Ото Скорцени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Скорцени
СС-Оберщурмбанфюрер
Otto Skorzeny.jpg
офицер от „СС
Информация
Години на служба 19311945
Служил на Нацистка Германия
Битки Втора световна война
*Източен фронт
*Операция Дъб
*Операция Брониран юмрук
*Арденска офанзива (Операция Грайф)
Отличия Железен кръст
Рицарски кръст с дъбови листа

Живял 12 юни, 19085 юли, 1975
Роден Виена, Австрия
Починал Мадрид, Испания
Друга работа Върколаци
ODESSA
Паладин
Ото Скорцени в Общомедия

Ото Скорцени (на немски: Otto Skorzeny, 12 юни 19085 юли 1975) е германски командос, Оберщурмбанфюрер от СС, прославил се в годините на Втората световна война със своите успешни спецоперации.

Най-известната операция на Скорцени е освобождаването на задържания Бенито Мусолини през 1943 г. Той ръководи и две от най-дръзките, но неуспешни акции на СС: През 1944 г. - операция "Гриф" за залавянето на генерал Дуайт Айзенхауер и през есента на 1944 г. ръководи операция „Ход на коня“, за обезглавяването на антифашисткото партизанско движение на Балканите, с цел залавянето на Йосип Броз Тито.

През януари 1945 г. е повишен в звание генерал-майор и е назначен за командващ на защитата на Прусия и Померания. За участието в защитата на Франкфурт на Одер е награден лично от Адолф Хитлер с едно от най-висшите отличия на третия райх - „Рицарски кръст с дъбови листа“.

Биография[редактиране | edit source]

Ото Скорцени е роден на 12 юни 1908 г. във Виена в семейството на потомствени военни. Студент през 20-те години на ХХ-век, Скорцени бил известен с дуелите със шпага, в които участвал. Белегът на лява му буза е в резултат на раняване по време на дуел.

Скорцени се присъединява към НСДАП (Националсоциалистическа германска работническа партия) през 1931 г. и скоро след това постъпва в СА (щурмовак, на немски: Sturmabteilung). В тези организации той още от самото начало проявява своите лидерски качества и дори изиграва малка роля в спасяването от убийство на отстранения от власт австрийски президент Вилхелм Миклас.

В началото на Втората световна война Скорцени, работейки като инженер-строител, опитва да постъпи на служба като доброволец във Луфтвафе, но бива отхвърлен. В резултат постъпва на служба във Вафен-СС. На 21 октомври 1940 година се включва във военните действия в състава на елитната 1-ва СС танкова дивизия „Лайбщандарт СС Адолф Хитлер“. Участва в боевете през 1941-1942 г. на територията на СССР. В края на 1942 г. е ранен и през декември се връща в Германия, където е награден с орден Железен кръст за храброст, проявена под огъня на противника.

Главен диверсант на Райха[редактиране | edit source]

Въстановявайки се след раняването, Ото е командирован в немското върховно командване за командващ сформирането на части за провеждане на специални разузнавателно-диверсионни акции в тила на противника.

Специални операции[редактиране | edit source]

Операция „Дъб“[редактиране | edit source]

Мусолини и Адолф Хитлер

В качеството му на командващ на специалните сили, Адолф Хитлер му възлага изготвянето (избран сред 6 кандидатури) и изпълнението на план за освобождаването на намиращия се под стража италиански диктатор Бенито Мусолини, през юли 1943 година.

Почти два месеца продължава играта на „котка и мишка“, в течението на които италианците сменят непрекъснато мястото, в което е пазен Мусолини, опитвайки се да възпрепятстват опитите за неговото освобождаване. Накрая немците успяват да установят местоположението му и операцията започва.

На 12 септември 1943 г. започва операция "Дъб", в хода на която немски парашутисти-десантчици начело със Скорцени се приземяват в района на Гран Сассо, област Абруцо и атакуват хотел „Кампо Императоре“, където се намирал Мусолини. Диктаторът е освободен без нито един изстрел и е заведен първо в Рим, след това в Берлин. Успехът на тази операция носи световна слава на Скорцени и орден Рицарски кръст.

Операция „Ход на коня“[редактиране | edit source]

През пролетта на 1944 г. на Скорцени възлагат задача да проведе операция „Ход на коня“. Целта на операцията е обезглавяване на силното антифашистко партизанско движение на Балканския полуостров. Задачата, поставена от командването, е да бъде заловен лидера на партизаните в Югославия - Йосип Броз Тито, който се укрива в района на Босненският град Дървар. На 25 май градът и планините в околностите му били подложени на тежка авиационна бомбардировка, след което е проведен десант от няколкостотин щурмуваци водени от Скорцени. Десантчиците встъпват в бой с многократно превъзхождащи ги в численост партизански сили, които успяват да изтласкат от града. Когато хората на Скорцени достигат пещерите, в които се укрива Тито, водачът на съпротивата и неговите съмишленици вече са ги напуснали, използвайки пещерни тунели и планински пътеки.

