Борис Априлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Джавков
Борис Априлов.jpg
български писател
Псевдоним Борис Априлов
Роден 21 март 1921
Малко Търново, Царство България
Починал 10 април 1995
Тел Авив, Израел
Националност българин
Жанр литература, драматургия

Атанас Василев Джавков, с литературен псевдоним Борис Априлов, е български писател, хуморист и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-много със своите творби за деца.

Биография[редактиране | edit source]

Атанас Джавков е роден на 21 март 1921 г. в град Малко Търново, България, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия, Турция. Семейството на баща му е живяло заможно в Лозенград, а майка му Нанка Джебкова е неграмотно сираче от селско семейство. Скоро след раждането му семейството се премества в Бургас, където се ражда брат му Георги Василев Джавков. Учи в Бургас и още в гимназията публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местните вестници. В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 май 1918 — 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери - Джина Василева — художничка (15 ноември 1945) и Лора Василева — писателка (30 май 1950 - 9 февруари 1991). През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник „Стършел“ и семейството се мести в София.

В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник „Стършел“. Анонимно писмо го набеждава, че е английски шпионин, пее шлагери от английски и американски филми и пътува до Лондон. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров — Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие — попаднал в черните списъци на неблагонадеждните — почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност.

В периода 1959–1963 за кратко е драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“, а от 1977 до 1980 е щатен драматург в Драматичния театър на Сливен, за да получи правото на пенсия. С това се изчерпва дейността му на щатен деец на изкуството.

Печели редовно награди на Фестивалите на куклените пиеси[1] и други. За цялостното си творчество Борис Априлов е удостоен с литературната награда на МНП „Петко Р. Славейков“ за 1993 г.[2]

През 1991 г. заедно със съпругата си заминава на гостуване в Тел Авив, където в 1989 г. са се изселили двете му дъщери, малко преди падането на комунистическия режим в България.

Там последователно почиват от злокачествено боледуване малката му дъщеря, а след 2 години заболява тежко и Борис Априлов. Умира на 10 април 1995 в болница на Тел Авив. След още няколко месеца почива и жена му Шела.

Има внуци Априла — 08.02.1977 г., Габриела — 15.08.1982 г. и Максим — 08.12.1983 г.

Псевдоними[редактиране | edit source]

Ахасфер, съкратено „Ахо“, „Ахото“ — прякор за цял живот, избран още в юношеството под влияние на приключенския роман „Скитникът евреин“ на Йожен Сю. В тази книга героят е предаден романтично, но на практика е един от най-омразните образи в християнската митология — зрител на Носенето на кръста, отказал да даде чаша вода на измъчения Исус Христос и наказан за този му грях да живее вечно, но да се скита без да може да се спре никъде по света, мразен, гонен и презиран до края на Времето, символ на Еврейския народ.

Ахасфер Карабин — вестник „Стършел“, както и Попивко Папкин, Лев Рубашкин и други.

Борис Априлов е псевдоним, измислен от главния редактор на „Стършел“ Димитър Чавдаров, за да замени неблагозвучната фамилия Джавков още в 1949 г. По-късно младият автор участвал в създаването на скандалните сатирични спектакли „Дяволското огледало“ съвместно с Радой Ралин, „Кралят е гол!“, (или „Новите дрехи на краля“) съвместно с Венцеслав Рунтов, където Вълко Червенков обидено разпознава себе си; също двата Стършелови сатирични спектакла, донесли не малко беди в живота на младите автори.

Творчество[редактиране | edit source]

Издадени книги[редактиране | edit source]

