Силвио Берлускони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Силвио Берлускони
Силвио Берлускони
Първи мандат
10 май 1994 – 17 януари 1995 г.
Президент
 - 1992-1999 Оскар Скалфаро
Зам.-министър-председател
 - 1994-1995 Роберто Марони
Предшественик Калро Чампи
Наследник Ламберто Дини
Втори мандат
11 юни 2001 – 23 април 2005 г.
Президент
 - 1999-2006 Карло Чампи
Зам.-министър-председател
 - 1994-1995 Джулио Тремонти
Предшественик Джулиано Амато
Наследник Романо Проди
Трети мандат
8 май 2008 – 12 ноември 2011 г.
Президент
 - 2006-... Джорджо Наполитано
Зам.-министър-председател
 - 2008-2011 Джани Лета
Предшественик Романо Проди
Наследник Марио Монти
Роден 29 септември 1936 г. (1936-09-29) (77 г.)
Милано, Италия
Националност италианец
Религия Римокатолик
Съпруг(а) Карл Даллольо (1965-1985)
Вероника Ларио (1990–2010)
Полит. партия Народът на свободата
Университет Милански университет
Подпис Silvio Berlusconi Signature.svg
Уебсайт към лицето
Портал  Портална икона   Политика

Силвио Берлускони (на италиански: Silvio Berlusconi) е италиански политик, предприемач, застрахователен и медиен магнат.

Той е най-дългогодишният министър-председател на Италия, като заема този пост съответно в периодите 1994-1995 г., 2001-2006 г. и от 2008 до ноември 2011 г.. Лидер е на дясноцентриската партия Народът на свободата, която създава през 2009 г., като слива своята партия „Форца Италия“ („Напред, Италия“) с „Национален алианс“ на Джанфранко Фини и други партии. Неговата победа на извънредните парламентарни избори през 2008 г. му осигурява третия мандат в правителството. През януари 2008 г, той е обявен за най-дългогодишен член на Г-8.

Бързата политическа кариера на Берлускони е противоречива. Твърди се[кой го твърди?], че един от важните фактори за успеха му в политиката е, че е президент на футболния клуб АК Милан („Форца Италия“ е скандиране, което означава „Напред, Италия“). Фактът, че той е едновременно министър-председател и важна фигура в медиите, предизвиква спорове.

Италианското обществено мнение е разделено по отношение на неговите прояви и полемичната му личност. Според някои, той е корумпиран и омразен политик, а според други — човекът, който дърпа нагоре Италия.

През 2013 г. е осъден на четири години затвор за данъчни измами. Присъдата е потвърдена от Италианския Касационен съд. Наказанието е намалено на една година по силата на амнистия за престъпления, извършени преди 2006 г. [1].

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и кариера[редактиране | edit source]

Роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейство от средната класа [2].

Баща му, Луиджи Берлускони, заема ръководна длъжност в Банка Разини. Майка му, Роза Босси, е домакиня. Има по-малка сестра, Антониета, и брат, Паоло. След завършване на началното училище, е записан в религиозен колеж, където учи до 19-годишна възраст и взима диплома за средно образование — класическа гимназия. Още като ученик проявява своите наклонности към бизнеса — събира пари за гледане на куклени представления, а в гимназията приема пари, за да пише домашни на свои съученици.

Учи право в Миланския държавен университет, като за да плати образованието си, продава прахосмукачки, прави снимки на обществени събития и ангажира своята група на круизове през лятото. В университета се сприятелява с Бетино Кракси — бъдещия министър-председател на Италия.

Берлускони завършва образованието си на 25 години и му е предложена работа в банката, в която баща му работил, но отказва, като същевременно успява да склони банката да финансира строителната фирма, която той кръщава „Едилнорд“. Основана през 1962 г., Едилнорд става успешна фирма за недвижими имоти. През 1969 г. Берлускони построява цяло предградие северно от Милано, кръщавайки го „Милано 2“, което впоследствие става дом за 10 хиляди души.

