Венера (програма)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Венера.
Венера е името на поредица от космически апарати изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984, с цел изследване на планетата Венера. За космическите апарати по програмата е характерно изстрелването им по двойки, с интервал от една или две седмици.
Осем сонди от програмата се приземяват успешно на планетата и събират информация от нейната повърхност (също и една сонда от програма Вега с подобна конструкция). В допълнение три апарата от програмата изпращат информация за атмосферата на Венера (както и две атмосферни сонди от програма Вега).
Успехите на мисията включват първия апарат, навлязъл в атмосферата на друга планета от Слънчевата система, първия апарат, осъществил меко кацане на повърхността на друга планета, първите снимки и механични измервания на повърхността, както и първите изследвания на релефа на друга планета с помощта на радар.
Съдържание |
[редактиране] Ранни конструкции
Венера 1 е изстреляна на 12.02.1961г.След отдалечаването ѝ на 7,5 милиона км, връзката с нея е прекъсната.Преминала е на около 100 000км от планетата.Венера 2 изстреляна на 12 ноември 1965г., прелита на 27.02.1966г. на 24 000 км от планетата. Апаратите Венера 3, 4, 5 и 6 имат сходна конструкция с тегло около един тон. Изстреляни са от ракетата-носител Мълния. Състоят се от орбитален модул и спускаем модул, снабден с инструменти за извършване на атмосферни измервания. Въпреки че на спускаемият модул липсва устройство, позволяващо меко кацане, се допуска, че е възможно той да достигне до повърхността все още функциониращ. Малко преди навлизане в атмосферата на Венера спускаемият модул се отделя от орбиталния модул, като орбиталния модул изгаря в атмосферата на планетата. Спускаемият модул предава телеметрия към наземния контрол.
[редактиране] Първи успехи
Венера 7 е първият апарат с конструкция, позволяваща достигане на повърхността на Венера и осъществяване на меко кацане. Част от повърхностните измервания са изгубени поради повреда в електрониката на спускаемия модул, но Венера 7 успява да предаде първите директни измервания на температурата и налягането. Както и в предишните 3 мисии, чрез помощта на наземен доплеров радар, използвайки радиосигналите на спускаемия модул, биват измерени високи стойности на ветровете в горните слоеве на атмосферата на Венера (около 100 m/s).
Венера 8 е оборудван с допълнителни инструменти, като гама-спектрометър. Орбиталният модул на Венера 7 и 8 е сходен с предишните конструкции и подобен на мисията Зонд 3.
[редактиране] Усъвършенствани конструкции
Апаратите Венера 9, 10, 11, 12, 13 и 14 имат подобрена конструкция, включваща значително количество оборудване. Стартовото им тегло е около 5 тона. Изстреляни са с помощта на ракетата-носител Протон. За разлика от предишните модели, при които орбиталният модул навлиза директно в атмосферата на Венера, за пръв път при мисиите Венера 9, 10, 15 и 16 е осъществено влизане в орбита около планетата. Орбиталният модул ретранслира сигналите на спускаемия модул към Земята.
Значителната температура и налягане на повърхността на Венера налагат използването на сферична конструкция на спускаемия модул, вътрешността на който е под значително по-ниско налягане и бива охлаждана. В горната част на модула се намира въздушната спирачка, приличаща на антена. Поради значителната плътност на атмосферата на Венера, въздушната спирачка е изключително ефективна, позволяваща на апарата да намали скоростта си до около 20 km/h непосредствено преди достигане на повърхността. В долната част е монтиран сферичен пръстен, конструиран с цел поглъщане на енергията при контакт с повърхността. За разлика от апарати изпратени към Марс и Луната, на спускаемия модул не са установени ракетни ускорители. Спускаемите модули функционират на повърхността от около 20 мин до 2 часа, значително по-кратко от аналогични мисии до Марс и Луната.
Спускаемият модул на Венера 15 и 16 е заменен с радар с цел изследване на релефа на планетата.
На спускаемите модули на Венера 9-14 са установени две камери. Получени са данни само от една от камерите на Венера 9 и 10, тъй като защитният капак на другата камера не се отваря. В случая с Венера 11 и 12 и двете камери не проработват. Проблемите са разрешени едва при Венера 13 и 14.
Мисията Вега с цел изследване на Венера и Халеевата комета през 1985 г. е подобна на предишните мисии, но за разлика от тях включва и атмосферна сонда, която предава данни в продължение на около два дни.
[редактиране] Бележки
СССР изстрелва още два апарата с цел изследване на Венера, означени като 1ВА и Космос 96, на 4 февруари 1961 г. и 23 ноември 1961 г., които обаче поради повреди в ракетата-носител не достигат орбита. По официални данни на СССР, те не са част от мисията Венера.
[редактиране] Външни препратки
Изследване на Венера от страна на СССР- Снимки на Венера заснети от съветски апарати
- Снимки на Венера 9 и 10
- Снимки на Венера 13
- СССР и Венера, част 1, на Лари Клас
- СССР и Венера, част 2, на Лари Клас
- СССР и Венера, част 3, на Лари Клас
