Боинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Boeing Company
Лого на The Boeing Company
Основана 1916 г.
Седалище Чикаго, Илинойс,
Flag of the United States.svg САЩ
Служители 166 000
Продукти самолети, оръжие
Уебсайт www.boeing.com

„Боинг“ (The Boeing Company) е водещ американски производител на авиационна, космическа и военна техника. Седалището на компанията е в Чикаго, а нейните основни производствени мощности - в Евърет, близо до Сиатъл. Двете основни подразделения на Boeing са Boeing Integrated Defense Systems, произвеждаща военна и космическа техника, и Boeing Commercial Airplanes, произвеждаща граждански самолети.

История[редактиране | edit source]

Компанията е създадена през 1916 г. и през периода до 2000 г. се разраства чрез обединяване на над 10 компании. Най-голямото сливане става през периода 1996-1997 г., когато в Боинг се вливат две мощни компании - МакДонъл Дъглас и Рокуел Интернешънъл.

Развитие, 1916-1960 г.[редактиране | edit source]

През 1927 г. Боинг открива първата си въздушна линия, което е началото на дейността на тази компания в областта на въздухоплаването.

През 1933 г. компанията създава първия си пътнически самолет - В-247, от който модел са изработени 75 екземпляра.

Към компанията Боинг през 1934 г. се влива фирмата Стиърмън, която е създадена през 1926 г.

През 1938 г. е първият полет на първия самолет на Боинг - "летящата лодка" Боинг 314 "Клипър". През същата година компанията започва работа върху самолети, които успешно се използват за нуждите на армията (Модел 307 Стратолайнър). По време на Втората световна война дейността на Боинг е най-вече в производството на бомбардировачи, като в началото на 1944 г. достига до месечно производство от 350 самолета.

След края на войната, поради липсата на такъв пазар, Боинг освобождава от работа около 70 000 работещи в компанията. Въпреки това компанията продължава да разработва модели за нуждите на армията, съвместно с други компании - бомбардировачът В-17 с компаниите Локхийд Еъркрафт и Дъглас Еъркрафт, и бомбардировачът В-29 с компаниите Бел Еъркрафт и Глен Л. Мартин. До настоящия момент Боинг е един от основните производители на стретегически бомбардировачи в света.

През 1947 г. Боинг разработва транспортна версия на В-29 с името В-50 "Сюпърфортрес", а през 1949 г. се появява версията за превоз на пътници В-377 "Стратокрюизър".

През 1950-те години технологията на пасажерските самолети се развива особено стремително и през 1958 г. Боинг създава първия еърлайнер - В-707. Той е създаден на базата на много успешния модел В 367-80 и от първия лайнер компанията произвежда и реализира на световния пазар над 1000 екз. до приключване с производството му през 1991 г. При този модел са разработени различни модификации и през дълъг период от време той е използван и за ВИП-транспорт на държавни глави, включително на президента на САЩ.

В 307 "Стратолайнър"
Бомбардирвачът В-17
Бомбардировачът В-29
В 367-80
В-707 - първият еърлайнер в света

Развитие, 1960-1996 г.[редактиране | edit source]

През 1960 г. Боинг закупува фирмата Пясеки / Вертол, която е създадена през 1941 г. като ПВ Инджинеринг, след което се преименува на Пясеки Хеликоптър през 1946 г. и през 1956 г. към нея се присъединява фирмата Вертол. Боинг реорганизира тази форма като Боинг Вертол Дивижън и започва производството на хеликоптерите СН-46 и СН-47.

През 1963 г. излиза следващият успешен лайнер на компанията - В-727, от който модел през периода 1963-1984 г. са произведени 1 832 екз. Това е среден клас лайнер и той е много популярен и най-продавания самолет в света до средата на 1970-те години, когато бива изместен от следващия проект на Боинг.

В края на 1960-те Боинг започва производството на най-разпространения в света еърлайнер Боинг 737, от който са произведени множество модификации и общото производство е над 5000 бр. Счита се, че и сега на всяка пета секунда в света излита такъв самолет. Първият В-737 е произведен през 1967 г., неговото производство продължава и до днес, тъй като през този дълъг период В-737 претърпява голямо развитие и като модификации.

През периода 1967-1988 г. става производството на две модификации на версията, известна като Оригинал — 737-100 и 737-200.

През 1983 г. започва производството на версията Класик, от която са моделите 737-300, 737-400 и 737-500, като производството им продължава до 2000 г.

От 1997 г. започва производството на версията Ню Дженерейшън, от която до този момент се произвеждат моделите 737-800 и 737-900. Освен това са разработени и варианти за нуждите на армията, луксозни пътувания и т.н.

