Бира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бира
(Beer, Bier, Bière, Birra, Пиво, Piwo, Cerveza, Öl, Øl)
Guinness Foreign Extra.jpg
Стилове бира
Немска бира Detmolder Pilsener
Белгийска абатска бира Leffe

Бирата, наричана също пиво, е най-старата[1] и най-консумираната[2] алкохолна напитка в света и третата най-популярна напитка изобщо след водата и чая.[3] Произвежда се чрез варене и ферментация на нишесте, получено главно от зърнени култури - най-вече малцов ечемик, но се използват и пшеница, ръж, царевица, ориз, овес, сорго, лимец и коноп. За ферментацията спомага ферментационна мая. Бирата се ароматизира с хмел, който придава горчивина и действа като природен консервант. Също така може да се добавят и други аромати посредством билки и плодове. Мястото, където се произвежда бирата се нарича пивоварна. Бирата се продава най-често в стъклени бутилки и метални кутии, а също така в пластмасови бутилки, кегове и бурета.

Според начина на ферментация бирата най-общо се дели на ейл[4] , лагер и ламбик. Обикновено алкохолното съдържание на бирата е между 4% и 6%, макар че съществуват и по-високо алкохолни бири. Бирата е популярна по цял свят, като в много страни ежегодно се провеждат фестивали на бирата. Един от най-известните е германският фестивал Октоберфест.

История[редактиране | edit source]

Бирата е една от първите специално приготвяни напитки в историята и вероятно се появява в средата на 10 хилядолетие пр.н.е., когато започва отглеждането на зърнени култури,[5] а първите писмени свидетелства са от следващото хилядолетие в Древен Египет и Месопотамия.[6][7] Първите преки химически свидетелства за наличие на бира датират от средата на 4 хилядолетие пр.н.е. и са открити при разкопките на Годин тепе в Иран.[8] Някои археолози дори търсят връзка между появата на бирата и самата възможност за възникване на цивилизация.[9][10][11][12]

Тъй като почти всеки материал, съдържащ въглехидрати, главно захар или нишесте, може да премине през естествен процес на ферментация, вероятно напитки, подобни на бирата, са приготвяни от много култури по целия свят. Ранните шумерски текстове съдържат препратки към бирата, а химнът, посветен на шумерската богиня Нинкаси, служи едновременно за молитва и като метод за запомняне на рецептата за производство на бира, която по този начин предавана от поколение на поколение.[13][14] През 6 хилядолетие пр.н.е. в Китай се произвежда оризова бира.[15][16] В табличките от Ебла, писани в средата на 3 хилядолетие пр.н.е. в Сирия, се изброяват различни видове бира, произвеждани в града, включително един, който носи неговото име.[17] През 3 хилядолетие пр.н.е. бирата вече е широко разпространена и в Европа.[18]

Ранните видове бира, макар и да се произвеждат по сходен начин, силно се различават по своите качества от масовите съвременни бири. Често те съдържат различни добавки, като плодове, мед, подправки и дори билки с наркотично действие.[19] Хмелът, основен компонент на съвременната бира, започва да се използва сравнително късно, като е споменат за пръв път в Европа от един каролингски абат около 822 година[20] и отново от Хилдегард от Бинген през 1067 година.[21] Хмелът става все по-популярен и през 1516 година в Бавария е приет закон, според който бирата може да съдържа само вода, хмел и ечемичен малц.[22]

Традиционно бирата се произвежда главно в домашни условия. През 7 век в Европа някои манастири започват да произвеждат бира с цел продажба, а по-късно и в градовете се появяват специализирани занаятчии-пивовари. През 19 век Индустриалната революция променя изцяло производството на бира, като занаятчийските методи за изоставени, а домашното производство почти изчезва до края на века.[23] Използването на хидрометрите и термометрите също променя пивоварната технология, давайки възможност за по-добър контрол върху процеса и за по-устойчиви резултати. Изчезването на домашното пивоварство до голяма степен това се дължи и на данъчното облагане и задължителните регулации в сектора. Известно облекчаване на законовите изисквания, например във Великобритания през 1963, Австралия през 1972 и Съединените щати през 1979 година, дава възможност домашното пивоварство да се възроди като популярно хоби.[24]

