Максим Български
| † Максим | ||
|---|---|---|
| Патриарх Български и митрополит Софийски | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 4 юли 1971 - 6 ноември 2012 | |
| Коронация | 4 юли 1971 | |
| Пълно име | Марин Найденов Минков | |
| Други титли | ловчански митрополит | |
| Роден | 29 октомври 1914 | |
| Орешак, България | ||
| Починал | 6 ноември 2012 г. (на 98 г.) | |
| София, България | ||
| Погребан в | Троянски манастир | |
| Предшественик | Кирил Български | |
| Наследник | Неофит Български | |
Максим е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 до смъртта си на 6 ноември 2012 година.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев (1889-1970) и Пена Борджукова (1890-1980). От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.
Дунавският град Русе е тясно свързан с частица от живота на патриарха. Дядо Максим оставя три години в служба на църквата в русенския храм „Успение Богородично”. Това се случва след като той завършва Софийската духовна семинария. Той е бил в Русе като счетоводител и църковен певец на русенския храм „Успение Богородично”. Това е времето 1935–1938-ма година като млад богослов. Първите стъпки на младия богослов започват в Русе.
През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.
Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98 годишна възраст.[1][2]
На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника "Александър Невски" в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви.[3] Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица.
Легитимност [редактиране]
Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.
През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.
Награди и отличия [редактиране]
Орден "Народна република България", I степен, (1974 г.).
Орден "13 века България", (1985 г.).
Орден „Стара планина“, I степен, „за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му“ (Връчен му от президента Георги Първанов през 2004 г.).
Почетен гражданин на Троян, (2005 г.).
Почетен гражданин на София, (2011 г.).
Почетен гражданин на Ловеч, (2012 г.).
Литература [редактиране]
- Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7
Външни препратки [редактиране]
- Патриарх Максим Български на Pravoslavieto.com
- Защо патриарх Максим трябва да бъде награден?
- Филм на БНТ за Негово светейшество Българския патриарх Максим
Бележки [редактиране]
- ↑ www.news.bg — Патриарх Максим почина
- ↑ Официален сайт на Св. Синод на БПЦ — Днес, 6 ноември 2012 г., се престави в Господа Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим
- ↑ Опелото на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим
|
|||||
