Конкорд (самолет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за самолетът. За други значения вижте Конкорд.

Concorde
Конкорд
British Airways Concorde G-BOAC 03.jpg
Описание
Тип свръхзвуков самолет
Производител Sud-Aviation (по-късно Aérospatiale и EADS)
British Aircraft Corporation (BAC) (сега BAE Systems)
Произведени бройки 20
Единична цена $46 млн.
Първи полет

2 март 1969 г.

г.[1]
Използван от British Airways
Air France
В експлоатация от 21 януари 1976
В експлоатация до 26 ноември 2003
Състояние изведен от експлоатация
Тактико-технически данни
Дължина 62,10 m
Размах на крилете 25,50 m
Площ на крилете 385,20 m²
Височина 11,4 m
Тегло (празен) 78 700 kg
Тегло (пълен) 185 066 kg
Двигател 4 Rolls-Royce/Snecma Olympus 593 Mk 610
Максимална
скорост
2 179 km/h
Concorde
Конкорд
в Общомедия

Concorde (от френскисъгласие, транскрипция на български – Конкорд), е англо-френски свръхзвуков пътнически самолет, един от двата (заедно с „ТУ-144“) типа свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети.

Постиганата скорост е малко повече от 2 маха. Трансатлантическият полет е продължавал около 3 часа и половина.

Излита за пръв път на 2 март 1969 г. Използван е от авиокомпаниите British Airways и Air France от 21 януари 1976 до 24 октомври 2003 г. Всяка от компаниите е имала по 7 самолета. За 27 години с редовни и чартърни полети са превозени повече от 3 милиона пътници[2], общо самолетите са пролетели 243 845 часа. Последният („прощален“) полет е на 26 ноември 2003 г.

Пътуване[редактиране | редактиране на кода]

Най-забележителното преживяване с „Конкорд“ е било, че той „изпреварвал залеза“. По време на полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ самолетът е излитал по тъмно и е настигал слънцето – от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад.

По време на полет фюзелажът на „Конкорд“ се удължава с около 300 mm заради нагряването на корпуса.

Полети[редактиране | редактиране на кода]

Първият полет на самолета е през 1969 г. Той е най-сигурният пътнически самолет до единствената му катастрофа през 2000 г., ако се оценява количеството на загинали пътници спрямо изминатото разстояние.

Катастрофа[редактиране | редактиране на кода]

При полет 4590 на Air France от летище „Шарл де Гол“ в Париж до летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк на 25 юли 2000 г. 16:40 ч. лявото крило на самолета се запалва при излитане и той катастрофира. Всички пътници и екипажът загиват, както и 4 души на земята. Причината е, че на пистата е имало метално парче, отчупило се от DC-10 броени минути преди полета на Конкорд. При излитането си Конкордът пука гума на това парче при висока скорост, от което се пробива един от резервоарите на лявото крило, получава се теч на гориво. Самолетът губи двата си леви двигателя без които не може да се издигне. Въпреки че успява да излети, той се запалва и пада. [3]

Прекратяване[редактиране | редактиране на кода]

На 10 април 2003 г. British Airways и Air France едновременно обявяват, че ще прекратят полетите на Конкорд по-късно през годината. Те посочват нерентабилността на „Конкорд“ поради по-ниския брой пътници след катастрофата от 2000 г., намаляването на пътниците след атаките на Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 г., както и повишените разходи за гориво и поддръжка.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pilot Says Concorde Flight „Perfect“. // Montreal Gazette, 03 март 1969. Посетен на 19 юни 2013.
  2. Рухналите символи
  3. Гибелта на Конкорд

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]