Хмел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хмел
365 Humulus lupulus.jpg
Обикновен хмел
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Cannabaceae Конопови
род: Humulus Хмел
Научно наименование
Уикивидове Humulus
Linnaeus, 1753
Видове

Хмелът (Humulus) е род тревисти растения с дълго (от 3 до 6 m) ръбесто, покрито с къси извити шипчета стъбло. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове на обикновения хмел се намират етерично-маслени жлези.

Видове[редактиране | edit source]

Родът хмел включва три вида :

Разпространение[редактиране | edit source]

Растението е широко разпространено в умерения пояс на Евразия и Северна Америка; среща се също така в северните части на Африка (Мароко). В България е разпространен обикновеният хмел - расте из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна - до 1000 м надморска височина. Отглежда се като културно растение във районите на Велинград, Самоков, Ихтиман и Трън.

Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май - август.

Използване[редактиране | edit source]

Цветовете на обикновения хмел (след обработка) се използват за производство на бира и за билкова терапия.

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки, при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви.[1]

Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.[1]

Японският хмел се използва като декоративно растение.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Aleksander Ożarowski, Antonina Rumińska, Krystyna Suchorska, Zenon Węglarz. „Leksykon roślin leczniczych“. Warszawa, Państwowe Wydawnictwo Rolnicze i Leśne, 1990. ISBN 83-09-01261-6. с. 104–105.

Външни препратки[редактиране | edit source]