Днес производството на бира е важен клон на промишлеността в световен мащаб, включващ няколко големи международни компании и хиляди по-малки производители, от бирарии, сервиращи собствена продукция, до предприятия с регионално значение.[25] През 2006 година производството на бира в света е над 133 милиарда литра на стойност 284,5 милиарда долара.[26]

Свойства[редактиране | edit source]

Състав[редактиране | edit source]

Бира
(Alcoholic beverage, beer, light)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 0 μg
β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.005 mg (0%)
Рибофлавин (B2) 0.015 mg (1%)
Ниацин (B3) 0.391 mg (2%)
Пантотенова к-на (B5) 0.03 mg (1%)
Пиридоксин (B6) 0.034 mg (3%)
Фолиева к-на (B9) 6 μg (2%)
Кобаламин (B12) 0.02 μg (1%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0 mg (0%)
Витамин K 0 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 4 mg (0%)
Желязо, Fe 0.03 mg (0%)
Магнезий, Mg 5 mg (1%)
Фосфор, P 12 mg (2%)
Калий, K 21 mg (0%)
Натрий, Na 4 mg (0%)
Цинк, Zn 0.01 mg (0%)
Мед, Cu 0.006 mg (1%)
Манган, Mn 0.006 mg (0%)
Селен, Se 0.4 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[27]

Цвят и прозрачност[редактиране | edit source]

Биологичен ефект[редактиране | edit source]

Основната активна съставка на бирата е алкохолът, така че здравните ефекти от алкохола по принцип се отнасят и за бирата. Умерената употреба на алкохол, включително бира, намалява риска от сърдечни заболявания, като сърдечен удар или инфаркт.[28][29][30][31] Въпреки това обаче злоупотребата с алкохол може да доведе до различни заболявания като алкохолизъм и цироза.

Бирената мая е известна като богат източник на магнезий, селен, калий, фосфор, биотин и витамини от група B. Поради тази причина понякога бирата е наричана „течен хляб“.[32][33][34]

През 2005 година изследване на японски учени открива, че нискоалкохолната бира има силно противораково въздействие.[35] Друго изследване потвърждава благоприятното въздействие върху сърдечната система.[36][37]

Технология[редактиране | edit source]

Изходни материали[редактиране | edit source]

Основните съставки, от които се произвежда бирата, са вода, източник на нишесте (обикновено ечемичен малц), което да се преобразува в етилов алкохол, пивни дрожди, които осъществяват ферментацията, и овкусители (обикновено хмел).[38]

Вода

В количествено отношение основният компонент на бирата е водата. Минералите, разтворени в питейната вода, варират значително в различните региони, което в миналото е довело до тяхното специализиране в производството на определени видове бира.[39] Така твърдата вода в Дъблин е подходяща за приготвянето на стаут, като Гинес, а меката вода в Пилзен - на светъл лагер, като Пилзнер Урквел.[39]

Малц
Покълнал ечемичен малц преди изсушаването му

Малцът като източник на нишесте дава изходния материал за ферментацията и играе ключова роля за силата и вкуса на бирата. Най-често използваният източник на нишесте е зърненият малц. Той се приготвя, като зърното се потапя във вода, докато започне да покълва, след което се изсушава в пещ. Така подготвения малц съдържа ензими, които по време на производствения процес преобразуват нишестето в годни за ферментация захари. Различното време и температура на сушене могат да доведат до различен цвят на малца при еднакво изходно зърно. С по-тъмния малц се произвеждат по-тъмни бири.[40]

