Союз (космически кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Союз.

Союз (космически кораб)
Союз (версия ТМА)
Союз (версия ТМА)
Общи данни
Функция Използва се за превозване на космонавти до и от Салют, Мир и Международната космическа станция. От наччло планиран за полет до Луната.
Тип Пилотиран
Производител Ракетно-космическа корпорация „Енергия“
Страна Flag of Russia.svg Русия
Основен потребител Flag of Russia.svg Федерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот 6 месеца, скачен със станцията
Екипаж 3
Размери
Височина 7,48 метра
Диаметър 2,72 метра
Обем 7,2 м3
Маса
При излитане 7220 кг
При кацане 2950 кг
Оперативни данни
Статут Активен
Общо полети 99
Първи полет 23 април 1967
Статистика за полетите на Союз.


Союз са поредица от космически кораби проектирани от Сергей Корольов за съветската космическа програма. Союз е заместник на космически кораб Восход и първоначално е замислен като част от съветската програма за пращане на космонавти на Луната. Първият безпилотен полет е на 28 ноември, 1966 г. Първият пилотиран полет е на 23 април 1967.

Ракета-носител е Союз като част от програмата Союз и участие в по-късните полети на програма Зонд. По-късно е използван за превоз на космонавти до станциите Салют и орбитална станция Мир, а сега се използва за обслужване на Международната космическа станция.

В момента корабът все още е функциониращ и досега е направил повече пилотирани полети от всеки друг кораб.[1][2] В днешно време Союз се смята за най-безопасната и евтина космическа система за извеждане на хора в космоса, което е доказано с несравнимия му по дължина период на експлоатация.[3]

Космически кораб Союз ще бъде заменен от все още разработвания кораб Перспективна пилотируема транспортна система предвиден за превоз на шест членен екипаж.[4]

Конструкция[редактиране | edit source]

Корабът е с маса от 6,45 до 6,65 тона. Състои се от три части:

  • орбитална секция
  • спускаем апарат
  • приборно-агрегатна секция с оборудване и двигателна система(два двигателя с тяга по 400 кг всеки)

В спускаемия апарат са разположени креслата на космонавтите, пулт за управление на космическия кораб, системи за управление на спускането, за радиовръзка, осигуряване на жизнената дейност и др. Снабден е с няколко двигателя за управление на спускането и с твърдогоривен (барутен) двигател за меко кацане.

Космонавтите излитат и се приземяват в спускаемия апарат — малка капсула с ограничени ресурси, но с дебел топлозащитен екран, издържащ на високите температури при навлизането в атмосферата и погасяването на високата скорост. Спускаемият апарат има страничен херметичен люк, през който космонавтите влизат в кораба на стартовата площадка.

След излизане на околоземна орбита те отварят друг херметичен люк към орбиталната секция на Союз и преминават в нея. Това е много по-голямо помещение със сферична форма. На противоположния край на орбиталната секция има още един люк със стиковъчно устройство. През него космонавтите преминават в космическата станция Салют след скачване с нея.

При завръщане на Земята те се прибират в спускаемия апарат. Привързват се към креслата си. Орбиталната секция се отделя от спускаемия апарат и изгаря в атмосферата. Отделя се и приборно-агрегатната секция.

На височина около 4-6 км над земята се отваря главният парашут на спускаемия апарат. Близо до земната повърхност се задейства твърдогоривният двигател за меко кацане.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Soyuz launch vehicle: The most reliable means of space travel, ЕКА
  2. France and Russia agree: Soyuz will launch from Kourou in French Guyana, SpaceRef
  3. Russia thriving again on the final frontier, MSNBC
  4. Zak, Anatoly. PTK NP 2011. // Anatoly Zak, 2011-06-30. Посетен на 8 август 2012.
Portal:Союз (космически кораб)
Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети