Сахти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сахти
(Sahti)
Finlandia sahti.jpg
Страна на произход Флаг на Финландия Финландия
Тип бира ейл
Алкохолно съдържание над 7,0 % об.
В производство от ІХ век

Сахти (на фински: Sahti) е традиционна финландска бира, тип ейл, която произхожда от Южна Финландия. Сахти е негазирана тъмна бира, в която основен източник на ферментиращи захари е ечемиченият малц, основен ароматизатор е хвойната, а за превръщането на захарите в алкохол се използват дрожди за висока ферментация. В наши дни се произвежда и от някои гурме-пивоварни в САЩ.

История[редактиране | edit source]

Сахти се вари във Финландия още от ІХ век. Произходът на името е неизвестен. Според една версия, шведските търговци, които купували бирата, я наливали в бурета, в които поставяли и плодове, за подобряване на вкуса и увеличаване на алкохолното съдържание чрез предизвикване на допълнителна ферментация. Плодовия сок се нарича на шведски "сафт", и е възможно, впоследствие "сафт" да е трансформирано от финландските производители в "сахт", а впоследствие и в "сахти" . В Естония също се вари подобна бира, която се нарича "о'лю" (o'lu), а на шведския остров Готланд - "готландсдрика" (gotlandsdricka). Във Финландия сахти се вари най-вече в района на Лами, на около 100 километра североизточно от Хелзинки, и в околностите на Сисма, на около 65 километра северно от финландската столица.

Традиционно в миналото сахти са варили жените в селските ферми, но в наши дни напитката се прави преимуществено от мъжете. Смятало се че тази напитка има лечебни свойства, и я приготвяли за особени случаи - сватби, погребения, събиране на реколтата, Рождество и др. Често за съответния празник правели сахти в два варианта - по-силен сахти за мъжете и по нискоалкохолна напитка за жените и свещениците. В миналото сахти се приготвяло от ечемик, ръж, овес, хвойна, като за вкус добавяли и различни плодове. След 1885 г. започнали да използват и фабрични дрожди за висока ферментация.

В средата на 19 век сахти произвеждат и продават около десетина малки пивоварни, като постепенно производството намалява и накрая съвсем преустановява в края на Втората световна война. През 1987 г. компанията "Ламин Сахти Ой" получава от държавния спиртен монопол АЛКО лиценз за продажба на сахти и сега се явява най-големият производител и търговец на сахти във Финландия.

Характеристика[редактиране | edit source]

Традиционно сахти се вари основно от ечемичен малц, като се добавя и до 10 % ръжен малц, а в редки случаи и овес за получаване на по тъмен цвят. В някои ферми и досега вместо малц използват овесено или ръжено брашно. Използваният във Финландия сахти малц е комбинация от различни двуредни сортове ечемик от местен произход.

В миналото, когато малцът се е приготвял в домашни условия, изсушеното зърно поставяли в платнени торби, които се потапяли във вода за няколко дни. След като ечемика покълва в торбите, зърното се прехвърляло в полукръгли дървени корита - куурна (kuurna). След завършване на етапа на кълняемост, суровият малц се нареждал на купчини и се нагрявал в сауна, като ръчно премествали малца в близост до тавана, където зърното се изсушавало от топлината. Така получения малц съхранявали в дървени бъчви, до момента на използването му за варене на сахти.Хвойната, която на фински се нарича катайа (kataja), играе двойна функция : от една страна като дезинфекциращо и филтриращо средство, а от друга - клонките, плодовете и игличките придават на бирата сахти неповторим вкус. Първоначално течността и хвойновите клонки се загряват до кипване. бирата придобива вкус, когато пивната мъст се филтрира през дървени корита "куурна", като се поставят и клонки с хвойнови плодови и слама за по добра филтрация на течността. Хмел се използва при приготвянето на сахти още от 15 век - като противобактериално средство и за придаване на горчивина и аромат. Сахти се вари с дрожди от рода на Saccharomyces cerevisiae.

Алкохолното съдържание обикновено е над 7.0 % об.

Известни търговски марки[редактиране | edit source]

Типични търговски марки са : Lammin Kataja Olut, Lammin Sahtia, Puhti IV B, Finlandia Sahti, Finlandia Strong Sahti, Malmgård Jouluolut, Arctic Circle Ale, Norse Legend Sahti (САЩ), Goose Island Sahti (САЩ).

Литература[редактиране | edit source]

  • Bosley, Keith (translator), The Kalevala,Oxford University Press, 1989
  • Jackson, Michael, Michael Jackson's Beer Companion, Running Press, 1993

Външни препратки[редактиране | edit source]