Сусам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Сусам (село).

Сусам
Sesamum indicum.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Pedaliaceae Сусамови
род: Sesamum
вид: S. indicum Сусам
Сусам (сушено белено семе)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.

Сусамът (от турски - susam) (Sesamum indicum) е едногодишно тревисто растение от семейство Сусамови. Има 12 вида сусам. Родина на сусама е Африка. Отглежда се в Северна Африка, Средиземноморието и др.; най-много в Индия, Китай, Пакистан; в България - в южните райони. Семената (в плода кутийка са до 80) съдържат 53-63 % масло, 21 % белтъци и 21 % въглехидрати. Използват се за храна, в хранително-вкусовата, медицинската промишленост, в сладкарството и др.; сусамовото масло - във фармацевтичната практика като разтворител на витамини и други препарати.

Сусамът е популярен и ценен от древността. Използвал се е главно в кулинарията и медицината. Преди употреба сусамовите семена обикновено се препичат. Поръсват се върху хлябове, сладкиши, както и мака, с него се приготвя тахан-халва. Има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в него хранителни вещества и особено фолиева киселина. Има два основни вида сусам - бял и черен. И двата вида се използват в азиатската кухня, главно за панировка и подправяне на салати и рибни ястия.

Сусамът в кухните на различни народи [редактиране]

  • Смленият сусам (таханът) (на арабски - tahini) е основен продукт при производството на халва, приготвяна из целия Среден изток и Средиземноморието.
  • Таханът се използва за подправяне на хумус (hummus), сосове за кебапи, като най-често се смесва с лимон и чесън в хлебен сос - популярното арабско предястие мезе (mezze).
  • В Мексико сусамовото олио се нарича ахонхолѝ (ajonjoli) и широко се използва за готвене.
  • Белият сусам се използва в ястия от китайската, японската и корейската кухня, където месо или риба се овалва в сусам, преди пържене, за да се получи хрупкава коричка.
  • Черният сусам влиза в състава на gomassio, японска смес от подправки, и в ястия от ориз и азиатски спагети (noodles).
  • В България таханът се свързва предимно със сусамовата тахан халва.

Още за сусама [редактиране]

  • Сусамените семена са богати на калций, желязо, фосфор, магнезий. Съдържат още витамини от групата B, особено витамин B1 и витамин B6.
  • Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат — трудно гранясва поради наличието на специфичното за сусама вещество "сезамолин". При преработката ценните витамини и другите активни съставки не се унищожават.
  • Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено жълто, с естествен, мек вкус, който напомня на лешник.
  • От печен сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста изявен, затова трябва да се употребява с мярка.
  • Препоръчва се преди употреба семената леко да се припекат в тиган без мазнина.
  • Нужно е да се съхраняват в херметически затворен съд на тъмно.
  • Таханът при престояване се разслоява и преди употреба е необходимо да се разбърка добре.
  • Със сусама е свързана арабската приказка „Али Баба и четиридесетте разбойника“. Али Баба случайно чува тайното заклинание, с което разбойници отварят и затварят пещерата, в която пазят съкровищата си. На арабски тайните думи за отваряне били "iftaH ya simsim" (simsim е сусам на арабски). В Европа приказката се появява през 18 век във френска обработка (затова и името в заклинанието е на френски - „Сезам“, а не „Симсим“ или „Сусам“). Поради същата причина за българския читател е необяснимо защо Али Баба се мъчи да си спомни тайната дума, изброявайки различни семена и улучва, сещайки се за Сезам (!?). Така сусамът „позволява“ на бедния Али да вземе съкровищата на разбойниците.


Сусам