Пимен Неврокопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пимен Неврокопски
български духовник
Роден
Починал
10 април 1999 г. (92 г.)
Религияправославие
Учил вБогословски факултет на СУ

Пимен е висш български православен духовник, неврокопски митрополит.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светското име на митрополит Пимен е Деян Неделчев Енев. Роден е на 22 юни 1906 година в Чирпан, България. Основно образование получава в родния си град. През есента на 1920 година е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, курса на която завършва през 1926 година. От есента на същата година е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", който завършва през 1930 година.[1]

От 15 юли 1930 година е назначен за секретар на Старозагорската митрополия, която длъжност изпълнява до края на март 1934 година. По време на това негово служение, на 1 юли 1933 година в старозагорския катедрален храм „Свети Димитър“, е постриган в монашество с името Пимен от митрополит Павел Старозагорски, а на следващия ден в същия храм е ръкоположен и в йеродяконски чин от митрополит Михаил Доростолски и Червенски. На 8 януари 1934 година е ръкоположен за йеромонах от митрополит Павел, като от 1 април същата година е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия, какъвто остава до 1937 година. От 1937 до 1938 година йеромонах Пимен е секретар на Рилския манастир. На 14 януари 1938 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за игумен на Бачковския манастир, който пост заема до края на април 1947 година. От 1 май същата година е назначен за началник на Църковно-стопанския отдел при Светия Синод.[1]

На 21 декември 1947 година в катедралата Свети Александър Невски в София е ръкоположен за стобийски епископ и от 1 януари 1948 година е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.[1]

На 3 август 1952 година е избран за неврокопски митрополит.[2] При обсъждането на избора в Светия синод е отбелязано, че изборът е извършен под външен натиск, че Пимен неправомерно заел поста си и извършва финансови злоупотреби, поради което е назначена комисия, която да разследва случая.[2] Въпреки това под натиска на правителството на 4 януари 1953 година той е канонически утвърден за митрополит.[2] По това време Пимен е единственият сътрудник на Държавна сигурност в Светия синод, като негови водещи офицери са лично няколко последователни ръководители на политическата полиция - Иван Бънзаров, Богдан Думков и Георги Кръстев.[3]

Доклад на Държавна сигурност от 1983 година описва положението в епархията като „тревожно“ и обвинява Пимен в активна вражеска дейност, защото „успешно укрепва църквата и нейното влияние“.[4]

През 1992 година митрополит Пимен е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите Панкратий Старозагорски, Калиник Врачански, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български през 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат избора на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-председател на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така нареченият Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на Църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.[5]

На 1 юли 1996 година в църквата „Света Параскева“ в столицата той е провъзгласен за алтернативен патриарх. През 1998 година Всеправославният събор в София приема покаянието на Пимен и той е приет в църковно общение в сана митрополит с титлата „бивш неврокопски“.[5]

Пимен Неврокопски е автор на книга за Неофит Рилски, отпечатана през 1984 г. от Синодално издателството „Отец Йеромонах Неофит Рилски“.

Умира на 10 април 1999 година в София. Погребан е до катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 217.
  2. ↑ а б в Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 244 – 243.
  3. ↑ Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 106.
  4. ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 312.
  5. ↑ а б Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии // bogoslov.ru, 24 октомври 2008. Посетен на 6 юни 2017.
архимандрит Натанаил → игумен на Бачковския манастир
(15 септември 1938 – 21 април 1947) 		→ епископ Йона Агатоникийски
Никодим → стобийски епископ
(21 декември 1947 – 4 януари 1953) 		→ Варлаам
Борис → неврокопски митрополит
(4 януари 1953 – 22 юли 1992) 		→ Натанаил
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пимен_Неврокопски&oldid=11839835“.