Още в края на 1950-те и началото на 60-те години Боинг започва изследвания и конструкторска работа по създаване на свръхзвуков пътнически самолет. През същия период започва съвместната дейност между Великобритания и Франция по създаване на европейски свръхзвуков пътнически самолет, която се увенчава с успех и на пазара излиза Конкорд. Също от края на 50-те по подобна програма работи и СССР, като на пазара излиза много подобния до Конкорд модел Ту-144.

В началото на 1970-те години Конгресът на САЩ рязко намалява субсидията за развитие на това направление и развитието на проекта спира до създаването на два прототипа. През 1971 г. Боинг претърпява нов неуспех по отношение участието си в космическата програма Аполо. Също поради ограничаване на средствата и насочване към дрги космически технологии се налага Боинг да направи съкращаване на около 40 000 работници.

Междувременно, пътникопотокът нараства в световен мащаб и възниква необходимостта от създаването на лайнери, които да превозват повече пътници. В това отношение компанията Боинг работи усилено и със създаването на супер-лайнера В-747 Джъмбоджет през 1968 г. стъпва мощно на пазара през 1970 г. В продължение на 35 години, до създаването на гигантския лайнер на Еърбъс А-380, В-747 е най-големият пътнически самолет в света.

В-747 се произвежда в няколко конфигурации и може да превозва до 524 пътници, разположени на два етажа със средна скорост 1046 км/час. До средата на 2006 г. са произведени 1450 самолета от този тип. Предвидено е да прелита без междинно кацане до 13 400 км, т.е. от Ню Йорк до Хонг Конг, или 1/3 от обиколката на земното кълбо. През 1989 г. е извършен опитен полет без пътници, по време на който е прелетяно разстоянието между Лондон и Сидни (18 000 км) за 20 часа и 9 минути.

Актуалната версия на В-747 е с дължина 70,7 м, ширина (с крилете) 64,4 м и височина 19,4 м. В бъдеще се предвижда увеличаване на дължината с 3,5 м и намаляване на разхода на 1 км с 3 л; увеличаване на броя на пътниците, а също така на прелитането без кацане до 15 300 км.

В началото на 1980-те години, преди да преустанови производството на В-727, компанията Боинг започва производство на заместващ го модернизиран среден клас трансконтинентален лайнер - В-757. Това е един от много успешните проекти на компанията. Демонстрационният опит е на 19 февруари 1982 г., а масовото производство е от началото на 1983 г. до края на 2004 г. За този период са произведени и продадени около 1050 машини. Този лайнер е значително по-комфортен и по-модерен от В-727 и е предназначен за превоз на около 50 пасажера повече. Става популярен и като най-бързо издигащия се пътнически самолет, с възможности бързо да понесе голямата температурна разлика при летища, намиращи се в горещ климат и отрицателната температура на въздуха на 11 000 м височина.

През август 1982 г. Боинг започва производството на модела В-767 - следващия след В-747 си модел със широко тяло, т.е. за превоз по-голям брой пътници по най-натоварените линии. До този момент са развити 4 модификации на този модел и са произведени над 950 машини.

През 1990-те години на пазара на лайнери възниква интерес към междинен модел, обединяващ качествата за интерконтинентални прелети на В-747 и по-евтиния модел с широко тяло В-767. Ето защо Боинг конструира модела В-777 най-общо в два варианта - за трансконтинентални полети (най-често на 5 000 км) и за интерконтинентални полети (най-често над 8 000 км). Пробният полет на новия самолет е през лятото на 1994 г., а от юни 1995 г. той е в масово производство. От различните версии досега са произведени 550 машини. По отношение на капацитета си от гориво, вариантите на модела са най-общо 3 - А) за разстояние 7 200 - 9 500 км; В) за разстояние 10 700 - 14 300 км; С) за разстояние 14 800 и повече км.

Хеликоптер СН-46 (Морски рицар")
Хеликоптер СН-47 (Топъл вятър)
Боинг 727-200 на фирмата ДиЕйчЕл
Воинг 737-300
Б-737 - бизнес-джет за 50-100 пътници
В-737 - тренировъчен самолет
 
Боинг 747-200 на авиокомпанията Ер Франс
Боинг В-757 на Finnair
Боинг В-767 на Sobelair
Боинг В-777-200

Развитие, след 1996 г.[редактиране | edit source]

Отпечатък върху това развитие дава присъединяването на компаниите МакДонъл Дъглас и Рокуел Интернешънъл.

Още снимки на самолети[редактиране | edit source]

Portal:Боинг
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация