Ангола

República de Angola Република Ангола
(знаме) (герб)
Девиз: Virtus Unita Fortior! от латински(Единство, обезпечение, мощ!)
География и население
Площ	1 246 700 km² (на 22-ро място)
Столица	Луанда
Най-голям град	Луанда
Официален език	португалски
Население (пребр., 2007)	17 024 000 (на 59-ро място)
Гъстота на нас.	13 д./km²
Управление
президент	Хосе Едуардо душ Сантуш
министър-председател	Пауло Касома
История
Независимост  -обявена	от Португалия 11 ноември 1975
Икономика
БВП (ППС, 2010)	85 808 млрд $ (на 61-то място)
БВП на човек (ППС)	4,812 $
Валута	кванза (AOA)
Други данни
Часова зона	+1
Интернет домейн	.ao
Телефонен код	244

Република Ангола е страна, намираща се в южната част на Централна Африка. Граничи с Намибия, Демократична република Конго, Замбия, а на запад - с Атлантическия океан. Анклавът Кабинда, граничещ с Република Конго, е част от територията на Ангола, но няма обща граница с основната територия на страната. Столица на страната е Луанда. Намира се в северозападната част на страната, на брега на океана. Ангола има значителни природни ресурси.

Произход и история на името

Името Ангола произлиза от португалското произношение на думата N'gola на езика банту, която е титла на местните владетели от времето на Куинбундското кралство през 16 век. Този период е известен като Ера до Менос Гранде.

Природа

Ангола граничи с Намибия на юг , Замбия на изток , Демократична република Конго на североизток , и Южния Атлантик на запад. Провинция Кабинда няма обща граница с основната територия на страната. Има значителни залежи на полезни изкопаеми, основно на диаманти и нефт.

История

• През 1482 португалската експедиция на мореплавателя Диогу Кана открива бреговете на Ангола.
• През 1576 е основан форта Сан-Паоло-ди-Луанда, който по-късно ще стане столица на Ангола. До средата на 19 век главната политика на португалците в Ангола е търговията с роби. Според приблизителни оценки за 300 години от сраната са изведени (главно в Бразилия) около 5 млн. души.
• През 1885-1894 Португалия, Белгия, Германия и Англия сключват поредица от договори, които очертават съвременните граници на Ангола.
• През 1951 Ангола получават статут на "задморска провинция" на Португалия.
• През 1950 възникават първите въстанически групировки.
• През 1961 избухва антипортугалско въстание на чело с Холденом Роберто (лидер на групировката UPA, а след това на FNLA). Лагерът на въстаниците е разположен на територията на съседно Конго (Киншаса). Войната за незавсимост продължава около 15 години.
• През 1962 е образувано временно правителство на Анголската република в изгнание на чело с Холденом Роберто.
• През 1966 е извършема първата въоръжена акция на UNITA.
• През 1974 избухва антифашистка революция в Португалия. Страната предоставя свобода на всички свои колонии.
• През 1975 на 11 ноември е провъгласена независимостта на Ангола. Първият президент на страната е лидерът на просъветската групировка MPLA - Агостиньо Нето, чиято войска завзема Луанда — административният център на Ангола. Започва гражданска война за власт в страната между просъветската групировка MPLA и проамериканската UNITA. Тази война разпалва и междуетническите противоречия. Правителствените войски се обучават от съветски и кубински инструктори.
• През 1975 просъветското ръководство влиза във вътрешен конфликт с редовните части на кубинската армия. UNITA се ползва от помощта на ЮАР.
• През 1979 президента на Ангола става новия лидер на MPLA Жозе Едуарду Душ Сантуш.
• През 1992 MPLA губи поддръжката си на разпадналия се СССР и се преориентира към САЩ.
• През 2002 e сложен край на гражданската война в Ангола (1975-2002).

Политика

Изпълнителната власт принадлежи на президента на страната (настоящ президент е Жозе Едуардо душ Сантуш, който заема този пост от 1979 година), министър-председателят (настоящият е Фернанду да Пиедаде Диаш душ Сантуш) и министерски съвет. С управлението на държавата се заема президента. Министерски съвет е съставен от всички министри и заместник министри, които заседават редовно и обсъждат текущите проблеми. Губернаторите на провинциите в Ангола се назначават непосредствено от президента. През 1992 година е приета Конституцията на страната, която описва държавната структура, както и правата и задълженията на гражданите. Юридическата система на Ангола е основана на португалското законодателство, но е слабо развита. Само в 12 от повече от 140 общини има съдилища.

На провелите се на 5 и 6 септември 2008 година парламентарни избори управляващата партия Народно движение за освобождение на Ангола - Партия на труда (MPLA) печели 81% от гласовете, а основната опозиционна партия Националният съюз за абсолютна независимост на Ангола (UNITA) едва 10%.

Административно деление

Ангола е разделена на 18 провинции и 158 общини. Провинциите са:

1 Бенго 2 Бенгуела 3 Бие 4 Кабинда 5 Куандо Кубанго 6 Куанза Норте

7 Куанза Сул 8 Кунене 9 Уамбо 10 Уила 11 Луанда 12 Лунда Норте

13 Лунда Сул 14 Маланже 15 Мошико 16 Намибе 17 Уиже 18 Зайре

Икономика

Икономиката на Ангола претърпя ускорена трансформация през последните години, преобразуване от безредиците, породени от четвъртвековната война до най-бързо растящата икономика в Африка и на едно от първите места в света. Развитието се дължи изцяло на покачването на добива на нефт, който надвишава 1,4 милиона барела на ден по данни от края на 2005 г. Контролът на нефтената продукция се осъществява от компанията Сонангол груп - конгломерат, собственост на Анголското правителство. Икономиката записа растеж с 18% през 2005 г., предполага се, че ще достигне до 26% през 2006 г. и ще остане над 10% през остатъка от десетилетието. Високият износ на нефт води до започването на амбициозна програма от страна на правителството за строежи на пътища и инфраструктура.

Култура

Португалия управлява Ангола близо 400 години и двете страни поделят културни аспекти: езика (португалски) и главната религия (християнство - католически). Анголската култура е местното Бенту, обединено с португалската култура. След като е синонимен с робство, престъпност и насилие, Капоейра е сега доста известен навсякъде по света като форма на изкуство.

Библиография

• Ждаркин, Игорь А. "Такого не было даже в Афгане". Воспоминания участника войны в Анголе (1986-1988). М., Memories, 2008.
• Михайлов, Боян. Записки от далечна Африка. С., Българи, 2012.

Други

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

• Комуникации в Ангола
• Транспорт в Ангола
• Армия на Ангола
• Външна политика на Ангола

Вижте още

• Народна република Ангола

Външни препратки

• Информация за Ангола в CIA World Factbook (на английски език)