Максим Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
† Максим I
български патриарх и софийски митрополит
Maxim of Bulgaria 2003.jpg
Лични данни
Управление 4 юли 1971 - 6 ноември 2012
Други титли ловчански митрополит
Роден 29 октомври 1914
Орешак, България
Починал 6 ноември 2012 г. (на 98 г.)
София, България
Погребан в Троянски манастир
Предшественик Кирил I
Наследник Неофит I
Семейство

Максим I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 до смъртта си на 6 ноември 2012 година.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев (1889-1970) и Пена Борджукова (1890-1980). От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.

Дунавският град Русе е тясно свързан с частица от живота на патриарха. Дядо Максим оставя три години в служба на църквата в русенския храм „Успение Богородично”. Това се случва след като той завършва Софийската духовна семинария. Той е бил в Русе като счетоводител и църковен певец на русенския храм „Успение Богородично”. Това е времето 1935–1938-ма година като млад богослов. Първите стъпки на младия богослов започват в Русе.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98 годишна възраст.[1][2]

На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника "Александър Невски" в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви.[3] Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица.

Легитимност[редактиране | edit source]

Патриарх Максим на канонизацията на Светите Баташки новомъченици в храм-паметника Св. А. Невски на 3 април 2011 г.

Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. www.news.bg — Патриарх Максим почина
  2. Официален сайт на Св. Синод на БПЦ — Днес, 6 ноември 2012 г., се престави в Господа Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим
  3. Опелото на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим