Централноафриканска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Republique Centrafricaine
Kodorosese ti Beafrika
Знаме на Централна Африканска Република Герб на Централна Африканска Република
(знаме) (герб)
Национален девиз: Unite, Dignite, Travail (френски)
(Единство, достойнство и труд)
Местоположение на Централна Африканска Република
Управление президентска република
Официален език френски (официален), санго
и др. местни езици
Столица Банги
4° 22' с.ш., 34° 0' и.д
Най-голям град Банги
президент Франсоа Бозизе
министър-председател Фостен-Аршанж Туадера
Площ
- oбщо
на 42-ро място
622 984 км2
Население
- oбщо (2007)
- гъстота
на 123-то място
4 369 038
6,77 д/км2
БВП
- общо (2007)
- на човек
на 167 място
5,015 млрд $
1200 $
ИЧР  0,384 (нисък) (на 171-во място)
Валута CFA франк (XAF)
Часова зона WAT (UTC+1)
Независимост

 -обявена
от Франция
13 август 1960
Национален химн La Renaissance
Интернет домейн .cf
Телефонен код +236

Централноафриканската република е държава в Централна Африка. Столица — Банги. Граничи с Чад на север, с Судан на изток, с Република Конго и Демократична република Конго на юг и с Камерун на запад. Две трети от територията на страната се намира в басейна на река Убанги, а останалата една трета - в басейна на река Шари. Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 година е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 - за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993.

Централноафриканската република е една от най-бедните държави в света, и е сред десетте най-бедни в Африка. Според списание "Еколоджист" обаче, тя заема първо място в света по устойчиво развитие.[1]

Съдържание

[редактиране] История

Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още 1 000 г. пр. Хр. Към 7 век след Христа тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. Французите окупират днешна ЦАР заедно с Борнуанското царство и Конго, и го включват във Френска екваториална Африка под името Убанги-Шари. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за свободна Франция срещу силите на Оста. През 1958 територията получава полуавтономен статут, а през 1960 - независимост. Първият президент е Давид Дако, който през 1962 установява диктатура и еднопартийна система. Макар и авторитарно, управлението му отчасти засилва икономиката на страната, най-вече чрез премахането на монопола върху диамантите. Така се е улеснил износът им и съответно са се увеличили печалбите. Построена е и фабрика за преработка на диаманти в столицата. ЦАР, подобно на всяка друга диктатура, се е нуждаела от разширена бюрократична система, която в случая е била корумпирана, а част от служителите ѝ - недостатъчно квалифицирани. На 31 януари 1965 Дако е свален чрез почти безкръвен преврат от Жан-Бедел Бокаса. На следващия ден, януари 1966 Бокаса прави изявление, в което се самообявява за държавен глава, президент, министър-председател и ръководител на единствената партия в страната - Движение за социална еволюция в Черна Африка. Шест години по-късно получава доживотно президентско звание. Заради природните богатства на страната, включващи уран и диаманти, Жан-Бедел Бокаса е подкрепян от страни като Швейцария, САЩ и Франция. На 4 декември 1976 републиката е заменена с монархия. Постът президент е заменен с император, а страната преименувана на Централноафриканска империя. Бокаса провежда серия от странни кампании за налагане на европейска култура в империята. Най-активно е печатането на пощенски марки, на които са изобразени европейски писатели, като Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, различни породи кучета, известни изследователи и откриватели. Идеята е била тези марки да се продават на богати колекционери и да носят печалби. Самият Бокаса се самопровъзгласява за император с титлата Бокаса I. Освен тези ексцентрични "нововъведения", имперският период се характеризира с икономически подем, макар и донякъде възпрепятстван от корупцията. През 1979 Жан-Бедел Бокаса е свален чрез преврат, организиран от Франция. Президентския пост е поет от Давид Дако, който малко след това възстановява републиканския строй. След две години управление и Дако е свален от власт, но този път от Андре Колингба, генерал от армията. Неговото военно правителство е сменено чрез демократични избори през 1993. Следва период на нестабилност и вътрешни конфликти, които днес са намалели заради значителното присъствие на мироопазващи контингенти от различни страни.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Централноафриканската република
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Централноафриканската република е президентска република, където президентът има широки правомощия и изпълнява функцията едновременно на държавен глава и глава на правителството. Новата конституция е одобрена чрез референдум на 5 декември 2004 година. Изпълнителната власт е ръцете на правителството, а законодателната - на правителството и парламента. Президент в момента е Франсоа Бозизе, който печели втори мандат през 2005 година.[2]

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Централноафриканската република
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Централноафриканската република се поделя на 14 административни и две икономически префектури, както и една автономна община. Префектурите се делят на 71 под-префектури.

[редактиране] География

Основна статия: Природа на Централноафриканската република
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Страната няма излаз на море. Намира се в централната част на африканския континент. Голяма част от страната е заета от саванна растителност и е разположена на равнинна или хълмиста повърхност, която представлява плато. Средната надморска височина е около 500 m. В североизточната част са разположени фертитските хълмове, в югозападните части се намират разпокъсани хълмове. На север се намира масива Яде, който представлява гранитно плато с надморска височина около 1150 m.

Голяма част от южната граница е образувана от притоците на р. Конго, като р. Мбому от изток се съединява с р. Уеле, формирайки р. Убанги. На запад р. Санга протича през част от територията на страната. Източната граница е близо до периферията на речния басейн на р. Нил.

75% от територията на страната е покрита с гори, като в южната част на страната горските ресурси са най-големи. Сегашният темп на обезлесяване е 0,4% на година. Незаконното изсичане на горите е често срещана практика.

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Централноафриканската република
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Икономиката на републиката е ориентирана главно към отглеждането и износа на продоволствени култури като маниока, фъстъци, царевица, сорго, просо, сусам и на банани. Свидетелство за по-голямото значение на продоволствените култури спрямо културите, отглеждани изцяло за износ, е фактът, че общата продукция на маниоката, която е основната храна на населението на страната, е около 200-300 хил. тона годишно, докато производството на памук (първо място по износ в страната) е ок. 25-45 хил. тона годишно.

Продоволствените култури не се изнасят в големи количества, но въпреки това износът им е най-голям за страната, защото населението извлича много по-големи доходи от периодичния износ на излишната селскостопанска продукция, отколкото от стоки главно за износ (памук, кафе и др.)

Голяма част от женското население превръщат селскостопанската продукция в алкохолни напитки като бира или ликьор от сорго, продажбата на които им осигурява значителни приходи.

Част от приходите от продажбата на храна и алкохол не се регистрира и поради това при изчисляването на БВП на глава от населението се получават неточни данни. Често за БВП на глава от населението се приема сумата от около 300 американски долара годишно, което нарежда страната в долната половина на страните в света по този показател, но при изчисляването му не се взима предвид печалбата от продажбата на храна, алкохол, диаманти, слонова кост, месни продукти от диви животни и лекарства.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Централноафриканската република
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Населението на страната се състои от 80 етноса, всеки от който говори на собствения си език. Най-многобройната етническа група е бая (33%), следвана от банда (27%), манджия (13%), сара (10%), мбум (7%), мбака (4%) и якома (4%), а последните 2% се заемат от останалите народи, сред които има и европейци.

Според вероизповеданието си 35% от населението имат местни вярвания, 25% са протестанти, 25% са римокатолици и 15% са мюсюлмани.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Централноафриканската република
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Други


Лични инструменти