Геостационарна орбита

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анимация, показваща обект (в зелено) обикалящ около Земята по геостационарна орбита, но неподвижен спрямо точка от нейната повърхност (в кафяво)

Геостационарна орбита е кръгова орбита непосредствено над Земния екватор (0° географска ширина), на 35,786 км. над земната повърхност, с орбитален период равен на периода на завъртане на Земята. Така спътник на геостационарна орбита би изглеждал сякаш виси неподвижно над дадена точка от земната повърхност.

Тази особеност прави орбитата подходяща за комуникационни спътници - тъй като спътник с такава орбита винаги стои в една и съща част на небето над дадена точка, към него лесно може да се насочи неподвижна антена.

Идеята за геостационарна орбита първо е била разработена от Артър Кларк и публикувана през 1945 г.^[1] Според него тази орбита би била много полезна за комуникационни сателити. Поради тази причина, геостационарната орбита често се нарича Орбита на Кларк.