През 1974 г. Берлускони разширява нарастващата империя като създава „Телемилано“ — кабелната телевизия, която функционира в Милано 2. Осъзнавайки реалните възможности, през 1978 г. Берлускони влага 2,5 млн долара, за да предизвика държавния телевизионен монополист Радиотелевизионе Италиана (РАИ). Заобикаляйки закона, който позволява само на РАИ да предава за цялата страна, Берлускони създава система от локални станции, които предават едновременно една и съща програма.

През 1980 г. създава Канале 5 ('5 канал') — телевизионна станция, която някога излъчва италиански тв игри и която е първата италианска телевизия, излъчила американски сериали като Далас. Берлускони тогава се възползва от икономическите възможности, които се откриват благодарение на излъчваните по телевизията реклами. Той се връща към времената, когато пише домашните на другите, като се обръща към треторазредни компании с програма, която разменя ефирно време за процент от нараснали бъдещи продажби. Това, Берлускони отбелязва, „накара пазарните лидери да купуват време“, и резултира в рекламната агенция Publitalia 80. Тя бързо става най-голямата в Европа, създавайки си бюджет от 2,5 милиарда на година.

През 1986 г. Берлускони става президент на футболния клуб Милан, спасявайки го от фалит. [3][4]

На 26 януари 1994 г. е създадена Форца Италия, а на 10 май същата година Берлускони става министър-председател на Италия, но това е само за кратко, тъй като една (Лега Норд) от партиите в мнозинството се отказва от коалицията. На 22 декември 1994 Ламберто Дини поема премиерските функции.

През 2001 г. Берлускони отново е лидер на дясноцентристката коалиция Casa delle Libertà (Домът на свободите), която включва Alleanza Nazionale (Народен съюз), CCD, Lega Nord и останалите партии. Коалицията има успех на изборите и на 11 юни 2001 г. Берлускони встъпва повторно в премиерската длъжност. Коалицията печели 45,40% от гласовете. Към 2004 г. той все още е министър-председател на Италия.

В периода 2008-2012 г. постът му като президент на АК Милан е замразен заради Закона за конфликт на интереси. През 2012 г. Берлускони е обявен и за почетен президент на клуба. [5]

През ноември 2011 г. подава оставка като министър-председател. [5]

Скандали[редактиране | edit source]

Силвио Берлускони е обект на разследване по три съдебни случая. Въвежда термина „бунга-бунга“ за своите прословути секс партита, има връзка със 17-годишна танцьорка. Освен това често прави противоречиви коментари като сравнява себе си с Иисус Христос, казва че единственият начин жените да успеят в живота, е да се омъжат за богат мъж и отправя комплимент към Барак Обама след избирането му, споменавайки неговия „тен“. [2]

През 2012 г. е оправдан по обвинение за даване на подкуп в размер на 600 хил. щатски долара на британски адвокат през 1997 г. [6]

Семейство[редактиране | edit source]

Женен е два пъти и има пет деца.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Върховният съд в Италия потвърди затвора за Силвио Берлускони (допълнена). // [[Дневник (2001-2011)|]].БГ. Икономедиа АД, 1 август 2013. Посетен на 1 август 2013.
  2. а б Да си представим биографичния филм от и за Берлускони. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 30 март 2012. Посетен на 17 април 2012.
  3. Стефан Иванов. Берлускони обеща да се завърне като президент на "Милан". // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 30 ноември 2012. Посетен на 17 април 2012.
  4. Италиански политик твърди, че Берлускони ще продава "Милан". // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 19 януари 2012. Посетен на 17 април 2012.
  5. а б Божидар Къртунов. Силвио Берлускони се завърна като президент на "Милан". // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 2 април 2012. Посетен на 17 април 2012.
  6. Делото срещу Берлускони за подкуп беше прекратено по давност. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 25 февруари 2012. Посетен на 17 април 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]