Термометър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медицински термометър

Термометърът е уред за измерване на температура. За тази цел термометрите използват различни физични свойства, като температурното разширение на газове, течности или твърди вещества.

В медицинските термометри най-често се използва живак, който е голям замърсител на околната среда. По тази причина Европейският съюз прие законодателни мерки за ограничаване на използването му. [1] [2]

Изобретател на спиртния термометър е французинът Рене Антоан Реомюр (1683-1757).

Видове термометри[редактиране | edit source]

Съществуват много видове термометри: течностни, деформационни, електрически (съпротивителни и термоелектрически), на течни кристали,електронни и др.

Течностни термометри[редактиране | edit source]

Течностните термометри работят на принципа на разширение и свиване обема на една течност при изменение на температурата и, еднаква с тази на прилежащия флуид, вследствие на непрекъснатия топлообмен между тях. Състоят се от капилярка със сферичен, цилиндричен или коничен резервоар, скала и защитен стъклен кожух. Термометричната течност-живак, спирт или тулулол, запълва резервоара и част от капилярката. Живакът с малката си топлоемност, голямата си топлопроводност и способност да не мокри стъклото е най-подходящ. Скалата е вложена, нанесена на отделна пластинка от млечно стъкло, по-рядко от хартия или алуминий. Капилярката е закрепена към скалата с тънки телени скобки.В пространството над течността в нея има вакуум или газове под налягане.

Характеризирането на температурата количествено става по общоприети динамична и международна практическа скала в Келвин (К) и градуси Целзий (°С). Съотношението между тях е: Т °C =TK-273,15; TK= Т °C + 273,15. Отчитането на термометрите трябва да става бързо, като наблюдателят не се приближава много близо и не диша срещу тях.Отчита се с точност 0,1°С, като погледът е на нивото на менискуса на стълба течност. В този случай деленията на скалата в наблюдаваното място представляват прави линии, а не извити. Първо се установяват десетите от градуса, след това-целите градуси, с цел да не се сгреши, ако термометърът промени показанията си поради някаква причина, например присъствието на наблюдателя, краткотрайно заоблачаване и др. При записването на отчетите се има предвид поправката на термометъра, която съответства на разликата между неговите показания и на еталона. Точността на измерване е толкова по-голяма, колкото по-чувствителен към измененията на температурата е уредът.

Деформационните термометри работят на принципа на зависимостта между измененията на температурата и линейните размери на датчика (най-често биметална пластинка).

Електрически термометри[редактиране | edit source]

Електрическите термометри се основават на различен принцип: съпротивителните- на изменението на електрическото съпротивление в проводниците и полупроводниците им в зависимост от температурата, тяхната инерция е малка, а точността-около 0,2°С; термоелектрическите-на изменението на електродвижещата сила в термични двоики поради разлика в температуратана спойките им, с тях може да се измерват температури по целия им диапазон, топлинната инерция е 30-100s, а точността-0,5-1,0°С. Електрическите термометри не се използват широко в метеорологичната мрежа, но те позволяват измервания от разстояние, както и в няколко пункта едновременно под формата на “термопаяк”.Поради това са много подходящи за микроклиматични наблюдения.

Почвени термометри[редактиране | edit source]

Почвените термометри се поставят в открита незасенчвана площадка с размери 4/6m на почва, характерна за района и освободена от растителност. Температурата “над почвата” се получава в срочни и минимални за денонощието стойности. Срочната температура се мери с обикновен живачен термометър, монтиран на стойка в отвесно положение с резервоар на височина 5cm над повърхността на почвата. Минималната температура се определя с минимален термометър, поставен на вилка ж хоризонтално положение с резервоар на 2cm над почвата.

Температурата на повърхността на почвата се измерва със срочен термометър-живачен, с цилиндричен резервоар и скала с деления от 0,5°С (отчита с точност 0,1°С). Има специална форма-резервоарът е наклонен и извит.

Температурата в горния слой на почвата на различни дълбочини-2, 5, 10 и 20cm, се измерва с термометри на Савинов, т.нар. коленчати.Те имат цилиндричен резервоар и скала обикновено с деление 0,2°С.Носещата резервоарна тръбичка е удължена, в зависимост от дълбочината на която се поставя термометърът, и сключва ъгъл 135° (коляно) с надземната му част, което улеснява отчитането. Малко под коляното има пръстеновидно разширение, до което термометърът се заравя в почвата.

Температурата на почвата в по-големите дълбочини се наблюдава на 35, 65, 95 и 125cm.В метеорологичната мрежа се използват ламонтови живачни термометри с уголемен резервоар и деления 0,1°С, поставени в ламонтово приспособление.

Температурата на почвата в теренни условия извън метеорологичната станция се измерва с различни термометри-маршрутни, максимално-минимални, електрически и др.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ЕС забрани живака в барометрите и термометрите
  2. Без живак в измервателните уреди - съобщение на Европейския парламент (на англ.)