Армия на спасението

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сара Пейлин с престилка на Армията на спасението прави дарение от името на тази организация на 7-годишно дете

Армия на спасението (на английски: Salvation Army) е международна мисионерска и благотворителна организация, съществуваща от средата на XIX век и поддържана от протестанти-евангелисти. Учението ѝ е основано на Библията, любовта към Бога и практическата грижа за човека. Главната ѝ квартира се намира в Лондон, но има представителства в 121 страни. В някои от тях е известна под леко по-различно име.

Това международно движение описва себе си[1] като евангелистко и част от християнската църква. Има полувоенна структура и е основано през 1865 година в Обединеното кралство [2] от Катрин Буут и Уилям Буут,който напуска клона на Методистката църква, където е служител, за да започне хуманитарна дейност сред най-ниската класа на обществото в Лондон, с цел да разпространява християнството и да оказва помощ на нуждаещите се. Според основателя си, Армията на Спасението показва, че е възможно и необходимо, в свят подчинен на материализма, да съществува едно видимо християнство, радостно и активно, търсейки по всякакъв начин да победи глада в света, бедността и социалното неудобство. Извършва обществена, църковна и благотворителна дейност.

Задачата на Армията на спасението е да донесе спасение на бедните и нуждаещите се като задоволява техните материални и духовни потребности без оглед на възраст, пол или раса.[1]

Оригиналност на Армията на Спасението[редактиране | edit source]

Успехът на Армията на Спасението се дължи основно на нейната оригиналност. Организацията, дисциплината, мобилизацията и духът на тялото, типични за една военна структура, се явяват идеални характеристики за вида дейност, за която Уилям Буут и неговите първи сътрудници се чувстват призвани – да „спасяват душите”. Първите култове на организацията са един вид неформални събрания за подкрепа на бедните и бездомните и проповеди, насочени към покаяние и възвръщане към вярата. Уилям Буут не е имал никакво намерение да основава нова църковна форма: искал е хората, веднъж освободени от бедността, да се върнат да посещават своята общност. Но след няколко отказа за връщане в съответните общности, било по желание или поради страх, че няма да са добре приети, Буут разбира, че Армията на Спасението, оставайки с християнско вдъхновение,има нужда да се превърне в едно стабилно движение, със заповеди и правилници, еднакви за всички членуващи по света.В Армията на Спасението има различни категории : последователи, които макар и приемащи етично нормите на организацията, нямат задължения към самата нея; войници, доброволни членове с пълни права и офицери или организационни ръководители, които заедно с външните служители са единствените, получаващи заплата. Вътрешната йерархия е съставена от войници, подофицери (сержанти и старши сержанти) и офицери (старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник и генерал). Националните генерали се наричат „комисари” и съставляват световния съвет, който избира истинския генерал – Главен командир на Армията на Спасението в света. Днес това е генерал Шау Клифтън, който контролира и вдъхновява цялата организация.

История[редактиране | edit source]

основателят на армията на спасението, Уилям Буут

В 1865 г. британският свещеник-методист Уилям Буут създава евангелистката „Християнска асоциация на възраждането“. Преди да получи сегашното си название, организацията променя името си още два пъти - „Християнска мисия на източен Лондон“ и „Християнска мисия“. През 1878 година благодарение на сина на Бут, приема името „Армия на спасението“.[3]

Знамето на Армията на спасението

Уилям Буут става известен като генерала, докато съпругата му Катрин е наречена „майка на Армията на спасението“. Докато Уилям говори с бедните и ги просвещава, Катрин говори с богатите и се опитва да получи финансова помощ за благородното си дело. Организацията най-добре бива описвана според двамата с 3-те „с“: Супа, Сапун и Спасение.[4]

В 1880 г. Армията на спасението разширява дейността си в още 3 страни - Австралия, Ирландия и САЩ. Първите, на които се опитват да помагат са алкохолици, наркомани и проститутки. Армията на спасението продължава да се разраства, но с нейната популярност нараства и опозицията срещу нея. Опоненти, които наричат себе си „Армия на скелетите“ започват да нарушават митингите на организацията, хвърлят камъни, плъхове и мръсотия на събранията и нападат членове на Армията на спасението. Това са основно хора, които губят клиентела поради опозицията на алкохола и проституцията от страна на Армията на спасението.[5] Репутацията на организацията набира сила в САЩ след като се включва с помощи след природни бедствия - урагани, земетресения и други. Днес в Америка организацията наброява 25 000 доброволци.