Почти всички съвременни бири използват като основен източник на нишесте малц, приготвен от ечемик. Причина за това е неговите влакнести люспи, която играе важна роля не само при промиването на майшувания малц, но е и богат източник на амилаза, храносмилателен ензим, който улеснява преобразуването на нишестето в захари. В по-редки случаи се използват и други видове малцовани или немалцовани зърнени култури, като пшеница, ориз, овес и ръж, много рядко царевица, сорго, просо, маниока или агаве.[41] В последните години соргото се използва за производството на бира, предназначена за хора, които не могат да консумират глутен.[42]

При някои бири се използва смес от различни източници на нишесте. Обикновено ечемиченият малц е основната съставка, а към него се добавя по-малко количество по-евтини компоненти, като царевица, ориз или дори захар.[43]

Хмел
Цвят на хмел

Днес в почти всички бири се влага известно количество хмел, което е и основното стопанско приложение на това растение.[44]

Хмелът притежава няколко важни за бирата свойства. Той придава на напитката горчивина, която балансира сладостта на малца, както и цветни, цитрусови и билкови аромати и вкусове. Хмелът има и антибиотичен ефект, който благоприятства развитието на пивните дрожди за сметка на останалите микроорганизми. При готовата бира той удължава времето, през което се задържа пяната,[45][46] а с киселинността си действа като консервант.[47][48]

Преди налагането на хмела като основен овкусител на бирата, което протича между 13 и 16 век, за тази цел се използват други растения, като самобайка или пелин, както и по-сложни съчетания от билки и плодове.[49] И в наши дни някои специални бири продължават да използват овкусители, различни от хмел.[50][51]

Пивни дрожди
Микроскопска снимка на Saccharomyces cerevisiae

Пивните дрожди са микроорганизми, най-често гъби, които извършват ферментацията на бирата. Те метаболизират захарите, получени от нишестето, и отделят етилов алкохол и въглероден диоксид, като по този начин преобразуват пивната мъст в бира. Освен основната си роля във ферментацията, дрождите оказват влияние и върху свойствата на самата бира.[52] Двата най-широко използвани вида дрожди са Saccharomyces cerevisiae, при които ферментацията протича на повърхността на пивната мъст, и Saccharomyces carlsbergensis и Saccharomyces uvarum, при които ферментацията протича на дъното на ферментационния съд.[53] Примери за по-рядко използвани видове дрожди са Brettanomyces bruxellensis, участващи във ферментацията на белгийския ламбик,[54] и Torulaspora delbrueckii, с помощта на които ферментира баварската вайс бира.[55]

В миналото бирата е ферментирала с помощта на свободно срещащи се в природата диви дрожди. В наши дни повечето дрожди са специално култивирани за тази цел [56], с изключение на дивите Brettanomyces bruxellensis, които участват при ферментацията на бирите ламбик.

Производствен процес[редактиране | edit source]

Brewing-textless.png

Диаграма, илюстрираща пивоварния процес
гореща вода
варене
ароматен хмел
Казани за варене на пивна мъст
Ферментационни апарати

Основата на пивоварния процес е преобразуването на нишестето от изходния материал в захарен разтвор, наричан пивна мъст, който от своя страна се превръща в алкохолната напитка бира чрез ферментация, извършвана от пивните дрожди.

Първият етап, при който се подготвя мъстта чрез смесване на малца с топла вода, се нарича майшуване.[57] Майшуването отнема около 1-2 часа,[58] за които нишестето се превръща в захари, след което пивната мъст се отделя от малца. След отцеждането малцът се промива допълнително, за да се извлече от него колкото може повече ферментируема течност. При многократно промиване всеки следващ етап води до по-слаба мъст и оттам до по-слаба бира.[59] Повечето съвременни пивоварни използват непрекъснат процес и събират едновременно изходната мъст и водата от промиването.

