Марио Монти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марио Монти
Марио Монти
Мандат
16 ноември 2011 – 28 април 2013
Президент
 - 2006 Джорджо Наполитано
Предшественик Силвио Берлускони
Наследник Енрико Лета
Роден 19 март 1943 г. (1943-03-19) (71 г.)
Варезе, Италия
Националност италианец
Съпруг(а) Елза Антонйоли
Полит. партия Граждански избор (от 2013)
Университет Университет Бокони
Професия икономистполитик
Подпис Mario Monti signature.png
Уебсайт www.agenda-monti.it
Портал  Портална икона   Политика

Марио Монти (на италиански: Mario Monti) е италиански и европейски политик от партията Граждански избор (2013). Той е доживотен сенатор и икономист. От 16 ноември 2011 година е министър-председател и министър на икономиката и финансите на Италианската република.[1][2]. Между 1994 и 2004 година е в два поредни мандата комисар в Европейската комисия по вътрешния пазар и услугите и по конкуренцията. След 2004 година е президент на университета Бокони в Милано.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот, образование и академична кариера[редактиране | edit source]

Марио Монти е роден на 19 март 1943 г. в северно-италианския град Варезе, Италия, в семейството на банкер. Завършва икономика и мениджмънт в световноизвестния реномиран университет Бокони в град Милано. След завършването си специализира в Йейлския университет в САЩ, при носителя на Нобелова награда за икономика Джеймс Тоубин. Бил е професор в университетите в Тренто и Торино между 1970 и 1985 г. и в Бокони в Милано между 1985 и 1989 г.

От 1989 до 1994 година е ректор в университета Бокони, а от 1994 до 1999 и от 2004 до днес негов президент.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1995 година Монти е избран за Еврокомисар по вътрешния пазар и услугите в Европейската комисия на Жак Сантер, а от 1999 година и за Комисар по конкуренцията на Европейската комисия ръководена от Романо Проди. След края на втория му мандат, Монти не е номиниран отново от тогавашния министър-президент на Италия Силвио Берлускони. Негов наследник като еврокомисар по конкуренцията е холандката Нели Крус, а за италиански комисар е номиниран Франко Фратини.

Като еврокомисар по конкуренцията той предприема стъпки за ограничаването на влиянието на интернационални концерни като Microsoft и Volkswagen. През 2000 година по негово настояване Европейската комисия осъжда федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия за оказаната помощ за спасяването на банката WestLB.[3] През 2007 година става член на Съвета за бъдещето на Европа.

На 9 ноември 2011 година италианският президент Джорджо Наполитано номинира Монти за доживотен сенатор.

Още преди подаването на оставката на премиера Силвио Берлускони, Монти е сочен като евентуален негов приемник. След неговата оставка на 12 ноември 2011 година, Монти е номиниран от президента за премиер и от 16 ноември оглавява временното правителство на експерти, како основните цели на неговото правителство са борбата с бюджетния дефицит и неговите последиците, както и прилагането на антикризисни мерки, които да извадят страната от финансовата криза. На 17 ноември, същата година, Монти печели вот на доверие за правителството си в Сената, след като представил програма за радикални икономически реформи.[4]

Организации[редактиране | edit source]

Между 2004 и 2008 година Монти е член и президент на борда на брюкселската Тинк-танк BRUEGEL.[5] През 2004 година участва в създаването на т.н. Спинели-група, отстояла тезите на Еврофедерализма. Член е на борда на т.н. Билдърбъргска група[6], както и на Трилатералната комисия.[7]

Монти е съветник на Голдман Сакс и Кока-Кола.[8]

Семейство[редактиране | edit source]

Той е семеен с две деца.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Monti wird Regierungschef und Wirtschaftsminister. в Ди Велт, видяно на 17 ноември 2011
  2. Mario Monti , offiziell mit Regierungsbildung beauftragt., списание Щерн, видяно на 17 ноември 2011
  3. Scharfe Kritik an Klage. в rponline, 12 април 2000
  4. Монти спечели първи вот на доверие, очаква го втори
  5. Peter Pinzler: EU: Bruegels Denkstube. Ди Цайт, 20 януари 2005
  6. Steering Committee Билдърбъргска група, видяно на 17 ноември 2011
  7. Портрет на Марио Монти на страницата www.trilateral.org, видяно на 17 ноември 2011
  8. Марио Монти на страницата на Brussel Economic Forum, видяно на 17 ноември 2011

Външни препратки[редактиране | edit source]