Бира

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Чаши Leffe
Традиционна германска керамична халба за бира без капак

Бирата е най-старата[1] и най-консумираната[2] алкохолна напитка в света и третата най-популярна напитка след водата и чая[3]. Произвежда се от преваряването и ферментацията на нишесте, получено главно от зърнени култури - най-вече малцов ечемик, но е възможна и употребата на пшеница, царевица, ориз. За ферментацията спомага ферментационна мая. Бирата се ароматизира с хмел, който придава горчивина и действа като природен консервант. Също така може да се добавят и други аромати посредством билки и плодове.

Съдържание

[редактиране] История

Предполага се, че бирата датира от 6-то хилядолетие Пр.Хр. и е вписана в исторически документи от Древен Египет и Месопотамия. Ранните шумерски писания съдържат препратки към бирата, а молитвата към шумерската богиня Нинкаси (Ninkasi), известна като "Химн на Нинкаси (The Hymn to Ninkasi)" служи едновременно както за молитва, така и като метод за помнене на рецептата за производство на бира и по този начин се е предавала през поколенията. Бирата също е била известна на славянските племена в началото на 5 век С.Хр.

Първите известни химически доказателства за бира датират около 3500-3100 Пр.Хр. Тъй като почти всяко вещество съдържащо въглехидрати, главно захар или нишесте, може да премине по естествен процес на ферментация, се смята че подобни напитки, като бирата, са измислени от много култури по целия свят.

Що се отнася до тясна връзка между хляба и бирата, жените произвеждали бира по домовете си и я продавали като по този начин изкарвали допълнителен доход за семействата си. Въпреки това, от 7 век С.Хр. бира е произвеждана и продавана от много манастири в Европа. По време на индустриалната революция, производството на бира било променено от изцяло ръчно към автоматизирано и по този начин, до края на 19 век, домашното производтсво престанало да бъде доминиращо. Развитието на хидрометрите и термометрите променило пивоварните, като дават възможност на хората занимаващи се с производството на бира по-голям контрол на процеса и по-голяма предвидимост на резултатите.

[редактиране] Български пивоварни и марки

[редактиране] Пивоварни

Български пивоварни с произвеждани от тях марки бира:

  • „Каменица“ - "Каменица", "Астика", "Бургаско", "Бургаско лято", "Плевен", "Славена", "Stella Artois", "Beck's", "Staropramen"
  • „Загорка“ - "Загорка", "Ариана", "Столично Бок", "Загорка Голд", "Amstel", "Heineken", "Kaiser", "Murphy's"
  • „Карлсберг България“ - "Шуменско", "Мадара", "Пиринско", "Златен елен", "Tuborg", "Holsten"
  • „Болярка - ВТ“ - "Болярка", "Балкан", "Нашенско", "Kaltenberg", "Schweik", "King'S", "Warsteiner"
  • „ММ“ - "Варна", "ММ", "Леденика"
  • „Ломско пиво“ - "Алмус"
  • „Агрима“ - "Струмско пиво"
  • „Пивоварна София“ - "Шопско", "София"
  • „Тримекс сервиз“ - "Кметско пиво"

[редактиране] Марки

[редактиране] Интересни Факти

Д-р Арнд Лейке, проф. по физика в Мюнхенски университет, спечели Позорна награда за 2002 г. с откритието, че пяната на бирата се разпада експоненциално също както радиоактивните вещества. Той открил, че всяка бира си има свой "период на полуразпад на пяната" по който може да бъде идентифицирана. Но този период зависи от температурата и възрастта на бирата.

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Източници

  1. ↑ Arnold, John P. Origin and History of Beer and Brewing: From Prehistoric Times to the Beginning of Brewing Science and Technology. ISBN 0-9662084-1-2.
  2. ↑ „Volume of World Beer Production“. European Beer Guide. Посетен на 2006-10-17
  3. ↑ Nelson, Max. „The Barbarian's Beverage: A History of Beer in Ancient Europe“. books.google.co.uk. Посетен на 2009-02-22

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от
цитати от/за Бира.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Бира.


Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%B0“.