Звезда (модул)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Звезда.

Звезда
Zvezda Diagram.jpg
Конфигурация на елементите на модул Звезда.
Статут Активен
Тип Обитаем
Предназначение Обслужващ модул
Собственик Flag of Russia.svg Роскосмос/
Хруничев
Ракета-носител Flag of Russia.svg Протон-К 8К82К
Изстрелян на 12 юли 2000
На мисия 1R
Скачен със
станцията на
26 юли 2000
Технически данни
Чиста маса 19 051 кг
Маса в орбита 24 604 кг
Дължина 13,1 м
Ширина 29,7 м
Диаметър 4,15 м

Модул Звезда, познат и като „Обслужващ модул Звезда“, е руски компонент на Международната космическа станция. Това е третият изстрелян модул и носи някои от живото-подържащите системи, както и помещение, което може да приюти двама космонавти. Звезда представлява руската част на проекта, както във функционално, така и в структурно отношение (модул „Заря“ е построен от Русия, но купен от САЩ, така той се явява тяхно притежание).

Звезда е изстреляна на борда на ракета Протон на 12 юли 2000 г. и е скачена с модул Заря на 26 юли. Ракетата, която изстрелва модула е първата носеща реклама. На нея е било нарисувано логото на заведенията за бързо храненене Пица Хът[1], за което производителя на ракетата получава 1 млн. долара.

Произход[редактиране | edit source]

Базовият дизайн на конструкцията на „Звезда“, познат като ДОС-8 е първоначално построен през средата на 80-те години на 20 век като „ядро“ за станцията Мир 2. Това означава, че „Звезда“ е близка по конструкция до основния модул (ДОС-7) на космическа станция Мир. Дори се е наричал Мир 2 за дълго време докато е бил конструиран. Дизайнът му е подобен и произхожда от първите станции Салют. Конструкцията е завършена през февруари 1985 г. и основното вътрешно оборудване е инсталирано до октомври 1986 г.

Дизайн и конструкция[редактиране | edit source]

Звезда се състои от цилиндрично „работно отделение“. където екипажът работи и живее, „трансферна камера“ с един отвор за скачвване, едно „монтажно отделение“, което обгражда трансферната камера и сферично „трансферно отделение“ с три места за скачване. Компонентът тежи 18 051 kg и е дълъг 13,1 m. Соларните му панели са с обща дължина 29,7 m.

Трансферното отделение се скачва с модул Заря и има два отсеци планирани за скачване с Научно-енергийната платформа и с Универсалния скачващ модул. В момента по-ниския отсек е скачен с Пирс, а другия с модул Поиск. Планира се през декември 2011 г. Пирс да бъде деорбитиран и да бъде заменен от модул Наука.

Монтажното отделение съдържа оборудване като термометри, антени и горивни цистерни. Трансферната камера има автоматично оборудване за скачване, което обслужва корабите Союз и Прогрес.

Модулът има спално помещение за двама космонавти и колело за опражнения, тоалетна и други хигиени пособия, както и хладилник с фризер. В този модул са и руските компютри за навигация и управление. Има общо 14 прозорци. Тук се намира и системата „Електрон“, която се грижи за влажността на въздуха и за производството на водород и кислород от вода. Водородът се изхвърля в космоса, а кислорода се използва за дишане. Кондензираната вода от системата може да се използва за пиене при спешни ситуации, иначе се използва прясна вода донасяна от снабдителните мисии от Земята.

Системата Електрон изисква голяма поддръжка и значителна прецизност при работа. Няколко пъти тя е отказвала и се е налагало екипажът да позлва твърдогоривния кислороден генератор (познат като „кислородни свещи“, които причиняват пожара на станция Мир), когато Електрон е отказвала за значителен период от време. Има и система, която премахва въглеродния диоксид от въздуха. Звезда е изключително шумен модул и екипижът носи тапи за уши, когато използва спалните отделения.

Скачване с МКС[редактиране | edit source]

На 26 юли 2000 г. Звезда става третия компонент на МКС, когато е скачен с отсека на Заря (Заря вече е била скачена с американския модул Юнити). По-късно през юли компютрите навигиращи станцията предават функциите си на компютрите на борда на Звезда.[2]

На 11 септември 2000 г. двама космонавти от мисися STS-106 на космическите совалки завършват последните свързвания между двата руски компонента. По време на 6 часово излизане в открития космос космонавтите Ед Лу и Юрий Маленченко свързват девет кабела между Заря и Звезда, от които 4 електрически кабела, 4 кабела за видео изображение и пренос на информация и фибрично-оптичен телеметричен кабел.[3] На следващия ден космонавтите на МКС за пръв път влизат в модула Звезда.[4]

Новият модул осигурява нови спални помещения, живото-поддържаща система, нова комуникационна система (на Звезда има интернет мрежа със скорост 10Mbit/s[5]), електрическа система, система за обработка и пренос на информацията, система за контрол на полета и система за предвижване на МКС. Към момента тези системи са допълнени от следващите скачени модули за станцията.

Двата главни двигателя на Звезда могат да се използват за коригиране височината на МКС.[6]

Проблеми с изстрелването[редактиране | edit source]

Поради руските финансови проблеми, Звезда е изстреляна без наличие на резервен компонент. Заради това НАСА конструира Модул за временно управление, който щеше да бъде изпозлван при голямо закъснение на изтрелването или разрушаване на руския компонент при инцидент.

Галерия[редактиране | edit source]

Модул Звезда по време на конструирането си.
МКС по време на мисията STS-106, скачила модула.
Тоалетна във вътрешното отделение на Звезда.
Местоположението на Звезда в Руския сегмент на МКС.

Източници[редактиране | edit source]

  1. THE MEDIA BUSINESS; Rocket to Carry Pizza Hut Logo. // New York Times. October 1, 1999. Посетен на 9 февруари 2010.
  2. STS-106. // NASA.
  3. STS-106 Report # 07. // NASA.
  4. STS-106 Report # 10. // NASA.
  5. ISS and STS Commercial Off-The-Shelf Router Testing, Ivancic, Bell and Shell, NASA Technical Memo TM-2002-211310
  6. International Space Station Status Report: SS07-23. // NASA.