Бенджамин Люис Бонвил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бенджамин Люис (Луи) Бонвил
Бенджамин Люис (Луи) Бонвил 
Роден: 14 април 1796
Париж, Франция
Починал: 12 юни 1878
Форт Смит, Арканзас, САЩ

Бенджамин Люис (Луи) Бонвил (на английски Benjamin Louis Bonneville) (14 април 1796 - 12 юни 1878) американски офицер от френски произход, трапер, изследовател на Американския Запад. Известен е със своите експедиции в Орегон и Големия Басейна.

Ранни години 1796-1831[редактиране | редактиране на кода]

Бенджамин Луи Бонвил е роден близо да Париж през 1796. През 1803, на седемгодишна възраст Бенджамин, заедно със семейството си се премества в САЩ. Седемнадесетгодишен, през 1813 г., постъпва във военната академия Уест Пойнт, щата Ню Йорк. Завършва я след две години с чин поручик от леката кавалерия. В началото работи в североизточните щати (Нова Англия), щата Мисисипи и Форт Смит, Арканзас. През 1824 е прехвърлен във Форт Гибсън, Индиана и повишен в звание капитан. След това известно време пребивава във Франция, а през 1828 е командирован в Джеферсън, щата Мисури.

Експедиция 1832-1835[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1831 Бенджамин Бонвил е назначен за ръководител на военна експедиция, целта на която е опознаването и завладяването на западните територии, които формално са присъединени към САЩ, но все още са неизследвани и картирани. В специалните инструкции дадени му преди отпътуването е наблегнато на събирането на данни за наличието на животни с ценни кожи, за климата, почвите, географията, топографията, полезните изкопаеми и характера и бита на местните индианци. Въпреки специалните правителствени инструкции експедицията е изцяло финансирана от дарители.

През май 1832 начело на 110 човека Бонвил тръгва от Сейнт Луис, изкачва се по Мисури до Форт Осейдж, а след това по река Плат достига да днешния щат Уайоминг. Изследва и картира горното течение на река Йелоустоун и бъдещия национален парк Йелоустоун известен със своите над 3000 гейзери, кални вулкани, каньони, водопади и вкаменени дървета.

След зимуване в района на Йелоустоун през пролетта на 1833 след като изследва река Снейк, Бонвил разделя експедицията на два отряда като единия ръководи самия той, а другия е поверен на Джоузеф Ръдърфорд Уокър, който извършва значителни открития в днешните щати Юта и Невада.

През лятото на 1833 Бонвил продължава да изследва и опознава Уайоминг и басейна на Снейк в Айдахо, презимува в новопостроения Форт Бонвил и през януари 1834 продължава на запад към Орегон, като навлиза в басейна на река Колумбия. През цялото си пътуване поддържа много добри търговски отношения с тамошните индианци – шошони. На 4 март 1834 достига до притока на Колумбия река Уала Уала където е спрян от търговците на конкурентната компания за кожи от Хъдсъновия залив, които не му позволяват да продължи по-нататък. През юли прави нов опит да продължи на запад, но отново не е допуснат, което го принуждава да извърши ново зимуване и през април 1835 тръгва да се прибира обратно без да е постигнал главните цели на експедицията – достигането на Орегон и Тихия океан и установяване на търговски връзки с тамошните индиански племена.

Военна кариера 1836-1878[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от експедицията в началото на 1836 Бонвил продължава военната си служба като служи във фортовете по тогавашната западна граница на САЩ в Небраска - Форт Киърни и Ню Мексико - Форт Филмор.

През февруари 1855 става командир на трети пехотен полк, с който участва в американо-мексиканската война.

През 1861 се оттегля в пенсия, но по време на Гражданската война отново е призован в армията и става бригаден генерал.

През 1866 се пенсионира за втори път и се оттегля във Форт Смит, Арканзас където умира на 82 годишна възраст на 12 юни 1878.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Benjamin Bonneville“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.