10 април

10 април е 100-ият ден в годината според григорианския календар (101-и през високосна). Остават 265 дни до края на годината.

Събития

• 879 г. — Луи III става крал на западните франки.
• 1710 г. — В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право.
• 1790 г. — Създадена е системата за патентоване в САЩ.
• 1815 г. — Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 000 души.
• 1841 г. — Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн.
• 1841 г. — В Канада е основан град Халифакс.
• 1849 г. — Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.
• 1866 г. — Основано е българско читалище в Цариград.
• 1868 г. — Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодор, избити са 700 етиопци.

Отплаването на Титаник

• 1880 г. — Започват преговори за национално обединение на България.
• 1914 г. — Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.
• 1912 г. — Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.
• 1913 г. — В 14:00ч на полето до Руски паметник е основан споретен клуб Славия.
• 1916 г. — В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф.
• 1922 г. — Започва провеждането на Генуезката конференция.
• 1925 г. — Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път.
• 1930 г. — Произведена е първата синтетична гума.
• 1940 г. — Исландия се отделя от хегемонията на Дания.
• 1940 г. — Втора световна война: Катинско клане - десетки хиляди хора - цветът на полската нация са екзекутирани от НКВД
• 1941 г. — Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото Усташи на Анте Павелич.
• 1944 г. — Освобождаване на Одеса на окупацията на Германия по време на Одеските операции
• 1944 г. — Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company.
• 1945 г. — Немският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба.
• 1953 г. — На екран е пуснат първият триизмерен филм — Восъчната къща.
• 1957 г. — Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца.
• 1963 г. — Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж.
• 1970 г. — Пол Маккартни обявява разпадането на The Beatles.

Мостът Сето

• 1972 г. — Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия.-->
• 1973 г. — Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.
• 1979 г. — В 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов.
• 1988 г. — След 10-годишно строителство е открит 11-километровия мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку.
• 1989 г. — Състои се премиерата на български игрален комедиен филм "Адио, Рио".
• 2001 г. — България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС.
• 2010 г. — Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

Родени

Джоузеф Пулицър

• 1583 г. — Хуго Гротиус, холандски философ († 1645 г.)
• 1755 г. — Самюел Ханеман, саксонски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.)
• 1769 г. — Жан Лан, френски офицер († 1809 г.)
• 1803 г. — Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.)
• 1847 г. — Джоузеф Пулицър, журналист († 1911 г.)
• 1852 г. — Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.)
• 1859 г. — Павел Христов, български военен деец († 1921 г.)
• 1864 г. — Ойген д'Албер, немски композитор († 1942 г.)
• 1868 г. — Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.)
• 1869 г. — Георги Баласчев, български историк († 1936 г.)
• 1872 г. — Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.)
• 1878 г. — Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.)
• 1880 г. — Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.)
• 1883 г. — Богдан Филов, български археолог († 1945 г.)
• 1887 г. — Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.)
• 1897 г. — Ерик Найт, британски писател († 1943 г.)
• 1917 г. — Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.)
• 1925 г. — Добромир Ташков, български футболист
• 1927 г. — Луиджи Алва, перуански певец
• 1927 г. — Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г.
• 1929 г. — Лиз Шеридан, американска актриса
• 1929 г. — Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.)
• 1929 г. — Макс фон Сюдов, шведски актьор
• 1930 г. — Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.)
• 1932 г. — Омар Шариф, египетски актьор
• 1937 г. — Бела Ахмадулина, руска поетеса
• 1946 г. — Николай Волев, български актьор
• 1947 г. — Методи Стамболиски, висш офицер
• 1948 г. — Цветан Атанасов, български футболист
• 1951 г. — Стивън Сегал, американски актьор
• 1957 г. — Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.)
• 1958 г. — Бейбифейс, американски певец
• 1967 г. — Димитър Ганев, български актьор
• 1972 г. — Марио Станич, хърватски футболист
• 1972 г. — Стоян Михалев, български певец
• 1973 г. — Гийом Кане, френски актьор
• 1973 г. — Роберто Карлош, бразилски футболист
• 1984 г. — Манди Мур, американска певица
• 1988 г. — Иван Ракитич, хърватски футболист

Починали

Изабела II

• 1347 г. — Уилям Окам, английски философ (* 1285 г.)
• 1533 г. — Фредерик I, крал на Дания (* 1471 г.)
• 1545 г. — Констанцо Феста, италиански композитор (* ок. 1485)
• 1585 г. — Григорий XIII, римски папа (* 1502 г.)
• 1646 г. — Сантино Солари, швейцарски архитект и скулптор (* 1576 г.)
• 1813 г. — Жозеф Луи Лагранж, френски математик (* 1736 г.)
• 1825 г. — Курие дьо Мере (Пол Луи Курие), френски републиканец, философ, елинист
• 1861 г. — Едуар Менетрие, френски зоолог (* 1802 г.)
• 1904 г. — Изабела II, кралица на Испания (* 1830 г.)
• 1907 г. — Ставре Гогов, български революционер (* 1884 г.)
• 1909 г. — Алджернон Чарлз Суинбърн, английски поет, драматург, критик (* 1837 г.)
• 1919 г. — Емилиано Сапата, мексикански революционер (* 1879 г.)
• 1920 г. — Мориц Кантор, германски математик (* 1829 г.)
• 1931 г. — Халил Джубран, ливанско-американски поет, писател, философ и художник (* 1883 г.)
• 1945 г. — Павел Панов, български военнослужещ (* 1895 г.)
• 1955 г. — Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог (* 1881 г.)
• 1962 г. — Майкъл Къртис, унгарски режисьор (* 1886 г.)
• 1962 г. — Стюарт Сътклиф, шотландски музикант и член на Бийтълс за кратко време (* 1940 г.)
• 1962 г. — Марко Марчевски, български писател и преводач (* 1898 г.)
• 1962 г. — Майкъл Къртис, американски кино-режисьор (р. 1886 г.)
• 1966 г. — Ивлин Уо, английски писател (* 1903 г.)
• 1968 г. — Павел Юдин, руски философ (* 1899 г.)
• 1973 г. — Васил Киселков, български славист, преводач от старобългарски език (* 1887 г.)
• 1979 г. — Нино Рота, италиански филмов композитор (* 1911 г.)
• 1989 г. — Николай Гринко, украински актьор (* 1920 г.)
• 1995 г. — Борис Априлов, български детски писател (* 1921 г.)
• 2003 г. — Лъчезар Аврамов, български комунист (* 1922 г.)
• 2010 г. — Лех Качински, президент на Полша (* 1949)

Празници

• Международен ден на съпротивителното движение
• Азербайджан - Ден на строителя
• САЩ — Ден на Армията на спасението
• Украйна - Ден на освобождението на Одеса