Като цел операцията завършва с неуспех, но тактически титовите партизани са изтласкани от територията на бивша Югославия и евакуирани към Бари, Южна Италия (под контрола на съюзниците) и адриатическия остров Вис.

Атентат срещу Хитлер от 20 юни 1944 г.[редактиране | edit source]

На 20 юли 1944 г., в деня на покушението срещу Хитлер, организирано от група висши офицери от Вермахта, Скорцени се намира в Берлин. Той активно участва в потушаването на метежа и в течение на 36 часа до въстановяването на връзката с фюрера, контролира щаба на Сухопътните войски в резерв, чийто командващ полковник фон Щауфенберг е част от метежниците.

Операция „Панцерфауст“ (Брониран юмрук)[редактиране | edit source]

Операция „Брониран юмрук“ (Operation "Panzerfaust") е военна акция на СС, по време на Втората световна война, извършена през 1944 г. на територията на Унгария.

Адмирал Миклош Хорти

Командващият на специалните сили на СС - Ото Скорцени заминава за Унгария със задачата да попречи на сепаратистките преговори за оттеглянето на унгарските войски от войната между унгарския регент адмирал Миклош Хорти и Съветския съюз.

На 15 октомври, в рамките на операция «Брониран юмрук», в Будапеща е отвлечен синът на Хорти. Под заплахата на 35 танка Тигър и германски парашутисти-десатнчици, които атакуват планинската резиденция на Хорти, унгарският регент се предава след 30 минутна битка и предава властта на прогермански настроения нов премиер Ференц Салаши.

С тази операция се предотвратява отрязването на пътя за отстъпление на повече от 1,000,000 германски войници, водещи военни действия на Балканския полуостров.

Унгария продължава войната на страната на Германия до пълния им разгром от Червената армия, през април 1945 година.

Операция „Гриф“[редактиране | edit source]

През декември 1944 г., по нареждане на Адолф Хитлер Скорцени започва операция с кодово название “Гриф”, за залавянето на главнокомандващия на съюзническата армия генерал Дуайт Айзенхауер. За целта Скорцени събира около 2,000 англо-говорещи войници от “СС” и Вермахта, които преоблечени в американски униформи с американски джипове и бронирани машини, са изпратени в тила на настъпващите съюзнически войски за да проведат диверсионната акция и заловят американския военачалник.

Целта на тази операция не е открита, а много от подчинените на Скорцени са заловени и разстреляни.

През януари 1945 г. се провежда аналогична акция на Източния фронт.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Съдебен процес в Дахау[редактиране | edit source]

Предава се на съюзниците през 1945 г. и около две години лежи в затвора, очаквайки съд.

Бягство от затвора и ODESSA[редактиране | edit source]

Скорцени в затворническата килия на Нюрнбергския затвор, Нюрнбергски процеси 1945

Бяга от затвора на 27 юли 1948 г. След бягството, Скорцени заминава за франкистка Испания с паспорт даден му лично от испанския диктатор. През 1952 г. е обявен от германското правителство за «entnazifiziert» - денацифициран и призован да се завърне в Германия или Австрия, ако признае убежденията на своите бивши ръководители за погрешни. Ото живее 10 години в Ирландия (1959-1969 г.), където купува имението „Мартинстън Хаус“ (Martinstown House - 200 акрово имение в графство Килдер). Намирайки се под защитата на Франко, Скорцени става лидер на организацията на бивши нацисти ODESSA. Според разкрития на испанския вестник «Ел Мундо», Скорцени е създател на една от най-големите бази на ODESSA, намираща се на територията на Испания. Според тези публикации именно тази организация помага впоследствие на Ариберт Хайм, по известен като «Доктор смърт» успешно да се укрие от испанското правосъдие.

Групата „Паладин“[редактиране | edit source]

През 1970 г. Скорцени основава крайно дясната група „Паладин“ - неофашистка организация, събрала под своето крило бивши членове на „ОАС“ (Organisation de l'armée secrète), „САК“ ( Service d'Action Civique) и други подобни организации, които да съставляват ядрото на формирование за антикомунистическа борба.

Смърт[редактиране | edit source]

През 1970 г. е бил открит рак на гръбначния стълб на Скорцени. Ото Скорцени умира в Мадрид на 5 юли 1975 г. на 67 години. Урната с праха му е пренесена във Виена.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за