Армията на Спасението днес[редактиране | edit source]

В световен мащаб през 2011 г. Армията на Спасението работи в 121 страни, в които продължават да се прилагат същите военни метафори, използвани още по времето на Основателя.

[6][7]

Влизане в Армията на Спасението[редактиране | edit source]

За да участва един човек в Армията на Спасението той трябва да бъде християнин, от каквото и да е вероизповедание и да приеме особения „военен” начин на живот на организацията. На никого не се плаща, с изключение на служителите и на офицерите. Войниците използват свободното си време, за да подмомагат организацията в нейните потребности. Кариерата на “офицери” се състои в един двугодишен курс във военно училище, където се влиза с препоръка от други офицери като почетен човек, на когото може да се има доверие. Противоположно на това, което говори името, в училището не се извършва военна дейност, а курсове по теология, по маркетинг, по управление на ресурсите и по фирмена организация. След завършен курс и дипломиране, офицерите се изпращат по цял свят (обикновено в страната,от която произхождат), за да ръководят център на Армията на Спасението, в началото прикрепени към други по-възрастни офицери.

Видове места на Армията[редактиране | edit source]

Култови зали

Култови зали има във всички градове, където присъства Армията на Спасението.Армията не извършва литургични служби подобни на католическите меси или на протестантските. Всъщност, дори и в някои страни офицерите да са приравнени на служители на култа, не са „свещеници” и следователно не извършват църковни тайнства и причастия. Ако последовател или войник желае да извършва църковно тайнство, той е поканен да отиде, в която и да е християнска църква. В този смисъл Армията на Спасението запазва висок стандарт на свобода на вероизповедание, концентрирайки се , вместо в теологични въпроси, върху харизмата на социалната солидарност, което й позволява да бъде добре дошла на всички континенти.

Амбулатории и Социални центрове

По света Армията на Спасението ръководи болници,начални училища, теологични академии, приюти за бездомни,столови и места за културно приобщаване.

Ваканционни центрове

Армията на Спасението е установила по света многобройни ваканционни центрове и младежки хостели.


Борбата, предприета от Армията на Спасението е резюмирана от думите, които Уилям Буут написва малко преди смъртта си на 9 май 1912 г. :

  • Докато има гладуващи деца, аз ще се боря
  • Докато човешки същества отиват в затвора, аз ще се боря,
  • Докато има жертви на зависимостта, аз ще се боря,
  • Докато някой е принуден да продава тялото си, аз ще се боря,
  • Докато някой не е осенен от Божията светлина, аз ще се боря,
  • Ще се боря до края

Външни препратки[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б http://www.salvationarmy.org/ihq/www_sa.nsf/vw-dynamic-arrays/2AF3956053A88A5E80256D4E003B4965?openDocument
  2. http://www.nationalarchives.gov.uk/nra/lists/gb-2133-sa.htm
  3. Salvation Army. // Spartacus Educational. Посетен на 2008-06-11.
  4. History of The Salvation Army - Social Services of Greater New York, retrieved Jan 30, 2007.
  5. http://www1.salvationarmy.org/heritage.nsf/36c107e27b0ba7a98025692e0032abaa/4be78290d9a20b738025697c0051c5b2!OpenDocument
  6. http://www.salvationarmy.org/ihq%5Cwww_sa.nsf/vw-new /7958C1CCF87904F780257506003F6037?opendocument
  7. http://www.salvationarmy.org/ihq%5Cwww_sa.nsf/vw-news/5BA6159F6534DD14802574320042DC34?opendocument
  8. http://www.salvationarmy.org/ihq/www_sa.nsf/vw-news/50FF0C1B36DA1C208025759B004DF2E8?opendocument
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Esercito della Salvezza“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.