12 юни е 163-ият ден в годината според григорианския календар (164-и през високосна). Остават 202 дни до края на годината.
- 1444 г. — Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
- 1665 г. — Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк.
- 1667 г. — Жан-Батист Дени извършва първото успешно кръвопреливане — от овца на 15-годишно момче.
- 1668 г. — Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
- 1701 г. — В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.
- 1776 г. — Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.
- 1839 г. — Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.
- 1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.).
- 1849 г. — Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
- 1858 г. — В Санкт Петербург е осветена Катедралата "Св. Исак".
- 1867 г. — Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
- 1897 г. — Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата “Victorinox”.
- 1898 г. — Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
- 1901 г. — Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.
- 1926 г. — Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.
- 1940 г. — Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
- 1945 г. — Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.
- 1947 г. — Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.
- 1953 г. — Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
- 1955 г. — В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.
- 1963 г. — В Ню Йорк се състои премиерата на филма "Клеопатра" с Елизабет Тейлър в главната роля.
- 1964 г. — В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.
- 1964 г. — В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.
- 1967 г. — Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.
- 1970 г. — Британецът Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил благородническа титла.
- 1975 г. — Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
- 1990 г. — Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.
- 1991 г. — Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
- 1991 г. — На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града — Санкт Петербург.
- 1994 г. — С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.
- 2008 г. — Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон - Опростен вариант на Конституция на ЕС.
- 2009 г. — Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.
- 1519 г. — Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)
- 1806 г. — Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)
- 1808 г. — Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)
- 1827 г. — Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)
- 1840 г. — Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.)
- 1844 г. — Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.)
- 1852 г. — Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.)
- 1856 г. — Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.)
- 1864 г. — Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.)
- 1868 г. — Янко Забунов, български политик († 1909 г.)
- 1872 г. — Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.)
- 1888 г. — Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.)
- 1889 г. — Гьончо Белев, български писател († 1963 г.)
- 1890 г. — Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)
- 1897 г. — Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.)
- 1899 г. — Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.)
- 1904 г. — Атанас Далчев, български поет († 1978 г.)
- 1908 г. — Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.)
- 1908 г. — Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.)
- 1912 г. — Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)
- 1921 г. — Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.)
- 1924 г. — Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ († 1993 г.)
- 1929 г. — Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)
- 1930 г. — Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)
- 1941 г. — Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
- 1941 г. — Чък Кърия, американски пианист и композитор
- 1942 г. — Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.
- 1942 г. — Ахмед Абул Гейт, египетски политик
- 1944 г. — Дойчин Василев, български алпинист
- 1945 г. — Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
- 1945 г. — Пат Дженингс, северноирландски футболист
- 1948 г. — Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.)
- 1948 г. — Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор
- 1952 г. — Елефтери Елефтеров, български актьор
- 1962 г. — Пипилоти Рист, швейцарска художничка
- 1963 г. — Игор Джундев, дипломат от Република Македония
- 1964 г. — Паула Маршъл, американска актриса
- 1971 г. — Марк Хенри, американски кечист
- 1973 г. — Иван Бедров, български журналист
- 1974 г. — Денис Симачев, дизайнер
- 1975 г. — Кристиан Вигенин, български политик
- 1979 г. — Диего Милито, италиански футболист
- 1981 г. — Адриана Лима, бразилски модел
- 1981 г. — Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър
- 1983 г. — Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
- 1992 г. — Филипе Коутиньо, бразилски футболист
- 816 г. — Лъв III, римски папа (* ?)
- 1816 г. — Пиер Ожеро, френски маршал (* 1757 г.)
- 1878 г. — Бенджамин Люис Бонвил, американски офицер (* 1796 г.)
- 1903 г. — Милан Делчев, български революционер (* 1883 г.)
- 1903 г. — Мицо Тенчев, български революционер (* 1880 г.)
- 1912 г. — Фредерик Паси, френски икономист, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1822 г.)
- 1922 г. — Димитър Калевич, български лекар (* 1845 г.)
- 1937 г. — Михаил Тухачевски, руски военачалник (маршал на СССР) (* 1893 г. — екзекутиран)
- 1963 г. — Никола Трайков, български дипломат и учен (* 1888 г.)
- 1967 г. — Никола Стоянов, български икономист (* 1874 г.)
- 1971 г. — Натан Акерман, американски психиатър (* 1908 г.)
- 1972 г. — Александър Ковачев, български политик (* 1891 г.)
- 1982 г. — Карл фон Фриш, австрийски зоолог, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1886 г.)
- 1983 г. — Александър Алов, съветски филмов режисьор (* 1923 г.)
- 1983 г. — Норма Шиърър, канадска актриса (* 1902 г.)
- 1987 г. — Апостол Соколов, български футболист (* 1917 г.)
- 1997 г. — Булат Окуджава, руски поет, писател, автор и изпълнител на популярни песни (* 1924 г.)
- 1997 г. — Петер Блос, немски психоаналитик (* 1904 г.)
- 2003 г. — Грегъри Пек, американски актьор (* 1916 г.)
- 2004 г. — Кирил Гюлеметов, български художник (* 1938 г.)
- 2009 г. — Радко Дишлиев, български актьор (* 1951 г.)
- 2009 г. — Феликс Малум Нгакуту, африкански политик (* 1932 г.)
- 2010 г. — Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор (* 1921 г.)
