоръжение в САЩ през 1958 г. Ракетата е конструирана и произведена от Дъглас Еъркрафт в края на 50-те години на 20 век. Остава на въоръжение до края на 1963 г., когато е призната за морално остаряла. След това е използвана в различни модификации от НАСА.

Конструкция[редактиране | edit source]

Тор е едностепенна течногоривна ракета със среден радиус на действие. Двигателят Rocketdyne LR79-NA-9, с тяга от 670 kN работи с гориво керосин и окислител течен кислород. Управлението в полет се осъществява от два рулеви двигателя Rocketdyne LR101-NA с тяга 4,5 kN всеки. Системата на управление е инерциална и осигурява добра точност с вероятна кръгова грешка от 300 м. до 3 200 м. Далечината на полета е над 2 400 км. Ракетата е носител на термоядрена бойна глава W49 с мощност 1,44 - 1,49 МТ, която осигурява пълно разрушение в радиус 8 200 м. За защита от неблагоприятни атмосферни условия, Тор е съхраняван хоризонтално, в незащитени укрития. Подготовката за старт отнема само 10 минути.

Развитие[редактиране | edit source]

През м. февруари 1962 г. USAF приема програма (т. нар. "Програма 437") за прехващане и унищожение на противникови разузнавателни и комуникационни сателити. На 9 юли 1962 г. ракетата "Тор" е избрана като бойно средство за унищожаване на спътници. Официално е приета на въоръжение през 1964 г. под индекса PGM-17A. Ракетата може да унищожи всеки орбитален обект на височина до 1 400 км. Радиуса на поражение на мегатонната бойна глава е 8 км. До 1975 г. две такива ракети са в 24 часова бойна готовност.

Оператори[редактиране | edit source]

Ракетата е на въоръжение в Стратегическото командване на САЩ и Ударното командване на Великобритания. Първите ракети постъпват на въоръжение през м. август 1958 г. Бойното им разгръщане започва през 1959 г. През 1960 г. Ударното командване на RAF разгръща 20 триракетни ескадрили в базите си в Северна Шотландия. В следващите три години 60 ракети носят бойно дежурство. През 1963 г. са поставени в пълна бойна готовност по време на Карибската криза.

На въоръжение[редактиране | edit source]

Флаг на САЩ САЩ: United States Air Force

  • 705-то Стратегическо ракетно крило

Флаг на Великобритания Великобритания: Royal Air Force

  • RAF Ударно командване

Източници[редактиране | edit source]

  • Boyes, John. Project Emily: Thor IRBM and the RAF. Tempus Publishing, 2008. ISBN 978-0-7524-4611-0.
  • Forsyth, Kevin S. Delta: The Ultimate Thor. In Roger Launius and Dennis Jenkins (Eds.), To Reach The High Frontier: A History of U.S. Launch Vehicles. Lexington: University Press of Kentucky, 2002. ISBN 0-8131-2245-7.

Външни препратки[редактиране | edit source]