След филтрирането на пивната мъст тя се поставя в специален съд и се вари, обикновено около 1 час. В процеса на варене част от водата в мъстта се изпарява, но захарите и други по-нелетливи компоненти остават в сместа. Варенето също унищожава остатъчните ензими, запазили се след етапа на майшуване. По време на варенето към сместа се добавя хмел, който ѝ придава горчивина, вкус и аромат. Това може да стане в различни етапи на варенето, включително повече от веднъж. Колкото по-дълго се вари хмелът, толкова повече горчивина придава, но и толкова по-малко вкус и аромат остава в бирата.[60]

След варенето пивната мъст се охлажда и се подготвя за ферментацията. В някои пивоварни тя престоява известно време в съд с хмел, който усилва хмелния вкус и действа като филтър. След това мъстта се премества във ферментационен апарат, където към нея се добавят пивните дрожди. В процеса на ферментация мъстта се превръща в бира, като това отнема от седмица до месеци, в зависимост от вида на дрождите и силата на бирата. Освен че захарите се преобразуват в етанол, при този процес фините частици в мъстта се утаяват на дъното на съда. След приключването на ферментацията дрождите също се утаяват, оставяйки бирата бистра.[61] Понякога ферментацията се извършва на два отделни етапа, първичен и вторичен. След като при първичната ферментация се образува по-голямата част от алкохола, бирата се премества в нов съд, където протича вторична ферментация. Това се прави, когато бирата трябва да се съхранява по-дълго или се търси по-голяма бистрота.[62]

След края на ферментацията, бирата се разлива, най-често в бутилки, алуминиеви кутии, кегове или бъчви.[63]

Типове (стилове) бира[редактиране | edit source]

Ейл
Лагер
Ламбик
Вайс бира

Не съществува единна система на класификация на отделните видове бира в цялото им разнообразие. Мненията на различни европейски и американски автори се разминават по въпросите на класификацията.

Според начина на ферментация[редактиране | edit source]

В САЩ и повечето европейски страни основната класификация на типовете бира е според начина на ферментация. Съгласно този критерий повечето видове бири се подразделят на типовете лагер и ейл.

Ейл[редактиране | edit source]

Ейл ферментира в горната част на контейнера и при по-високи температури (15-25 °C) с използване на дрожди (Saccharomyces cerevisiae) за висока ферментация. Различните видове ейл често имат плодов привкус и по-високо алкохолно съдържание и се отличава с по-силен аромат и по висока плътност в сравнение с лагера.

Лагер[редактиране | edit source]

Ла́гер е най-разпространения в света тип бира - повече от 90 % от видовете бира са лагер. При производството на лагер се използват дрожди (Saccharomyces uvarum или Saccharomyces carlsbergensis) за ниска ферментация. Процесът протича при ниски температури - около 5-15 °C, след това за дълго време бирата се съхранява при температура от около 0 ° C - през това време тя изсветлява и се насища с въглероден диоксид. Като цяло процесът на ферментация е по-бавен, а бирата е по-лека, с по-малко аромати и задължително се консумира силно изстудена.

Ламбик[редактиране | edit source]

Ламбик е белгийска бира която се прави в района на Брюксел чрез спонтанна ферментация с диви дрожди, които виреят само там. Тази бира е изключително ароматна.

Хибридни и специални бири[редактиране | edit source]

Според цвета[редактиране | edit source]

Класификацията на бирата по цвят е широко разпространена в Източна Европа и Русия, а също така и в някои западноевропейски страни като Испания. Различават се тъмно, светло, червено и бяло пиво (бира).

При производството на тъмна бира се използва препечен малц. Цвета на бирата се определя от степента на изпичане на малца и количеството тъмен малц, използван при варенето. Най-тъмните сортове малц не могат да се използват самостоятелно без светли сортове, тъй като при изпичането си губят ензими, необходими за озахаряване на течността.

Отчетлива съпоставка според цвят и способ на ферментация е невъзможна : пр. тъмната бира може да бъде както ейл, така и лагер.

