Салют-4

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Салют-4 (ДОС-4)
Salyut program insignia.jpg
Характеристика на станцията
Позивна: Салют-4
Екипаж: 2[1]
Запуск: 25 декември 1974[2]
04:15:00 UTC
Байконур, СССР
Космодрум: Байконур, СССР
Обратно навлизане: 3 февруари, 1977[3]
Маса: 18 500 kg
Дължина: 14,55 m
Ширина: 4,15 m
Обитаем обем: 90
Атамосферно налягане: 168 км
Перигей: 168 км*km
Апогей: 270 km
Орбитален период: 89,1 минути
Дни в орбита: 770 денонощия
Обитавана: 92 денонощия
Брой на орбитите: ~12 444
Конфигурация
Salyut-4 diagram.gif
Диаграма на Салют-4
Салют-4 (ДОС-4)

Салют-4 (ДОС-4 или № 124) е орбитална космическа станция по програмата за граждански пилотирани станции "«Долговременная орбитальная станция» (ДОС)". Изведена в орбита от ракета-носител "Протон-К" на 26 декември 1964 година. Станцията приключва своята работа на 3 февруари 1977 година. За времето си на съществуване в нея работят два екипажа: на Союз 17 Алексей Губарев и Георгий Гречко, а след това на Союз 18 на станцията пребивават Пьотър Климук и Виталий Севастянов.

Общи характеристики[редактиране | edit source]

  • Дължина — 15,8 м
  • Най-голям диаметър — 4,15 м
  • Обитаем обем — 90 м³
  • Стартова маса — 18.900 кг[1]
  • Площ на Слънчевите батерии — 60 м²
  • Количество на панели с.б. — 3
  • Производство на електрическо — 4 kw
  • Брой на докове за скачване — 1


Научна апаратура[редактиране | edit source]

Масата на научната апаратура на Салют-4 е около 2 т, в нейния състав влизат 25 см слънчев телескоп ОСТ-1[5] (разработка КрАО), спектрометри (дифракционен КДС-3, за регистриране на изотопи на леки ядра СИЛЯ-4, слънчев КСС-2[6], инфрачервен телескоп ИТС-П), детектори на метеоритни частици ММК-1 и неутрални частици «Рябина», масспектрометър «Спектр», датчик измерващ температурата на горните слоеве на атмосферата «Эмиссия», апаратура за наблюдения на Земята (КАТЭ-140, КАТЭ-500, БА-ЗК), телефотометър «Микрон», оборудване за медицински и технологични експерименти.

Сред основните инструменти на станцията са рентгеновите телескопи «Филин» и РТ-4. Телескопът РТ-4 представлява параболично огледало (диаметър 20 см) косо отразяване (ефективна площ ~100 см2) и газов детектор за меки рентгенови лъчи в диапазон на енергията ~ 0,15 - 0,3 КеВ[7]. Телескопът бил монтиран извън херметичния отсек на станцията и имал два водача (по двете оси) и два обектива със зрително поле около 10 градуса. Телескопът работел в няколко режима. В основен режим станцията предварително се насочвала към изследвания обект, след което водачите на телескопа са го насочвали с точност около 15 ъглови минути и стабилизирали с точност 5 ъглови минути. В режим на сканиране телескопът оглеждал участък от небесната сфера с размери 8х8 градуса. В запасен режим е имало възможност за насочване на телескопа без използването на собствените направляващи водачи на телескопа (тоест чрез завъртане на станциятс). За астрометрически наблюдения паралелно се провеждало фотографиране на небето с камера БА-3К. Рентгеновият спектрометър «Филин» представлявал газов детектор с обща площ ~500 см2. Работен диапазон на енергите — 0,2-10 КеВ. Спектрометърът «Филин» също бил монтиран извън херметичния отсек на станцията.

Понеже рентгеновите инструменти не можели постоянно да работят в автоматичен режим, сеансите за наблюдения за цялото време на работа на станция Салют-4 на орбита не са много: 3 наблюдения са проведени от първата експедиция и 8 — втората.

Получен е енергетичният спектър на рентгеновите нови в съзвездие Инорог 1975 г (A0620-00)[9] Измерени са потоци и спектри на редица рентгенови източници, в тоя число Скорпион Х-1, SS Лебед, Лебед Х-1, Циркуль X-1 и др.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Ежегодник БСЭ 1976 г.. //
  2. Ежегодник БСЭ 1975 г.. //
  3. Ежегодник БСЭ 1978 г.. //