Венера 6
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Космическа програма на СССР |
| Основни изпълнители | Конструкторско бюро Лавочкин |
| Тип | автоматичен |
| Основни цели | изследване на Венера |
| Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
| Запуск | 10 януари 1969 г. Байконур |
| Стартова установка | Мълния-М |
| Маса | 1130 kg |
| Важни събития | спускане на повърхността на Венера |
| Продължителност | 126 дни |
| Състояние | нефункциониращ, на повърхността на Венера |
| Международно означение | {{{COSPAR}}} |
| Оборудване | |
|
|
Венера 6 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 10 януари 1969 г. 06:28 стандартно време с цел изследване на Венера. Общата маса на апарата е 1130 kg. Изстрелян е с помощта на ракетата носител Мълния-М. Общата конструкция на апарата е подобна на Венера 4, но е с подобрена издръжливост. Спускаемият модул с тегло 405 kg навлиза в атмосферата на Венера на 17 май 1969 г. и предава данни в продължение на 51 минути, като настъпва повреда преди да бъде достигната повърхността. Спускането бива забавено с помощта на парашут, като апаратът каца на място от повърхността с коодинати 5° южна ш. и 23° изт. д.. Правят се измервания на температурата, налягането, осветеността и химичния състав на атмосферата. Температурата е от 25 до 320 °C, а налягането от 0,5 до 27 атмосфери, за височини от 55 до 18 км.
При спускането на два пъти са взети проби за анализ на атмосферата. Първият път при налягане 2 атмосфери и температура около 85 °C. Вторият път — 10 атмосфер и 225 °C. Извършени са над 70 измервания на налягането повече от 50 на температурата. При сравнение на показанията направени от станциите «Венера-5» и «Венера-6» са открити различия по височина при еднакви налягания и температури. Този резултат се обяснява със различие(примерно 13 км) във височината на релефа на повърхността на планетата в точките на спускане на апаратите, разстоянието между които е няколкостотин километра. Анализът на атмосферата показал, че се състои от 97 % въглероден двуокис, 2 % азот, не повече от 0,1 % кислород, и незначително количество водна пара.
Фотометърът регистрира осветеност под долния праг. Направени са измервания на потоците плазма («слънчев вятър») в околностите на Венера.
Спускаемият апарат спира изпращането на информация към Земята, когато налягането достига 27 атмосфери, това става на височина 18 км над повърхността. Спускаемите модули на Венера 5 и Венера 6 навлизат в атмосферата на планетата откъм нощната и страна в два района отдалечени на 300 км един от друг.Според измерванията на двата апарата е определен приблизителния химичен състав на атмосферата на Венера:97 % въглероден двуокис,азот и инертни газове не повече от 2 %,водна пара около 1 %.Температура на 20 км над повърхността +325 градуса,съответно атмосферно налягане 27 атмосфери
|
|||||||