Според вида малц[редактиране | edit source]

Преобладаващия сорт бири в света се правят от ечемичен малц. В някои видове бира ечемичения малц частично се заменя с малц от други зърнени култури. В резултат на използването на такъв малц се получават съответно пшенична бира, ръжена бира, оризова бира, царевична бира (напр. тесгуино, хапосю)

Съществуват също така и екзотични напитки като така наречените бананова бира, млечна бира, плодова бира и билкова бира, но в болшинството случаи тези напитки от традиционна европейска гледна точка трудно могат да бъдат наречени бира.

Пивоварна промишленост[редактиране | edit source]

Най-големите пазари на бира са Китай, САЩ, Германия, Русия и Бразилия. Страната с най-голяма употреба на този вид алкохол на глава от населението се явява Чехия (161,2 л на глава от населението през 2006 г.)

Съюзът на европейските производители на бира публикува изследване „The Brewers of Europe“ на 16 януари 2006 година със следната статистика за консумацията на бира на глава от населението в страните от Европа (в литри):[64]

Карта на света показваща консумацията на бира на глава от населението
1.  Чехия 161,2
2.  Германия 115,8
3.  Австрия 108,6
4.  Ирландия 108,0
5.  Великобритания 100,8
6.  Белгия 093,0
7.  Финландия 084,0
8.  Нидерландия 077,9
9.  Полша 075,0
10. Португалия 061,7
11. Швейцария 057,3
12. Норвегия 055,0
13. Швеция 051,5
14. Франция 033,4
15. Дания 030,1

Български пивоварни и марки[редактиране | edit source]

