География на Ангола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангола
Topographic map of Angola
Континент Африка
Регион Централна Африка
Географски координати 12°30′ ю. ш. 18°30′ и. д. / 12.5° ю. ш. 18.5° и. д.
Площ
 – Общо
 – Вода
на 23-то място
1 246 700 км²
0 km²
Брегова линия 1650 km
Държавни граници 4606 km
Гранични държави Република Конго 190 km
Демократична република Конго 1930 km
Замбия 1110 km
Намибия 1376 km
Териториални води 12 морски мили
Най-висока точка вр. Моко, 2620 m
Най-ниска точка Атлантически океан, 0 m
Главни реки Конго (4374* km)
Замбези (2660* km)
Касаи (2153* km)
Окаванго (1600* km)
Кунене (1207 km)
Куанго (1100*)
река Куанза (965 km)
Куандо (800 km)
Най-голямо езеро Лаго Дилоло
Климат: кваториално-мусонен, тропично-пасатен
Релеф: високи плата, планини, крайбрежна равнина
Природни ресурси нефт, диаманти, желязна руда, фосфати, уран, мед, злато, боксит
Природни бедствия наводнения
Природни проблеми ерозия на почвата, опустиняване, изсичане на горите, замърсяване на водата

Ангола е държава в южната част на Централна Африка, разположена край източния бряг на Атлантическия океан. На северозапад чрез ексклав си Кабинда Ангола граничи с Република Конго (дължина на границата – 190 km), на север и североизток – с Демократична република Конго (1930 km), на изток – със Замбия (1110 km), а на юг – с Намибия (1376 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 4606 km. На запад се мие от водите на Атлантическия океан с дължина на бреговата ивица 1650 km. Дължината на страната от север на юг е 1300 km, а от запад на изток – 1200 km. В тези си граници Ангола заема площ от 1 246 700 km². Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 31 100 000 души. Столица е град Луанда.[1]

Територията на Ангола се простира между 4°23′ и 18°02′ ю.ш. и между 11°40′ и 24°05′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на Ангола се заема от плата (Малание, Бие, Хуила и др.) с надморска височина над 1000 m, издигащи се със стръмни отстъпи над тясната (от 50 до 200 km) приморска низина. Най-високата точка на страната връх Моко (2620 m) се издига над платото Бие.[1]

В геоложко отношение територията на Ангола влиза в пределите на Африканската платформа, фундамента на която е образуван от докамбрийски кристалинни скали (гранити, гнайси, кристалинни шисти и др.), откриващи се на повърхността в западните части на вътрешните плата. На север на повърхността се показват горнопротерозойски седиментни дислоцирани скали. В източната част на страната фундаментът е скрит под чехъл от мезозойски и палеогенови наслаги и по периферията на падината Окаванго. Приморската низина е изградена от кредни и кайнозойски морски наслаги, предимно пясъчници и варовици.[1]

Недрата на Ангола са богати на диаманти, нефт, кафяви въглища, железни, манганови и медни руди, цинк, олово, ванадий, титан, уран, злато, слюда и други полезни изкопаеми.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът във вътрешните части на Ангола е екваториално-мусонен с дъдовен летен (от ноември до април) и сух зимен (от май до октомври) сезон. В приморските части климатът е тропично-пасатен, засушлив и е зависим от студеното Бенгелско течение, което понижава температурите на брега, подобно на Перуанското и Калифорнийското течение. Средните температури на най-топлия месец (март или април на крайбрежието, октомври или ноември във вътрешността на страната) са от 21 до 29°С, а на най-прохладния (юли или август) от 15 до 22°С. Годишната сума на валежите се колебае от 1000 до 1500 mm, в крайния юг 500 – 1000 mm, а по крайбрежието от 50 – 100 mm по южното и 250 – 500 mm по северното крайбрежие.[1]

Средни температури за Луанда
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 23 °C 24 °C 24 °C 24 °C 23 °C 20 °C 18 °C 18 °C 19 °C 22 °C 23 °C 23 °C
максимална 28 °C 29 °C 30 °C 29 °C 28 °C 25 °C 23 °C 23 °C 24 °C 26 °C 28 °C 28 °C
Валежи в Луанда
януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
количество валеж (мм) 25 36 76 117 13 0 0 0 3 5 28 20

Води[редактиране | редактиране на кода]

Североизточните части на Ангола попадат във водосборния басейн на река Конго (4374* km), която протича на протежение около 130 с най-долното си течение по границата с Демократична република Конго. Основните реки в нейния водосборен басейн са Касаи (2153* km) и Куанго (1100*), които протичат през страната с горните си течения. На запад непосредствено в Атлантическия океан се вливат реките Кунене (1207 km) и река Куанза (965 km). На изток и югоизток протичат река Замбези (2660* km, с част от горното си течение) с притока си Куандо (800 km) и река Окаванго (Кубанго, 1600* km) с притока си Квито. Повечето от анголските реки са с множество бързеи и прагове, притежават големи хидроресурси, но са неудобни за корабоплаване.[1]

Почви, флора, фауна[редактиране | редактиране на кода]

Растителността във вътрешните части е представена основно от сухи листопадни тропически редки гори, развити върху фералитни почви от различни типове (кафеникаво-червени и др.), предимно песъчливи. В северните и централни части на приморската низина са развити тревисти и храстови савани с баобаби върху червено-кафяви ожелезнени и черни тропически почви. В южните части господстват опустинените савани и полупустини, развити върху червено-кафяви почви, а в крайния юг има пустинни участъци. Срещат се маслодайни палми, мангрови гори, каучуково дърво, кафе, памук, тютюн, нар и много други.[1]

В животинският свят на Ангола преобладават представителите на саванната фауна на Източноафриканската подобласт в съчетание с елементи на горската фауна на Западноафриканската подобласт на Етиопската зоогеографска област и включва: лъвове, леопарди, хиени, слонове, жирафи, носорози, хипопотами, зебри, бизони, антилопи, щрауси, крокодили и др. Сред рибите се срещат мряна, спарид и африканска жълта риба.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]