Борис Априлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Джавков
Борис Априлов.jpg
български писател
Псевдоним Борис Априлов
Роден 21 март 1921 г.(1921-03-21)
Починал 10 април 1995 г. (на 74 г.)
Националност България
Жанр литература, драматургия
Известни творби „Приключенията на Лиско“ (1957)
Съпруга Шела (Рашел) Аврам Коен (1945 - до смъртта му)
Деца Джина Василева (р. 1945), Лора Василева (1950-1991)
Уебсайт Страница в IMDb

Атанас Василев Джавков, с литературен псевдоним Борис Априлов, е български писател, хуморист и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-много със своите творби за деца.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Джавков е роден на 21 март 1921 г. в град Малко Търново, България, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия, Турция. Семейството на баща му е живяло заможно в Лозенград, а майка му Нанка Джебкова е неграмотно сираче от селско семейство. Скоро след раждането му семейството се премества в Бургас, където се ражда брат му Георги Василев Джавков. Учи в Бургас и още в гимназията публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местните вестници. В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 май 1918 — 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери - Джина Василева — художничка (15 ноември 1945) и Лора Василева — писателка (30 май 1950 - 9 февруари 1991). През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник „Стършел“ и семейството се мести в София.

В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник „Стършел“. Анонимно писмо го набеждава, че е английски шпионин, пее шлагери от английски и американски филми и пътува до Лондон. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров — Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие — попаднал в черните списъци на неблагонадеждните — почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност.

В периода 1959–1963 за кратко е драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“, а от 1977 до 1980 е щатен драматург в Драматичния театър на Сливен, за да получи правото на пенсия. С това се изчерпва дейността му на щатен деец на изкуството.

Печели редовно награди на Фестивалите на куклените пиеси[1] и други. За цялостното си творчество Борис Априлов е удостоен с литературната награда на МНП „Петко Р. Славейков“ за 1993 г.[2]

През 1991 г. заедно със съпругата си заминава на гостуване в Тел Авив, където в 1989 г. са се изселили двете му дъщери, малко преди падането на комунистическия режим в България.

Там последователно почиват от злокачествено боледуване малката му дъщеря, а след 2 години заболява тежко и Борис Априлов. Умира на 10 април 1995 в болница на Тел Авив. След още няколко месеца почива и жена му Шела.

Има внуци Априла — 08.02.1977 г., Габриела — 15.08.1982 г. и Максим — 08.12.1983 г.

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

Ахасфер, съкратено „Ахо“, „Ахото“ — прякор за цял живот, избран още в юношеството под влияние на приключенския роман „Скитникът евреин“ на Йожен Сю. В тази книга героят е предаден романтично, но на практика е един от най-омразните образи в християнската митология — зрител на Носенето на кръста, отказал да даде чаша вода на измъчения Исус Христос и наказан за този му грях да живее вечно, но да се скита без да може да се спре никъде по света, мразен, гонен и презиран до края на Времето, символ на Еврейския народ.

Ахасфер Карабин — вестник „Стършел“, както и Попивко Папкин, Лев Рубашкин и други.

Борис Априлов е псевдоним, измислен от главния редактор на „Стършел“ Димитър Чавдаров, за да замени неблагозвучната фамилия Джавков още в 1949 г. По-късно младият автор участвал в създаването на скандалните сатирични спектакли „Дяволското огледало“ съвместно с Радой Ралин, „Кралят е гол!“, (или „Новите дрехи на краля“) съвместно с Венцеслав Рунтов, където Вълко Червенков обидено разпознава себе си; също двата Стършелови сатирични спектакла, донесли не малко беди в живота на младите автори.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Издадени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тревоги“. Хумористични разкази и фейлетони. 1953;
  • „Върхът на нахалството“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1957;
  • „Приключенията на Лиско“. Хумористична повест. 1957;
  • „Нокаут“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1959;
  • „Морето е на всички“. Разкази за възрастни. 1963;
  • „Пиратска романтика“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1964;
  • „Докосване“. Разкази. 1965;
  • „Топка в морето“. Приказка. 1965;
  • „Кончето Пончо“. Приказка. 1967;
  • „Кифлата на началника“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1968;
  • „Папагалчето и пеперудката“. Приказка. 1968;
  • „Приключенията на Лиско по море“. Роман за деца и възрастни. 1968 (1982);
  • „Есенни дюни“. Разкази. 1969;
  • „Произшествие“. Пиеса. 1969;
  • „Едно малко бяло облаче“. Приказка. 1970;
  • „Избрани разкази и повести“. 1971;
  • „Новите приключения на Лиско“. 1973;
  • „Най-новите приключения на Лиско“. Привидението и Голямата награда. Повести за деца. 1975;
  • „Лиско при квадратните същества“. Роман за деца. 1975;
  • „Шестте пингвинчета“. Повест за деца. 1978;
  • „История с лебед“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1979;
  • „Приключенията на Лиско“. Избр. творби за деца. 1981;
  • „Отбраната на Спарта“. Разкази и новели. 1982;
  • „Четири повести“. 1984;
  • „Часът на източния бриз“. Разкази и новели. 1986;
  • „Деликатно настроение“. Разкази и новели. 1986;
  • „Десет приключения на Лиско“. Повести за деца. 1987;
  • „Далечно плаване“. Повести. 1988;
  • „Хавайските острови“. Роман издаден посмъртно в 1997;
  • „Траверстаун“. Недовършен роман…
  • "Българска Маринистика-Антология" издаден посмъртно в 2002, съставители Върбан Стаматов, Георги Ингилизов, Никола Радев, Борис Априлов и други, Университетско издателство "Св.Климент Охридски" ISBN 954-07-1706-X
  • „Приключенията на Лиско“ в 6 тома 1999-2001:
    • „В гората“
    • „По море“
    • „При квадратните същества“
    • „Не пипай куфара. Чими. Часовникът.“
    • „Червената шапчица. Дупката. Питонът.“
    • „Привидението. Голямата награда. Стената. Синъото фламинго.“