Тъмни бири
Бири "Каменица"
Бири "Шуменско"
  • Марки на малки пивоварни и микропивоварни:
    • „Агрима" АД: Струмско пиво;
    • „Бълборг" АД: Бълборг;
    • „Бритос" АД: Бритос;
    • „Тримекс - Сервиз" АД: Кметско пиво;
    • „Пети океан" ООД: Пети океан;
    • „Микроспектър" ООД: Галахър;
    • „Белинвест - Трявна" ООД: Люкс;
    • „Пивоварна 359" ЕООД: Бял щърк.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Arnold, John P. Origin and History of Beer and Brewing: From Prehistoric Times to the Beginning of Brewing Science and Technology. ISBN 0-9662084-1-2.
  2. Volume of World Beer Production. // European Beer Guide. Посетен на 2006-10-17.
  3. Nelson, Max. The Barbarian's Beverage: A History of Beer in Ancient Europe. // books.google.co.uk. Посетен на 2009-02-22.
  4. Bryson, Lew. Pennsylvania Breweries. Stackpole Books, 2005. ISBN 0811732223. с. 21.
  5. ((en))  Life's Little Mysteries - When Was Beer Invented?. // livescience.com. Посетен на 11 ноември 2010.
  6. ((en))  Beer. // Britannica.com.
  7. ((en)) Homan, Michael M. Beer and Its Drinkers: An Ancient near Eastern Love Story. // Near Eastern Archaeology 67 (2). 2004. с. 84-95.
  8. ((en))  Jar in Iranian Ruins Betrays Beer Drinkers of 3500 B.C.. // New York Times. Посетен на 10 ноември 2010.
  9. ((en))  Archeologists Link Rise of Civilization and Beer's Invention - Tech Talk - CBS News. // www.cbsnews.com. Посетен на 10 ноември 2010.
  10. ((en)) Mirsky, Steve. Ale's Well with the World. // Scientific American. May 2007.
  11. ((en)) Dornbusch, Horst. Beer: The Midwife of Civilization. // Assyrian International News Agency, 27 август. Посетен на 21 септември 2010.
  12. ((en)) Protz, Roger. The Complete Guide to World Beer. // 4 декември. Посетен на 21 септември 2010.
  13. ((en)) Stuckey, Johanna. Nin-kasi: Mesopotamian Goddess of Beer. // Matrifocus 2006. Посетен на 13 май 2008.
  14. ((en)) Black, Jeremy A и др. The literature of ancient Sumer. Oxford, Oxford University Press, 2004. ISBN 0-19-926311-6.
  15. ((en))  Fermented beverages of pre- and proto-historic China. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. Посетен на 21 септември 2010.
  16. ((en))  Li Wine: The Beer of Ancient China -China Beer Festivals 2009. // www.echinacities.com, 15 юли. Посетен на 21 септември 2010.
  17. ((en)) Dumper, Michael и др. Cities of the Middle East and North Africa: A Historical Encyclopedia. ABC-CLIO, 2007. ISBN 9781576079195. с. 141.
  18. ((en))  Prehistoric brewing: the true story. // Archaeo News, 22 октомври. Посетен на 21 септември 2010.
  19. Nelson 2005, с. 2.
  20. ((en)) Unger, Richard W. Beer in the Middle Ages and the Renaissance. University of Pennsylvania Press, 2004. ISBN 0-8122-3795-1. с. 57.
  21. Nelson 2005, с. 110.
  22. ((en))  492 Years of Good Beer: Germans Toast the Anniversary of Their Beer Purity Law. // Der Spiegel, 2008. Посетен на 5 март 2011.
  23. ((en)) Cornell, Martyn. Beer: The Story of the Pint. Headline, 2003. ISBN 0-7553-1165-5.
  24. ((en))  Breaking the Home Brewing Law in Alabama. // Homebrew4u.co.uk. Посетен на 28 септември 2008.
  25. ((en))  Industry Browser — Consumer Non-Cyclical — Beverages (Alcoholic) - Company List. // Yahoo! Finance. Посетен на 5 ноември 2007.
  26. ((en))  Beer: Global Industry Guide. // Research and Markets. Посетен на 5 ноември 2007.
  27. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  28. ((en)) Stampfer, MJ и др. Effects of moderate alcohol consumption on cognitive function in women. // The New England Journal of Medicine 352 (3). Jan 2005. DOI:10.1056/NEJMoa041152. с. 245–253.
  29. ((en)) Hines, LM и др. Genetic variation in alcohol dehydrogenase and the beneficial effect of moderate alcohol consumption on myocardial infarction. // The New England Journal of Medicine 344 (8). Feb 2001. DOI:10.1056/NEJM200102223440802. с. 549–555.
  30. ((en)) Berger, K и др. Light-to-moderate alcohol consumption and risk of stroke among U.S. male physicians. // The New England Journal of Medicine 341 (21). Nov 1999. DOI:10.1056/NEJM199911183412101. с. 1557–1564.
