Силвио Берлускони

Силвио Берлускони
италиански политик и бизнесмен
Министър-председател
Мандат 8 май 2008 – 12 ноември 2011
Президент	Джорджо Наполитано
Предшестван от	Романо Проди
Последван от	Марио Монти
Роден	29 септември 1936  (1936-09-29) Милано, Италия

Силвио Берлускони (на италиански: Silvio Berlusconi) е италиански политик, предприемач, застрахователен и медиен магнат. Той е най-дългогодишният министър-председател на Италия, като заема този пост съответно в периодите 1994-1995 г., 2001-2006 г. и от 2008 до днес. Лидер е на дясноцентриската партия Народът на свободата, която създава през 2009 г., като слива своята партия "Форца Италия" ("Напред, Италия") с "Национален алианс" на Джанфранко Фини и други партии. Неговата победа на извънредните парламентарни избори през 2008 г. му осигурява третия мандат в правителството. През януари 2008 г, той е обявен за най-дългогодишен член на Г-8.

Бързата политическа кариера на Берлускони е противоречива. Твърди се^{[кой го твърди?]}, че един от важните фактори за успеха му в политиката е, че е президент на футболния клуб АК Милан („Форца Италия“ е скандиране, което означава „Напред, Италия“). Фактът, че той е едновременно министър-председател и важна фигура в медиите, предизвиква спорове.

Италианското обществено мнение е разделено по отношение на неговите прояви и полемичната му личност. Според някои, той е корумпиран и омразен политик, а според други — човекът, който дърпа нагоре Италия.

Живот и кариера

Роден на 29 септември 1936 г. в Милано в семейство от средната класа. Баща му, Луиджи Берлускони, заема ръководна длъжност в Банка Разини. Майка му, Роза Босси, е домакиня. Има по-малка сестра, Антониетта, и брат, Паоло. След завършване на началното училище, е записан в религиозен колеж, където учи до 19-годишна възраст и взима диплома за средно образование - класическа гимназия. Още като ученик той проявява своите наклонности към бизнеса — събира пари за гледане на куклени представления, а в гимназията приема пари, за да пише домашни на свои съученици.

Учи право в Миланския Държавен университет, като за да плати образованието си, той продава прахосмукачки, прави снимки на обществени събития и ангажира своята група на круизове през лятото. В университета се сприятелява с Бетино Кракси — бъдещият министър-председател на Италия.

Берлускони завършва образованието си на 25 години и му е предложена работа в банката, в която баща му работил, но отказва, като същевременно успява да склони банката да финансира строителната фирма, която той кръщава „Едилнорд“. Основана през 1962, Едилнорд става успешна фирма за недвижими имоти. През 1969 Берлускони построява цяло предградие северно от Милано, кръщавайки го „Милано 2“, което впоследствие става дом за 10 000 човека.

През 1974 Берлускони разширява нарастващата империя като създава „Телемилано“ — кабелната телевизия, която функционира в Милано 2. Осъзнавайки реалните възможности, през 1978 г. Берлускони влага 2,5 млн долара, за да предизвика държавния телевизионен монополист Радиотелевизионе Италиана (РАИ). Заобикаляйки закона, който позволява само на РАИ да предава за цялата страна, Берлускони създава система от локални станции, които предават едновременно една и съща програма.

През 1980 създава Канале 5 ('5 канал') — телевизионна станция, която някога излъчва италиански тв игри и която е първата италианска телевизия, излъчила американски сериали като Далас. Берлускони тогава се възползва от икономическите възможности, които се откриват благодарение на излъчваните по телевизията реклами. Той се връща към времената, когато пише домашните на другите, като се обръща към треторазрядни компании с програма, която разменя ефирно време за процент от нарастнали бъдещи продажби. Това, Берлускони отбелязва, „накара пазарните лидери да купуват време“, и резултира в рекламната агенция Publitalia 80. Тя бързо става най-голямата в Европа, създавайки си бюджет от 2,5 милиарда на година.

На 26 януари 1994 е създадена Форца Италия, а на 10 май същата година Берлускони става министър-председател на Италия, но това е само за кратко, тъй като една (Лега Норд) от партиите в мнозинството се отказват от коалицията. На 22 декември 1994 Ламберто Дини поема премиерските функции.

През 2001 Берлускони отново е лидер на дясноцентристката коалиция Casa delle Libertà (Домът на свободите), която включва Alleanza Nazionale (Народен съюз), CCD, Lega Nord и останалите партии. Той има успех на изборите и на 11 юни 2001 г. встъпва повторно в премиерската длъжност. Коалицията печели 45,40% от гласовете. Към 2004 той все още е министър-председател на Италия.

Скандали

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Семейство

Женен е 2 пъти и има 5 деца.

Калро Чампи	→	Министър-председател на Италия (10 май 1994 – 17 януари 1995)	→	Ламберто Дини
Джулиано Амато	→	Министър-председател на Италия (11 юни 2001 – 23 април 2005)	→	Романо Проди
Романо Проди	→	Министър-председател на Италия (8 май 2008 – 12 ноември 2011)	→	Марио Монти