Найден Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Найден Андреев Найденов
български композитор
Роден: 12 юни 1945
София, България
Починал: 28 юли 2013 (на 68 г.)
София, България

Найден Андреев Найденов е български композитор и аранжор на естрадна музика.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1969 г., след това завършва Академия за музикално и танцово изкуство в гр. Пловдив. От 1972 година е отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група Трик Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов.

20 години от творческия живот на Найден - от 1972 до 1992 година - преминават в БНТ като отговорен и заместник главен-редактор на редакция "Забавна музика". През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Той става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.

През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към КНСБ.[1] Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.[2]

Последните му изяви са свързани с БНР. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 г. той е автор и водещ на популярното предаване по Програма Програма „Христо Ботев” "Маестро, музика", в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.

Умира на 28 юли 2013 г.

Творчество[редактиране | edit source]

Своята дейност, свързана със забавната музика започва през 1966 като ръководител на група "Пчелите". Първите му композиции са оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (т. и изп. Михаил Белчев) - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968.

През 70-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни (“Младост”, “Албена”, “Устрем”, “И утре е ден”'), композира музика за филми (“Зона В-2”, “Сляпо куче”) и телевизионни спектакли, мюзикъли (“Кой посрещна пролетта”, “Последният ерген”, “Шахматна война”, “София, само София”, “Генерална репетиция”, “По-скъпа от бисери и злато” - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988). Има издадени и един албум от “Мелодия”, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.

През 90-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По-скъпа от бисер и злато” е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 г. прави рок-операта “Златният век”.

Оратория "Моление"[редактиране | edit source]

През 2002 г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията "Моление" е записана за БНР през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в Народния театър "Иван Вазов" под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.

Ораторията „Моление” излиза и на международната сцена. На 3-ти октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия” е открит с „Моление”. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър под диригентството на Найден Тодоров изпълни „Моление” в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22-ри май ораторията в същия състав е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски” в Москва.

Награди[редактиране | edit source]

Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина.

На фестивала “Златния Орфей”: “Легенда” - ІІІ награда - 1972, “Балада” - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла серенада” - ІІ награда - 1975, “Устрем” - ІІІ награда - 1977.

“Далечна песен” - 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто чувство” - 1986 (изп. “Трик”) са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс.

“Балада” печели “Бронзова лира” в Братислава - 1973; “Албена” - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето мъжко момиче” (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” 1976. През 1978 – “Устрем” (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден, а през 1984 – “Искра на любовта” - ІІ награда на фестивала “Песни за морето" в Рощок.

Песните “Любовта е живот” (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико" (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет” през 1982 и 1986.

През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик” на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.

Източници[редактиране | edit source]

  1. КНСБ-Федерация "Масови жанрове и медии"-учредяване, сайт на КНСБ
  2. България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй, Сайт на БНТ