Поредицата за Лиско[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните и обичани произведения на Борис Априлов са цикъл от романи и повести за приключенията на лисичето Лиско, някои от които са включени в програмите на училищата. Жанрът на творбите е труден за определяне и се променя през годините. В тях се съдържа и хумор, и сатира, и гротеска, и лирика — и всичко онова, за което е било забранено да се пише в книгите за възрастни. Ето творбите по реда на създаването им:

  • „Приключенията на Лиско в гората“ (1957)
  • „Приключенията на Лиско по море“ (1968)
  • „Новите приключения на Лиско“ (1971) Съдържа повестите:
    • „Не пипай куфара“
    • „Чими“
    • „Часовникът“
    • „Червената шапчица“
    • „Дупката“
    • „Питонът“
  • „Приключенията на Лиско в страната на квадратните същества“ (1975)
  • „Най-новите приключения на Лиско“ (1975) Съдържа повестите:
    • „Привидението“
    • „Голямата награда“
  • „Десет приключения на Лиско“ (1987) Съдържа осемте повести от предните книги, както и две нови:
    • „Стената“
    • „Синьото фламинго“

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Топка в морето“ (1965)
  • „Кончето Пончо“ (1967)
  • „Папагалчето и пеперудката“ (1968)
  • „Едно малко бяло облаче“ (1970)
  • „Шестте пингвинчета“ (1978)

Разкази и повести[редактиране | редактиране на кода]

Освен детска литература, Борис Априлов пише и редица разкази за възрастни, най-често за Южното Черноморие и живота на рибарите. Те са публикувани в периодичния печат и в сборници повести и разкази.

  • „Тревоги“. Хумористични разкази и фейлетони. 1953;
  • „Върхът на нахалството“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1957;
  • „Нокаут“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1959;
  • „Морето е на всички“. Разкази за възрастни. 1963;
  • „Пиратска романтика“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1964;
  • „Докосване“. Разкази. 1965;
  • „Кифлата на началника“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1968;
  • „Есенни дюни“. Разкази. 1969;
  • „Избрани разкази и повести“. 1971;
  • „История с лебед“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1979;
  • „Отбраната на Спарта“. Разкази и новели. 1982;
  • „Четири повести“. 1984;
  • „Часът на източния бриз“. Разкази и новели. 1986;
  • „Деликатно настроение“. Разкази и новели. 1986;
  • „Далечно плаване“. Повести. 1988;
  • „Хавайските острови“. Роман издаден посмъртно в 1997;
  • „Траверстаун“. Недовършен роман
  • „Изкачването“ [3]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Увлечен силно в драматургията, Априлов пише много театрални и куклени пиеси, както за деца, така и за възрастни. Много от тях са играни в чужбина. С особена популярност е пиесата за куклен театър „Чими“, играна в много театри по света в продължение на десетки години. По нея е направен и филм в ГДР[4].

Филмови сценарии[редактиране | редактиране на кода]

По негови сценарии са заснети филмите:

Заснети са и няколко анимационни филма, между които:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Международен фестивал на българската куклена пиеса “Златният делфин” (1978, 1981). // Варненски куклен театър. Посетен на 2010-06-16.
  2. Борис Априлов (биография). // Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе. Посетен на 2010-06-16.
  3. Изкачването
  4. Timmi (1989)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]