  • „Тревоги“. Хумористични разкази и фейлетони. 1953;
  • „Върхът на нахалството“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1957;
  • „Приключенията на Лиско“. Хумористична повест. 1957;
  • „Нокаут“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1959;
  • „Морето е на всички“. Разкази за възрастни. 1963;
  • „Пиратска романтика“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1964;
  • „Докосване“. Разкази. 1965;
  • „Топка в морето“. Приказка. 1965;
  • „Кончето Пончо“. Приказка. 1967;
  • „Кифлата на началника“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1968;
  • „Папагалчето и пеперудката“. Приказка. 1968;
  • „Приключенията на Лиско по море“. Роман за деца и възрастни. 1968 (1982);
  • „Есенни дюни“. Разкази. 1969;
  • „Произшествие“. Пиеса. 1969;
  • „Едно малко бяло облаче“. Приказка. 1970;
  • „Избрани разкази и повести“. 1971;
  • „Новите приключения на Лиско“. 1973;
  • „Най-новите приключения на Лиско“. Привидението и Голямата награда. Повести за деца. 1975;
  • „Лиско при квадратните същества“. Роман за деца. 1975;
  • „Шестте пингвинчета“. Повест за деца. 1978;
  • „История с лебед“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1979;
  • „Приключенията на Лиско“. Избр. творби за деца. 1981;
  • „Отбраната на Спарта“. Разкази и новели. 1982;
  • „Четири повести“. 1984;
  • „Часът на източния бриз“. Разкази и новели. 1986;
  • „Деликатно настроение“. Разкази и новели. 1986;
  • „Десет приключения на Лиско“. Повести за деца. 1987;
  • „Далечно плаване“. Повести. 1988;
  • „Хавайските острови“. Роман издаден посмъртно в 1997;
  • „Траверстаун“. Недовършен роман…
  • "Българска Маринистика-Антология" издаден посмъртно в 2002, съставители Върбан Стаматов, Георги Ингилизов, Никола Радев, Борис Априлов и други, Университетско издателство "Св.Климент Охридски" ISBN 954-07-1706-X
  • „Приключенията на Лиско“ в 6 тома 1999-2001:
    • „В гората“
    • „По море“
    • „При квадратните същества“
    • „Не пипай куфара. Чими. Часовникът.“
    • „Червената шапчица. Дупката. Питонът.“
    • „Привидението. Голямата награда. Стената. Синъото фламинго.“

Поредицата за Лиско[редактиране | edit source]

Най-известните и обичани произведения на Борис Априлов са цикъл от романи и повести за приключенията на лисичето Лиско, някои от които са включени в програмите на училищата. Жанрът на творбите е труден за определяне и се променя през годините. В тях се съдържа и хумор, и сатира, и гротеска, и лирика — и всичко онова, за което е било забранено да се пише в книгите за възрастни. Ето творбите по реда на създаването им:

  • „Приключенията на Лиско в гората“ (1957)
  • „Приключенията на Лиско по море“ (1968)
  • „Новите приключения на Лиско“ (1971) Съдържа повестите:
    • „Не пипай куфара“
    • „Чими“
    • „Часовникът“
    • „Червената шапчица“
    • „Дупката“
    • „Питонът“
  • „Приключенията на Лиско в страната на квадратните същества“ (1975)
  • „Най-новите приключения на Лиско“ (1975) Съдържа повестите:
    • „Привидението“
    • „Голямата награда“
  • „Десет приключения на Лиско“ (1987) Съдържа осемте повести от предните книги, както и две нови:
    • „Стената“
    • „Синьото фламинго“

Детска литература[редактиране | edit source]

  • „Топка в морето“ (1965)
  • „Кончето Пончо“ (1967)
  • „Папагалчето и пеперудката“ (1968)
  • „Едно малко бяло облаче“ (1970)
  • „Шестте пингвинчета“ (1978)

Разкази и повести[редактиране | edit source]

Освен детска литература, Борис Априлов пише и редица разкази за възрастни, най-често за Южното Черноморие и живота на рибарите. Те са публикувани в периодичния печат и в сборници повести и разкази.

  • „Тревоги“. Хумористични разкази и фейлетони. 1953;
  • „Върхът на нахалството“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1957;
  • „Нокаут“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1959;
  • „Морето е на всички“. Разкази за възрастни. 1963;
  • „Пиратска романтика“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“. 1964;
  • „Докосване“. Разкази. 1965;
  • „Кифлата на началника“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1968;
  • „Есенни дюни“. Разкази. 1969;
  • „Избрани разкази и повести“. 1971;
  • „История с лебед“. Хумористични разкази, библиотека „Стършел“.. 1979;
  • „Отбраната на Спарта“. Разкази и новели. 1982;
  • „Четири повести“. 1984;
  • „Часът на източния бриз“. Разкази и новели. 1986;
  • „Деликатно настроение“. Разкази и новели. 1986;
  • „Далечно плаване“. Повести. 1988;
  • „Хавайските острови“. Роман издаден посмъртно в 1997;
  • „Траверстаун“. Недовършен роман
  • „Изкачването“ [3]

Пиеси[редактиране | edit source]

Увлечен силно в драматургията, Априлов пише много театрални и куклени пиеси, както за деца, така и за възрастни. Много от тях са играни в чужбина. С особена популярност е пиесата за куклен театър „Чими“, играна в много театри по света в продължение на десетки години. По нея е направен и филм в ГДР[4].

Филмови сценарии[редактиране | edit source]

По негови сценарии са заснети филмите:

Заснети са и няколко анимационни филма, между които:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Международен фестивал на българската куклена пиеса “Златният делфин” (1978, 1981). // Варненски куклен театър. Посетен на 2010-06-16.
  2. Борис Априлов (биография). // Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе. Посетен на 2010-06-16.
  3. Изкачването
  4. Timmi (1989)