  31. ((en)) Mukamal, KJ и др. Roles of drinking pattern and type of alcohol consumed in coronary heart disease in men. // The New England Journal of Medicine 348 (2). Jan 2003. DOI:10.1056/NEJMoa022095. с. 109–118.
  32. ((en)) Bamforth, C. W.. Beer as liquid bread: Overlapping science. // 2006. Посетен на 6 ноември 2006.
  33. ((en)) Harden, A и др. Investigation of Barley, Malt and Beer for Vitamins B and C. // Biochemistry Journal 18 (5). 1924. с. 1129–1132.
  34. ((en))  Why our beer is special and, dare we say, better; No filtering. // Franconia Notch Brewing Company. Посетен на 6 ноември 2006.
  35. ((en))  Non-alcoholic beer may help mice fight cancer. // Reuters, 21 януари.
  36. ((en))  Double benefit from alcohol-free beer. // Food Navigator, 17 май.
  37. ((en)) Edell, Dean. Life, Liberty and the Pursuit of Happiness. New York, Harper Collins, 2004. с. 191–192.
  38. ((en))  The Ingredients of Beer. // alabev.com, 2011. Посетен на 9 март 2011.
  39. а б ((en))  Geology and Beer. // 2004. Посетен на 5 ноември 2007.
  40. ((en))  Barley Malt. // Farm-direct, 2002. Посетен на 29 септември 2008.
  41. ((en)) Jackson, Michael. A good beer is a thorny problem down Mexico way. // BeerHunter.com, 1997. Посетен на 29 септември 2008.
  42. ((en)) Smagalski, Carolyn. CAMRA & The First International Gluten Free Beer Festival. // Carolyn Smagalski, Bella Online, 2006.
  43. ((en)) Goldammer, Ted. Chapter 6 - Beer Adjuncts. // The Brewers Handbook. Apex Pub, 2000. ISBN 0-9675212-0-3.
  44. ((en)) Burgess, A. H. Hops: Botany, Cultivation and Utilization. Leonard Hill, 1964. ISBN 0-471-12350-1.
  45. ((en))  Head Retention. // BrewWiki. Посетен на 5 ноември 2007.
  46. ((en))  Hop Products: Iso-Extract. // Hopsteiner. Посетен на 5 ноември 2007.
  47. ((en))  Hops: Clever Use For a Useless Plan. // PDQ Guides, 2008. Посетен на 13 септември 2008.
  48. ((en)) Blanco, Carlos A и др. A better control of beer properties by predicting acidity of hop iso-α-acids. // inist.fr, 2011. Посетен на 9 март 2011.
  49. ((en)) Unger, Richard W. Beer in the Middle Ages and the Renaissance. University of Pennsylvania Press, 2004. ISBN 0-8122-3795-1. с. 30.
  50. ((en))  Heatherale.co.uk. // Fraoch.com. Архив на оригинала от 29 юни 2008. Посетен на 28 септември 2008.
  51. ((fr))  Présentation de la Brasserie Lancelot. // Brasserie-lancelot.com. Посетен на 28 септември 2008.
  52. ((en)) Ostergaard, S и др. Metabolic Engineering of Saccharomyces cerevisiae. // Microbiology and Molecular Biology Reviews 64. 2000. с. 34-50.
  53. ((en)) Dittmer, Paul R и др. Principles of Food, Beverage, and Labor Cost Controls. John Wiley and Sons, 2005. ISBN 0-471-42992-9. с. 376.
  54. ((en)) Hornsey, Ian Spencer. Brewing. Royal Society of Chemistry, 1999. ISBN 0-85404-568-6. с. 221-222.
  55. ((en)) Horwitz, David. Torulaspora delbrueckii. // Web.mst.edu, 2008. Посетен на 30 септември 2008.
  56. ((en)) Hui, Y. H и др. Food Biotechnology. Wiley-IEEE, 1994. ISBN ISBN 0-471-18570-1. с. 847-848.
  57. ((en))  Roger Protz tries his hand at brewing. // Beer-pages.com, June. Посетен на 21 септември 2010.
  58. ((en)) Parkes, Steve. British Brewing. // American Brewers Guild, 2011. Посетен на 8 март 2011.
  59. ((en)) Mosher, Randy. Parti-Gyle Brewing. // BrewingTechniques, 1994. Посетен на 8 март 2011.
  60. Lewis 2002, с. 275.
  61. ((en)) Goldammer, Ted. Chapter 13 - Beer Fermentation. // The Brewers Handbook. Apex Pub, 2000. ISBN 0-9675212-0-3.
  62. Lewis 2002, с. 306.
  63. ((en)) Broderick, Harold M и др. Beer Packaging: A Manual for the Brewing and Beverage Industries. Master Brewers Association of the Americas, 1982.
  64. http://www.brewersofeurope.org/docs/publications/Country%20chapters%20Economic%20impact%20of%20beer.pdf
Цитирани източници
  • ((en)) Lewis, Michael и др. Brewing. Springer, 2002. ISBN 0-306-47274-0. с. 275.
  • ((en)) Nelson, Max. The Barbarian's Beverage: A History of Beer in Ancient Europe. Routledge, 2005. ISBN 0-415-31121-7. с. 2.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Бира в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник